Литературните критици по цял свят единодушно определят Джонатан Франзен като най-значимия американски писател на XXI век. Сравняват го с величия като Томас Пинчън, Филип Рот и Дейвид Фостър Уолъс. И определено има защо.
Джонатан Франзен е явление в съвременната американска литература. Романите му са мащабни, социално критични и трудно могат да бъдат затворени в каквато и да е жанрова рамка. Франзен прави прецизна и абсолютно безмилостна дисекция на съвременното американско общество и именно в това се корени тайната на успеха му.
Читателите лесно се разпознават в персонажите на Франзен, макар да не се идентифицират напълно с тях. Реализмът, с който са описани героите и проблемите, заедно с тяхната значимост, поставят автора начело на всички литературни класации.
Още през 2001 година, когато излиза романът му "Поправките", критиката започва да сравнява Джонатан Франзен с писатели като Томас Пинчън и Филип Рот, а самата книга печели Националната награда за белетристика на САЩ и се нарежда сред финалистите за "Пулицър".
"Поправките" е една на пръв поглед съвсем обикновена семейна история. Инид Ламбърт решава да събере цялото си семейство на една последна Коледа в родния дом.
Години наред Инид се е старала да бъде примерна съпруга и майка и все още се опитва да си затваря очите за несъвършенствата и на къщата, и на близките си.
Заедно с пропукващата се семейна идилия обаче Франзен рисува и една безпощадна картина на сриващата се американска икономика.
Следващият роман на Франзен се появява през 2010 година и е озаглавен "Свобода". Книгата е посрещната с възторг от критиката, която нарича автора "американския Толстой на ХХI век".
Прецизна дисекция на американското общество и неговите големи провали в първите десетилетия на новия век, "Свобода" пречупва глобални проблеми през историята на едно обикновено семейство.
В най-новия си роман "Чистота" Франзен продължава да изследва човешките взаимоотношения във всичките им аспекти. Пип Тайлър завършва колеж и единственото, което получава, са кофти работа и огромен студентски заем за връщане. Освен това се грижи за психически неуравновесената си майка, чийто най-малък проблем е хипохондрията.
За да се измъкне от проблемите си, Пип приема предложение за стаж и заминава в Южна Америка, за да работи в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света.
С достатъчно ирония Франзен рисува мащабните обществени движения и процеси, вплита технологиите и съвременния начин на живот в един сюжет, разкриващ проблеми, стари като света: от непостижимия стремеж към чистота до мечтата за вътрешен покой и всеобща справедливост. Както и тяхната донякъде трагична непостижимост.
