"Няма вече такава музика!". Това не е точно първата реплика, която очакваш да чуеш от най-успелия по света български DJ. Но е наистина почти първото, което ми казва Стан Колев, заслушан в голям хит от 80-те, носещ се от съседното заведение. "А музиката през 90-те беше направо велика!", добавя той след малко и пояснява: "Музиката едно време беше друга, хората днес са се сменили просто и музиката се смени", докато слушаме на живо джаз тромпет да интерпретира "Очи чорние".
Стан може да си позволи да каже такова нещо, и то авторитетно, с апломб, защото съвсем не е вчерашен – нито в прекия, нито в преносния смисъл на думата. Въпреки перфектния си, учудващо младежки външен вид (бил е модел като по-млад) зад тъмните му очила се крие погледът на зрял мъж, който спокойно може да претендира, че е от ветераните в бранша и познава нещата в него (хора, музика, бизнес) от първа ръка. Негови парчета са излизали в най-големите и важни световни компилации, на ти е с много световни имена и дори легенди като Пол Оукънфолд или Мат Дейри въртят с удоволствие негови неща.
В момента Стан е на световно турне, носещо името на месечното му радиошоу Awakening (Пробуждане) и след Бразилия, Русия и Украйна паралелно протече и българската част от това турне, което финишира с грандиозен лайв гиг с много гости и музика на живо на 24 септември във Военния клуб в София. Докато Стан се радва, че радиошоуто му е най-тегленият подкаст за България в iTunes (макар че се излъчва и ефирно от Радио Нова), използвам случая да го поразпитам как едно момче на 19, чието семейство емигрира в САЩ през 1990-та, успява да пробие в световния музикален бизнес.
Стан Колев: Музикалният бизнес в момента запада в цял свят. Първо с безплатните тегления и второ – с цялата тази комерсиална музика, която напира. Погледнете какво става в Америка само – всички хип-хоп изпълнители са се втурнали да правят хаус парчета с Давид Гета. А продуцентите вече не правят пари от издаване на маузика. Като пуснеш нещо и на другия ден го има вече навсякъде безплатно.
При това положение човек си задава въпроса: "Защо правиш музика – за забавление ли или за какво". И даже моите приятели (и колеги) - Крис Рийс, ме питат: "Стан, ти защо издаваш толкова много, бе?". И аз отговорих: "Аз го правя, за да докосна хората по някакъв начин, да ги накарам да бъдат позитивни". Пари не се правят, естествено. Но получавам имейли от хора, които ми пишат: "Обичам музиката ти!", "Твоята музика ме прави щастлив!". Ето това ме кара да продължавам.
Ники Русиновски: Къде са парите в музикалния бизнес тогава?
Стан Колев: Парите в музикалния бизнес в момента са в телевизията и киното! И в участията на живо. Но и участията вече замират – криза е, хората не дават вече много пари да ходят по партита и клубове. Докато от ТВ и киното се правят пари.
.: Как успя да вкараш свой трак в сериала "От местопрестъплението: Маями"?
Стан Колев: Продадох парчето на един английски лейбъл. Оттам пък го купи американската компания CBS за сериала. И вече 6-7 години това парче се върти заедно със сериала и аз още правя пари от него.
Сериалът е известен, повтаря се по цял свят и те си плащат редовно. Минаха 3 години – толкова ми беше договорът - и те помолиха да го подновим, за да може да продължат да го излъчват. А аз им казвам: "Вижте, аз имам и други, по-нови парчета, за 3 години съм стигнал много по-напред. Искате ли да ги чуете, може нещо да ви влезе в работа?".
Жената в CBS, с която контактувах, просто вдигна рамене и ми каза, че тя не се занимава с това, прати ме при музикалния директор. Аз му дадох нови, много добри парчета и той каза: "Страхотни са, да!"... и дотук. Това беше.
.: Няма ли никакъв друг начин?
Стан Колев: Е, иначе в Интернет е пълно с компании и лейбъли, които ти казват "Дай ни твоите парчета и ние ще ги пласираме във филми, сериали, реклами". Но и те не вършат работа. Повечето са просто измамници: "За да ти вкараме парчето в някой филм, изпрати ни 5$ (или 10$, 20$)".
И да пратиш, няма гаранции, нищо не се случва – те събират от милиони хора по 5$ и повече нищо друго не правят. Единственият начин да пробиеш, е да контактуваш директно с човека, който взема решенията да вкара това или онова парче някъде – така, както аз направих със CBS.
Същото парче, но в ремикс, излезе и в компилацията Buddha Bar. След това от Buddha Bar са харесвали и са ми искали и други мои парчета, но така и не ги взеха. Продължавам да си мисля, че е защото вече контактуваха лично с мен, а не с въпросния влиятелен лейбъл. Първият път харесаха още едно парче, издадено от този лейбъл, но той междувременно банкрутира и песента не влезе в окончателната им селекция. Сега поискаха едно от последния ми албум Grace Light.
Самият Равен, който от години прави компилацията, ми писа в MySpace с молба да му го дам, но и то пак не влезе в окнчателната селекция за новата компилация на Buddha Bar. Равен селектира за всяко издание по 100 парчета, а кои точно 30-40 ще влязат накрая е въпрос на преговори и договорки, които често нямат нищо общо с музиката.
.: Значи за тебе си остава загадка как се влиза в А-лигата на големите?
Стан Колев: Или трябва да си в много голям лейбъл, който има много връзки и контакти, или трябва да си много... лепкав. Направих си собствен лейбъл по една-единствена причина – да мога чрез него да издавам парчетата си веднага и да ги продавам на други големи лейбъли.
Иначе минава над година и половина, докато те ти издадат някое парче. А след година и половина то вече е безнадеждно остаряло - семпли, звук, всичко вече е старо и не е в актуалните тенденции.
.: От това има ли някакъв финансов смисъл?
Стан Колев: Имаше – преди 5 години, да кажем. В последните 2-3 години вече не – заради безплатните тегления. Сега един лейбъл може да се издържа не от продажби, а основно от пласиране на музика във филми, сериали, компилации, реклами, игри. Иначе затваря.
Друг мой познат, Ерик Морило, който също има къща в Маями, преди време продаде едно свое парче на филма "Мадагаскар". Това е хитЪТ му от 90-те – I Like To Move It (подписан като Reel To Real – б.а.). Е, от продажбата на това старо парче той направи 2 милиона долара! Платени в аванс. И за продължението пак му взеха същата песен, така че към тези два милиона той получава допълнително ройълтис (отчисления за авторски права при използване на произведението – б.а.).
.: Ти как започна?
Стан Колев: Беше 94-95-та. Купих си първия лаптоп Sony и приятели ми дадоха една програма – "Eто с това можеш да правиш музика". А то беше някаква детска игра, не професионална програма, казваше се MixMan. Излизат два грамофона и на всяка плоча има по 6 точки, на които можеш да сложиш семпли. Сложих някакви звуци, пуснах и - я, то се получава нещо. Пък аз съм свирил на барабани и имам идея за музика все пак.
По това време работех в един диско клуб като барман и бях на ти с диджеите. Направих една песен, направих се на нахален и ги помолих да я пуснат. Те я пускат и да, хората танцуват. Даже казаха "Aма много хубаво парче". Тогава си казах "Супер, значи аз ще почна да правя музика”.
Потърсих нещо професионално и попаднах на първата версия на Cubase. Тогава нямаше MIDI-та или функции synchronize, всичко си беше изсвирено на живо. Ефекти нямаше, нищо нямаше. Прехвърлях едно от една програма в друга... Много време отнемаше и беше мазало. И така полека почнах да правя музика. Оттам нататък пък си казах "Щом правя музика, мога да съм не барман, а DJ” и постепенно влязох в играта.
.: Как стигна до тази твоя толкова характерна музика – прогресив хаус с български фолклорни вокали?
Стан Колев: Пак с MixMan! С него можеше да се семплира, а майка ми беше донесла дискове с българска народна музика – само вокали, без инструменти отзад. Един ден както си правех музика и отзад вървеше български фолклор от уредбата, чувам, че си пасват перфектно. Веднага го семплирах, смесих и комбинацията беше страхотна, направо настръхнах!.
Оттогава започнах да събирам такива вокали. Но се оказа много трудно. Ти правиш някаква музика и трябва да намериш семпъл, който да пасне. Тогава ми хрумна, че ще е по-лесно да намеря някой, който да ми ги изпее. Така се запознах с български фолклорни певици и като направя парчето, ги моля "изпей ми това и това". Това се оказа успешен модел. Хубавото е, че тази музика страшно се харесва на хората – и тук, и в чужбина.
.: Как реагират?
Стан Колев: Първата им реакция е шок! Комбинацията между български народни вокали и хаус музика е толкова въздействаща, че просто ги шокира. Аз не правя само хаус, правя и лаундж, но точно тази комбинация от БГ фолклор и хаус е уникална за мен. Затова продължавам да го правя. И знаете ли, напоследък все повече продуценти започват да използват БГ мотиви. Направихме си и експеримент.
Миналата година пуснахме навсякъде, където се сетихме, безплатно "Малката мома" (истинското й име е Event Horizon, но е така известна заради припева на Албена Вескова – б.а.). И после хората я запяха. Пускам я в клубовете, спирам музиката и хората продължават да я пеят сами! Невероятно, беше много магнетично!
Това е и най-якото парти, на което съм пускал в България преди сегашното ми турне – в клуб Плазма в Пловдив. Свирих 5 часа и половина и не можем да спрем. Спираме музиката и те не искат да си тръгнат. 8 часа сутринта е, а 30-40 човека стоят и искат още...Тази година повторихме упражнението в Плазма. В началото на входа имаше опашка от 200 човека, дори аз самия не можах да вляза, а залата вече беше препълнена. На сутринта отново след 5 часов сет в клуба бяха останали около 400 човека, които определено не искаха да ме пуснат да си тръгна.
.: А по света?
Стан Колев: Удивителното е, че същото е и по света. Където и да ида, щом пусна български вокали и хората вдигат ръце – без да знаят изобщо какво е това, какъв е този език, просто им въздейства. Партито на Global Underground на миналогодишната конференция в Маями записах си сета – с всичките викове на хората, които се кефят. Тогава свирихме аз, Уоли Лопез, Султан и Дарън Емерсън.
Това беше първото парти, на което голям лейбъл ме кани да го представям и бях много щастлив. Жалко, че не го записахме цялото и на видео, има само малки откъси от него. Пуснах дори и това парче, което направих с Белослава преди 8 години. Направих му ремикс и сега то излезе в Global Underground, така че Белослава я има вече и с логото и в каталога на Global Underground. Това си е успех не само за български, но и за всеки световен артист.
.: Какво те мотивира да правиш такава музика?
Стан Колев: Чета разни интервюта на други диджеи. И като прочета: "Ми аз искам да бъда запомнен като велик DJ и продуцент”, винаги се чудя. Бъди запомнен като някой, който е направил нещо за хората, който е докоснал някого. Ама бил си известен, велик – това е само его, нищо не остава след него. Направи нещо стойностно, например музика, която те кара да настръхнеш. Това е истинската музика. А не онази на номер едно в класациите.
В момента тек хауса например е много на мода. Това е един лууп, който върви през цялото време, спират го за малко, слагат малко филтър и продължава. Има и добри неща в този стил, които ми харесват, разбира се. Но като цяло не го разбирам. Макар че има прогрес. В последните 10 години беше първо трайбъла, после минимъла, след това електрото – сега е тек хауса, който поне в сравнение с тях е много добре, особено както го правят напоследък.
.: Ти като DJ какво конкретно пускаш?
Стан Колев: Предимно моя музика, дийп прогресив хаус и тек хаус. Пускам и много музика, подобна на моята – нито е точно прогресив хаус, нито тек хаус, по средата между двете е. Много трудно се съчетават, те са различни неща, но благодарение на хубавите вокали те някак успяват да се съчетаят.
Иначе музиката, която аз правя, е малко повече дийп или по-лаундж дори. Но правя и парчета "за голямата зала", по-енергични и хитови, не може без такива, когато свириш на живо.
.: Би ли ремиксирал някой български изпълнител?
Стан Колев: Абсолютно! Бих го направил обаче, ако ми харесва песента. Няма да го направя заради парите.
.: О, те българските изпълнители едва ли биха могли да ти платят, не се притеснявай...
Стан Колев: Аз и безплатно бих го направил, ако ми харесва и имам възможност. Преди три години всъщност направих ремикс на Mindtrips, които много харесвам.
.: Познаваш ли българската музикална сцена?
Стан Колев: Основните хора в моя бранш – да. С всички тях съм работил и сме в чудесни отношения. Но имам впечатлението, че в България по принцип леко ме игнорират. Зимата пак правих едно турне тук и се оказа, че няма клуб в София, който да прояви интерес да свиря в него. Представяш ли си – БГ турне без дата в София, затова мениджърите ми от Relaxator’s поеха нещата в свои ръце и направиха грандиозен финал на това турне във Военния Клуб.
Принципно страшно много се радвам, като виждам, че има и други хора като мен – например един Кинк, който сериозно обикаля навън и го харесват. Но дори и той май не е много известен в България извън средите на професионалистите.
.: Защо другите националности – гърци, руснаци, евреи – толкова силно се поддържат един друг, когато са извън родината си, а ние – не? Въпрос на манталитет ли е?
Стан Колев: Не знам, може би. Но аз имам впечатление, че в последните 3-4 години нещата се променят. Има някакво пробуждане у хората, такова поне е моето виждане. Хората някак започват да се осъзнават духовно, да се оттърсват от всичките неща, които са ги държали в плен досега – правителства, банки, какво ли не...
Всичките тези кризи и митове за 2012-та и края на света ги карат да се замислят и те започват да си задават въпроси като "защо е така", "какво правим тук". Това събуждане ги прави емоционално и духовно по-отворени. Като страничен резултат от този процес те стават и много по-възприемчиви към моята музика.
Разликата с допреди 5 години назад например е много ясно забележима, поне аз я усещам силно. Затова и нарекох радиошоуто си Awakening, на името на една моя песен, в която се говори за тези неща.
.: Накрая – малко чисто любопитство. Ти например каква музика слушаш?
Стан Колев: Джаз. 80-те години. Музика за медитация. Това е основното. Но също и RnB – от старото RnB. Дръм енд бейс обичам много, имам над 300 плочи с DnB в къщи, които никъде ги няма. И си ги пазя, защото са безценни, невероятни – то си е джаз с дръм енд бейс отдолу. Много обичах Prince – още в България като бях си го обичам, той е гений. Става дума за първите му албуми, до средата на 80-те, после и той тръгна в друга насока. Чил аут също слушам. От хауса слушам почти само дийп хаус, но много дийп.
Много харесвам и олд скуул рап, от онези джази парчетата, ама те колко са... А докато бях още в България, умирах за музиката на ФСБ, особено първите им албуми. Ходил съм като ученик и на техени концерти. Няма друга такава музика в света – прогресив, джази. Велики са! Ето на тях ако можех да направя един ремикс на някое тяхно старо парче – всичко бих дал.
