Новината за успеха на актьора Димитър Маринов в Холивуд светкавично обиколи българските социални мрежи и, както би могло да се очаква, предизвика полюсни реакции. Голяма част от българите бяха трогнати от жеста на Маринов, който развя български трибагреник на сцената на най-голямото филмово събитие – раздаването на наградите "Оскар", когато филмът с негово участие "Зелената книга" беше обявен за най-добър филм на годината.
Разбира се, не липсваха и негативни коментари, които обвиниха отдавна емигриралия в САЩ българин в позьорщина и псевдопатриотизъм, обявиха, че е неуместно и глупаво да излезеш на сцената с българския флаг и характеризираха постъпката му като нелепа грешка.
Дни преди церемонията самият актьор сподели с последователите си във Фейсбук своята радост, че има голям шанс да се нареди сред носителите на престижното отличие, като написа: "Пепеляшка" официално е поканена на "бала"... и няма да отиде сама, а с България!"
След като страстите поутихнаха, Димитър Маринов написа и официално обръщение към феновете и критиците си, което отново публикува в социалната мрежа. Ето какво гласи то:
"Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си – до сърцето ми. То бе символ на гордост – България и Българското!
А откровено и с отворено разбиране приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми, и също онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен – имат пълното право и нека.
И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, "интерпретации" и минало там, където им е мястото – при политиците, новелистите и в миналото. Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика...
Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз, успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат – той е успех. "Капка по капка, вир става!"
Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме, и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме – светът е на всички... Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно с години...
Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване? И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите ù/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо – искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте!"
Разбира се, не липсваха и негативни коментари, които обвиниха отдавна емигриралия в САЩ българин в позьорщина и псевдопатриотизъм, обявиха, че е неуместно и глупаво да излезеш на сцената с българския флаг и характеризираха постъпката му като нелепа грешка.
Дни преди церемонията самият актьор сподели с последователите си във Фейсбук своята радост, че има голям шанс да се нареди сред носителите на престижното отличие, като написа: "Пепеляшка" официално е поканена на "бала"... и няма да отиде сама, а с България!"
След като страстите поутихнаха, Димитър Маринов написа и официално обръщение към феновете и критиците си, което отново публикува в социалната мрежа. Ето какво гласи то:
"Покорно и най-сърдечно благодаря на всички сънародници, които ме отрупаха с комплименти, искрени пожелания и чувства! На всички, които разбраха и оцениха решението ми да скътам нашия трикольор в джоба на сакото си – до сърцето ми. То бе символ на гордост – България и Българското!
А откровено и с отворено разбиране приемам критика и коментари на тези, които не се съгласиха с действията ми, и също онези, които се съмняват в "истините и фактите" около мен – имат пълното право и нека.
И поради това, моля (ако е възможно), обръщайки се към всички журналисти, а и сънародници: нека оставим политика, "интерпретации" и минало там, където им е мястото – при политиците, новелистите и в миналото. Моето дело е: актьор-творец, баща и съпруг. Аз не разбирам от политика...
Аз разбирам и вярвам в мечти и вдъхновение. Аз желая и се стремя да давам кураж, и предизвиквам дръзновение в младите, следващи свой път и мечти. Да ги уверявам и им доказвам моето верую: цел, дисциплина, труд и коректност с чувство за отговорност и постоянство. И тогаз, успехът е неизбежен, независимо от нивото, на което е постигнат – той е успех. "Капка по капка, вир става!"
Нека се ценим и приемаме като хора, каквито сме, и се стремим да бъдем в най и с най-доброто, а не "кои" сме и "къде" сме – светът е на всички... Аз съм просто човек, като всеки друг - с нищо по-различен, освен с талант в определена сфера, над който чисто и добросъвестно работя, без претенции. То почти никой не ме знаеше до преди вчера, а си работя успешно с години...
Наградите не бива да са цел, те са респективно резултат от свършената работа. Оценяването на таланта с постиженията му е благодарение на тази свършена работа, а не на персоналното "кой си", "какъв си бил", "какво си правил" в личния си, частен живот. Ние всички сме хора, със своите грешки, слабости и страхове. С "претупани" понякога действия и сконфузени или непремислени начинания. И какво от това? Та нали така се учим, растем, разбираме, променяме и коригираме? Нали така творим, създаваме и пробваме? Та не е ли в това смисълът на живеене и успяване? И един ден, независимо от минало, да погледнем рожбата в чистите ù/му очи и имаме смелостта, а и доблестта да им кажем как, какво и защо – искрено, та дори и гузно понякога. За да станат по-добри, по-успешни и по-човеци от нас. И това за мен е веруюто.
Благодаря ви, че ме изслушахте!"
