Дичо Христов е сред най-емблематичните и разпознаваеми гласове на българската поп и рок сцена. Започва да чертае музикалната си съдба едва от двегодишен и оттогава музиката е неговото призвание, страст и основна движеща сила в живота му.
Изявен бунтар, винаги изказващ смело личното си мнение, Дичо започва публичната си кариерата с групи в по-тежкия жанр. Първата му банда е "Атака" (1988-1989 г.). Музикографията му продължава с "Rag Dolls" (1991-1999 г.), "D2" (1999-2005 г.) и V.O.XX (след 2005-та), до днес, когато на хоризонта е "Дичо и неговата банда" (Иван Йораднов-Чери и Алекс Лазаров).
"Дух" е току-що появилият се на българския пазар албум, който е опаковката на творчеството на музиканта през годините до ден-днешен. Пъстрата стилово компилация включва 21 парчета и миксира различни жанрове като поп, рок, фънк, хип-хоп... В нея можем да намерим както съвместни парчета с Поли Генова, Лора Караджова, "Ъпсурт", "Акага", "Оги 23" и др., така и много ново и свежо творчество на "Дичо и неговата банда".
Излизането на "Дух" беше и поводът Avtora.com да зададе няколко въпроса на Дичо.
Avtora.com: Откога се занимаваш с музика?
Дичо: Майка ми казва, че пея от двегодишен, от момента, в който съм се научил да си пускам радиото сам. Когато съм бил на 4, баща ми купил пиано. На 5 години вече съм свирил на пиано в читалището и съм започнал да уча солфеж. Като дете свирех и на китара, ходех по частни уроци, татко ми постоянно ме водеше напред-назад. Когато станах на 15-16 години, започнах да пея на мацките по градинките и общо взето така потръгна моят културен и музикален живот.
.: Разкажи някаква смешка, нещо забавно, което е свързано с живота ти на музикант?
Дичо: Случвало ми се е да се събуждам в чужда хотелска стая между двама мъже и една жена. Вместо да се прибера в моята стая, съм се прибрал в чужда и съм си легнал при хората. Събудих се с пълен шок. Тази вечер имахме участие с "Ъпсурт" и с бате Венци доста се бяхме почерпили. Добре че не се стигна до бой. Хората даже ме бяха завили, а те спаха без завивка, за което им благодаря. Явно имам положителна енергия и ми се размина. Аз цял живот пея за любов, всичките ми песни са насочени към любовта и положителните емоции и вероятно това ми помага.
.: Кои изпълнители участват в "Дух"? Разкажи ни малко повече.
Дичо: Това са "Акага", Поли Генова, "Ъпсурд", Лора Караджова, "Скандау", Лео, Део, оперната певица Гери Николаева, "Оги 23"... Медийни партньори са ми Националното радио, БГ радио, Z Rock, FM+, Зорана. Благодаря им, че застанаха зад мен и албума!
Албумът е правен в период от 8-9 години. Повечето парчета съм написал аз, но има и песни, които са дело на колегите. През последните 5-6 години работя с Чери и Сашо и с тях двамата също творим много свежи неща. Те са млади музиканти, които ми дават интересна насока на мислене и вдъхновение. В албума има поп, рок, фънк, хип-хоп... Това е един шарен албум, в който всеки ще припознае нещо за себе си и ще се изкефи. Обложката и пакетирането на диска са hand made, а рисунката, която ме изобразява, е дело на популярните татуисти братя Смокови. Кръстил съм албума "Дух", защото духът е това, което движи човека, което го кара да успява. От 01.11. албумът е на пазара, а в интернет пространството ще е качен в Spotify, SoundCloud и YouTube.
.: Какви са песните, включени в него? Има ли и такива, които не сме чували досега?
Дичо: През последната година пуснах 6 сингъла − "Карамбол", "Така ми е добре", "Спомен", "Нощ и ден", "Дух" – водещи в албума. Има и песни, които феновете не са чували до момента, като тази с Поли Генова, 2 парчета на английски език. Но в общи линии 60% от песните в албума хората са ги чували и ги знаят.
.: Понеже винаги се чудим "какво е искал да каже авторът"... Какво е посланието, което искате да изпратите до почитателите си?
Дичо: Посланието ми е да си помагаме, винаги да си подаваме ръка, да сме заедно, да сме по-социални, омразата да е по-далеч от нас. Много е важно също да обръщаме повече внимание на културата и на хубавата музика.
.: По какъв начин се различава соловата кариерата от тази в групата? Какви са нейните предимства и недостатъци?
Дичо: Аз и сега съм в банда и повечето неща ги правя с банда. Вече 5-6 години работя със Сашо и Чери и мисля и още дълго да работя с тях, защото си паснахме като характери. Те са много добри, смирени момчета и вярват в Господ, което също е много важно. Най-важното е да вярваме в любовта и в олицетворението ù. Момчетата са млади и някога са слушали хитовете ми, затова сега им е приоритет и са щастливи, че работят с мен, както и на мен ми е добре, че работя с млади хора, които ми дават "пауър". Хубаво е, че застават зад идеята и зад развитието на името Дичо.
.: А как се развива личният ти живот? Как расте Ариел? Чувстваш ли се променен след нейната поява?
Дичо: Велико е, защото всичко се промени. Аз се родих наново. Притесненията и страховете изчезнаха и нещата в живота ми тръгнаха по един много готин начин. Когато съм до нея, винаги ми е толкова готино. Водя малката на планина. Преди време, когато Каринчето беше бременна с Ариел, ходех постоянно да ù купувам хубави храни, стараех се да се грижа добре за нея. Едно от любимите ни занимания е да ходим заедно за хубава бистра вода високо в планината.
.: Какъв е семейният Дичо? Съпруга и дъщеря дават ли отражението върху творчеството?
Дичо: Вчера, докато репетирах нещо на глас, изпекох 13 кг. чушки в чушкопека и предишния ден 17 кг., след това ги сложих в пликчета и ги прибрах във фризера. Общо взето, всичко в семейния ми живот е много готино. Докато пиша музика и творя, аз чистя, готвя и си гледам детето и просто симбиозата е пълна и кефът е голям!
.: Коя песен слуша тази сутрин? А коя ще препоръчаш на нашите читатели?
Дичо: Обичам да си пускам радио, когато съм в движение – така се настройвам добре. Любимото ми радио е Z Rock. За читателите: "Adrenaline Mob" – американска банда, която е събрала светила от музиката. Аз се зареждам с нея и я препоръчвам и на феновете ми и на читателите ви.
