Жанр: Action
Година: 2008
Произв/Изд: Capcom
Мулти: Не
Много малко игри могат да предложат комбинацията от добра история, култови персонажи и спиращи дъха бойни сцени, приключващи с кръв и куршуми, както Devil May Cry серията. Четвъртата част представя нов герой - полудявола Неро, но запазва добре познатия на фанатиците на франчайза микс от гигантски мечове и летящи във всички посоки куршуми.
Devil May Cry 4 излезе първоначално за конзоли, но бе само въпрос на време да направи своята премиера и на PC сцената. Разработчиците й от Capcom са спазили златното правило, че ако нещо не е счупено и работи, няма нужда от промяна. Така, "дяволитата четворка" само надгражда елементите от предишните игри (повече екшън, по-добра графика, по-заплетена история), но остава непроменен геймплеят, превърнал поредицата в хита, който е.
Аксесоари
Преди да се насочите към магазина за игри, е добре да се сдобиете с геймпад. Екшънът в Devil May Cry се управлява с 4 бутона (плюс тези за управление на посоката на движение и скок), като често се изисква повече от 3 да бъдат натиснати едновременно, докато натискате междувременно четвъртия и петия - а някои клавиатури просто блокират в такива моменти. Освен това, едни от най-зрелищните и ефективни комбинации от удари са възможни само и единствено с геймпад.
За разлика от предшественика си, Devil May Cry 3 е доста по-лесна. Новият герой - Неро, е младок и гейм дизайнерите малко или много са го пожалили, избирайки враговете му. Улесняването на играта идва от факта, че още от самото начало можете да изберете няколко различни нива на трудност, в зависимост от това колко добър се чувствате. При най-ниското ниво, някои от ударите дори се осъществяват автоматично с натискането само на един бутон, което допълнително улеснява играча.
На една ръка разстояние
За разлика от предишния протагонист в серията - Dante, новият герой Nero разполага с едно много силно оръжие - демоничната му ръка Devil bringer. С нея той може да хваща опонентите от безопасно разстояние, да ги притегля към себе сили и да ги хвърля, давайки началото на поредното кърваво комбо. Devil May Cry 4 е доста по-офанзивна от предшественика си и ударните комбинации са доста по-лесни и интуитивни за осъществяване. Можете да издърпате някой към себе си, да го посечете, докато се приближава, след това с втори удар да го вдигнете във въздуха, откъдето да го запратите към другарите му и падайки на забавено движение, от въздуха да засипете всички с куршуми.
Играта остава вярна на традициите на поредицата и във всяка мисия е пълно с тайни подзадачи и места, даващи допълнителни бонуси, което вдига коефициента на преиграване. По средата на играта ще поемете обратно ролята на Данте, което може да бъде объркващо, ако сте свикнали прекалено много с Неро, но приятно разчупва заглавието.
"Черешката на тортата" от бойни механики са схватките с босовете. Те са доста забавни и често включват разрешаването на пъзел за оптимално добри условия по време на самата битка. Естествено, може да се приложи и добрата стара тактика "Удари го Х пъти, докато падне", в която Х е плаващо число между 1 и безкрайност.
Когато излезе за конзоли, Devil May Cry 4 изглеждаше "стряскащо красива". Но с поддръжка на DirectX 9 и DirectX 10 графични карти, тя е зашеметяваща. Главните герои и опонентите им са невероятно добре и плавно анимирани, а готическият сетинг на играта смазва с визията и реалността си.
PC версията на играта обаче не поддържа онлайн игра. Но след като минете веднъж през приключението, се отключват режимите за игра Legendary Dark Knight и turbo speed. Първият изпълва екрана ви с демони, предлагащи добра цел за "разтоварване" на стреса. Вторият можете да включвате и изключвате преди всяка мисия, забързвайки скоростта на играта/намалявайки времето ви за реакция наполовина.
Официален сайт: www.devilmaycry.com
