Платформи: PS3, PS4, Xbox 360, Xbox One Жанр: шутър от първо лице Производител: Bungie Издател: Activision
Destiny не е Halo. Тя не е и Borderlands. Не е и някаква кръстоска или амалгама от двете. Това уточнение може да се стори ненужно на някого, но истината е, че хайпът около тази игра придоби такива измерения, че се налага ясно да го посочим.
Да, тя е от Bungie, студиото, отговорно за емблематичната шутър поредица Halo, и да, тя има кооперативен и ролеви елемент, подобно на колоритната серия Borderlands на Gearbox. Но преди всичко Destiny е самостоятелна игра с индивидуалност, макар и да не е суперхитът, който ни бе обещан. След месец или два, когато започнат да се появяват задължителните експанжъни и след няколко неизбежни пача за фина настройка Destiny може да стане епичната космическа сага, която Activision и Bungie искат тя да бъде. На този етап обаче тя е като вкусно предястие преди основното в менюто.
Космическа сага с бележки под линия
Историята на играта ни отнася в далечното бъдеще, когато съществуването на човечеството е поставено на карта. Нашите дръзки наследници успешно са колонизирали поредица от светове и луни, но са се сблъскали с мистериозна зла сила, наречена просто Darkness (никаква връзка с шутър поредицата The Darkness на Starbreeze), която заплашва да унищожи всичко по пътя си.
Последвалият конфликт изглежда наистина епичен, но, за съжаление, сценаристите на Bungie напълно са пропилели възможността да разширят историята в играта. Подадената информация е минимална и вместо да се потопите в един свят от типа на този в Mass Effect, вие сте принудени да събирате т.нар. Grimoire Cards, които отключват информация за историята и участниците в нея на... сайта на Bungie.
В търсене на идентичност
В началото на играта трябва да направите задължителния избор между три налични класа – Titan, Hunter и Warlock, които са напълно стереотипни и всеки, който е играл ММО игри, веднага ще познае в тях местния еквивалент на Tank, DPS и Support. Ако направите избора си на базата на това, че Hunter чисто визуално изглежда по-добре от останалите, няма съвсем да сбъркате, защото истината е, че трите класа не се отличават достатъчно. Оставайки настрани няколко умения и статистики, разликата между тях не е чак толкова голяма, че да налага стратегически избор. Всички те имат специална атака, хвърлят гранати и използват еднакви оръжия и брони. Очевидно е, че не толкова класовете и точките, а уменията на играчите ще определят поведението на героите. С други думи, един опитен геймър може лесно да превърне своя Hunter в Titan например.
Тази липса на достатъчно идентичност при класовете обаче е показателна за един по-голям проблем на Destiny. Играейки я, човек лесно остава с чувството, че първоначалният замисъл на Bungie сякаш е бил за един sci-fi сингъл плейър шутър от типа на Halo и когато в някакъв момент някой е подхвърлил идеята, че "бъдещето е онлайн", постепенно са започнали да добавят останалите елементи.
Звучи цинично, но подобна теория лесно може да обясни липсата на достатъчно история за такъв голям свят, недостатъчно различните класове и в крайна сметка претупаната сингъл кампания, която очевидно е станала жертва на амбицията за "споделения свят".
Истината е в битките
Сраженията са мястото, където Destiny изглежда стъпила на най-здрави основи. Добре режисираната мултиплейър лудост е със запазената марка на Bungie и страхотните битки се оказват най-силната част на играта и притегателният елемент, заради който сме склонни да й простим ако не всичко, то поне много. Престрелките са динамични, оръжията стрелят прецизно, теренът е внимателно проектиран, за да осигури тактически маневри и открити пространства, а изкуственият интелект е на високо ниво. Джетпаковете внасят елемент на вертикалност в маневрите и успешно балансират иначе силния защитен елемент на стратегическите укрития.
Като повечето игри от този тип, нещата в Destiny са значително по-приятни, когато споделяте играта с компания. След определено ниво вече отключвате т.нар. Strike мисии, които постепенно повишават както трудността, така и наградите, които взимате.
Те се играят в екип от трима и въпреки че поне в началото не са особено трудни, ко-оп играта с живи геймъри с лекота надминава всичко, което сингъл кампанията може да ви предложи. Райдовете също се отключват на определен етап и тук вече нещата стават сериозни. В тях участват шестима играчи, а мисиите са наистина създадени, за да тестват уменията ви. Тук намирате и по-добра екипировка. Проблемът е от друго естество и вече е ставало дума за него - в тези групови райдове могат да участват само приятели, което безспорно ограничава нещата и отнема немалка част от удоволствието.
Мултиплейърът се развива през център, наречен Cruicble, и в началото е особено хаотичен. Причината е проста – като новаци редовно ще ставате жертва на по-опитните играчи с по-високо ниво. За щастие, Destiny не се дели от установените за жанра режими и предлага свои версии на познати надпревари като Free-for-All, Capture the Flag, Team Dеathmatch и др. Сървърите са стабилни, а дребните бъгове – съвсем приемливи предвид мащабите на играта. Понякога обаче времето за зареждане е доста дълго, а не е изключено да бъдете изхвърлени в средата на някой мач без видима причина.
Най-доброто май все още го чакаме
Решението на Bungie да остави най-доброто съдържание заключено, докато не стигнете 20-то ниво, е любопитен избор и може би показва липса на увереност в дълготрайната привлекателност на играта. Това обаче е ненужно, защото не само огромният бюджет за разработка и реклама, но и структурата на играта ясно подсказват, че Destiny е история с продължение.
Две седмици след премиерата й немалка част от геймърите вече са стигнали последното ниво, минали са кампанията и успешно са се справили с всяка Strike мисия. За тях и за милионите, които вървят по пътя им, Bungie трескаво работи по ново съдържание, което ще вдигне лимита на нивата, ще добави нови зони и мисии, нови врагове и деликатни настройки на формулата - всичко с цел да превърне Destiny в играта, която може би трябваше да бъде от самото начало. Засега обаче тя навява повече впечатления за текущ проект, който тепърва ще се развива, а за игра, която вече имаше рекордно голяма бета версия, това не е добър атестат.
