Джон Доу, емблематичният сериен убиец от "Седем" обясняваше, че за да те чуят днес хората, не е достатъчно просто да ги потупаш по рамото. Трябва да ги халосаш с чук. Проявленията на тази максима започват да се забелязват все по-категорично навсякъде около нас, в едно апатично общество, което все по-трудно се впечатлява от секс или насилие.
Скандалността продава, но в едно преситено от скандали общество скандалът се е обезценил. Днес, за да впечатлиш, за да шокираш, за да уплашиш, трябва да изтеглиш "плъзгача" на извращението и перверзията до абсолютната крайност, отвъд границите на възприятие. За да освободиш агресията, ти трябват разпилени дигитални вътрешности, защото надписът "Бум" на мястото, където си ритнал виртуалния си спаринг партньор, вече определено не върши работа.
Спомни си класическия антикварен хорър "Психо", в който цялата виолентна кулминация се завъртя около плъзгащ се през завеса за баня нож. Виж и най-популярната, съвременна хорър поредица "Saw". Сам схващаш разликата. Днес възприемаме секса и насилието във видеоигрите като нещо нормално. Което пък от своя страна е добър повод да си спомним десет емблематични момента от еволюцията на индустрията, довела ни до това "нормално". Нека си припомним, с носталгия или присмех, десет емблематични в своята скандалност игри. 
Death Race
Година: 1973
Производител: Exidy
Разпространител: Exidy
Платформи: Аркаден автомат
Първата скандална и забранена игра, оставила дирята си в гейм историята. Базирана върху филма Death Race 2000, с участието на Дейвид Карадайн и Силвестър Сталоун (върху който, между другото, е базиран и последният Carmageddon; самият филм се сдоби със сравнително успешен римейк тази година с Джейсън Стейтъм в главната роля).
Идеята на играта е в пълен унисон с таглайна на филма. "През 2000 година газенето на хора вече не е престъпление, а национален спорт" – да газиш едни грозни човечета с колата си за времеви лимит. Графично, цялата черно-бяла перверзия изглежда като леко усъвършенстван вариант на Pong. Играта предизвиква зверски скандал с общата си концепция, писъците на човечетата и фактът, че на местата, където ги прегазваш, остава по едно малко гробче. Exidy изтеглят Death Race от продажба и до края на 80-те от нея оцеляват не повече от 500 копия. 
Custer’s Revenge
Година: 1983
Производител: Mystique
Разпространител: Mystique/American Multiple Images
Платформи: Atari 2600
Първият документиран самоцелен опит за скандалност в гейм индустрията. На играча се пада ролята на генерал Джордж Армстронг Къстър, вкаран в доста нетипично виртуално амплоа. Американският герой трябва да прекоси екрана гол и с мощна ерекция, да избегне ловко стрелите, сипещи се върху него и да изнасили злостно привързана към стълб за мъчения индианка. Колкото по-дълго продължава актът, толкова повече точки получаваш.
Авторите явно са разчитали, че подобен бунт срещу моралните норми ще отклони вниманието на играчите от смразяващо грозната графика и досадния геймплей. Вместо да генерира добри продажби, всичко, което постига Custer’s Revenge, e протестен сборен митинг на организациите "Жени срещу порнографията", Националната организация на жените и Обществото на американските индианци. В крайна сметка се стига до съдебен процес, по време на който от Mystique упорито настояват, че в играта им не е показано изнасилване, а секс по взаимно съгласие.
Междувременно, разработчиците остават твърди във виртуално-сексуалните си позиции, издавайки Beat’Em and Eat’Em и Bachelor’s Party, които, въпреки загатнатите им още на ниво заглавие перверзни концепции, така и не успяват да достигнат скандалната слава на Къстъровите сексуални приключения. 
Night Trap
Година: 1992
Производител: Digital Pictures
Разпространител: Sega
Платформи: Sega CD, Sega 32X
Иновативна, но глуповата игрица, включваща фул моушън видео и сценарий на треторазреден хорър. На играча се пада ролята на елитен таен агент, висящ пред мониторите за следене на обитавана от вампири и колежанки къща. От теб се очаква да спасиш първите от вторите.
Противно на очакванията, играта не е нито особено еротична (наблюдаваните в камерите девойки, за жалост на воайорите, или се замерват с възглавници, или си тананикат, или не правят абсолютно нищо), нито особено кървава (особено сравнена с по-късната FMV-фиеста Phantasmagoria). Въпреки това е забранена за продажба и е използвана като пример за особено вредни за подрастващите игри при споменатите по-долу скандали, завихрили се около пазарната поява на Mortal Kombat. "Имам чувството, че тези хора никога не са я играли!" казва авторът на Night Trap - Стийв Кент. 
Mortal Kombat
Година: 1992
Производител: Midway Games
Разпространител: Midway Games
Платформи: Аркадни автомати, Genesis, SNES, Sega CD, PC, MAC, Game Boy, Game Boy Advace, Game Gear, PlayStation 2, Xbox, GameCube
FATALITY!. Mortal Kombat излезе с хладно изражение на ринга, преби до смърт и изтръгна гръбнака от агонизиращото тяло на цензурата. Това беше първата игра, предлагаща наистина реалистично, шокиращо насилие и появата й бе преломен момент в развитието на цялата гейм индустрия. Именно заради Mortal Kombat ESA (Entertainment Software Association) създаде отвъд "Голямата вода", в края на 1993 г., прословутата ESRB-рейтинг система (идва от Entertainment Software Ratings Board), с чиито означения хората в САЩ се сблъскват върху практически всяка игрална кутия оттогава насам. Европейският еквивалент на рейтинг системата е PEGI (Pan European Game Information), който принципно е известен с по-голямата си толерантност към "скандалностите" в игрите.
Със създаването на рейтинг системата, придобилият наистина грандиозни мащаби скандал за предпазване на детската психика, подет от щатските сенатори Либърман и Кол, е прекратен. Играта е неподходяща за лица под осемнадесет години. Точка. Самата рейтинг система се базира на означенията "Е" (подходяща за всички възрасти), "ЕС" (подходяща за съвсем малки деца), "Т" (подходяща за лица над 13 г.), "М" (подходяща за лица над 17 г.) и "АО" (само за възрастни – лепенка, с която се сдобиват само откровено порнографските игри и тези включващи някаква форма на хазарт).
По-веселият скандал, свързан с Mortal Kombat, се случва при затворени врати, по време на среща между представители на Nintendo и SEGA.
Хората на Nintendo разпалено обвиняват SEGA, че се опитват да им подбият продажбите, издавайки скандални заглавия и печелят пари, разрушавайки детската психика. В отговор костюмарите от SEGA делово изваждат огромен бластер, прикачван към конзолата на Nintendo и задават с хладен тон въпроса: "Значи, според вас, това са средствата да научим децата си да бъдат кротки и да им избием виолентните мисли от главите?" 
Doom
Година: 1994
Производител: id Software
Разпространител:
Платформи: PC, Mac, NES, SNES, Saturn, 32X, 3DO, PlayStation, N64, Game Boy Advance
По ирония на съдбата, емблематичната фирма id Software е основана в Мескуайт – не по-малко емблематичното даласко предградие, което през 1976 г. приема закон, според който на лица под 18 години е забранено да влизат в залите за видеоигри. Който, между другото, е отменен едва в средата на 90-те.
За разлика от култовия си предшественик Castle Wolfenstein и духовния си наследник Quake, добрият стар Doom не успява да се размине с ударите на цензурата и критиката. През 1994 г. обречената игра се радва само на спорадични анонси в медиите колко много кръв и насилие има в нея. По онова време скандалите са свързани основно с Mortal Kombat и Midnight Trap и на никой не му пука особено за самоотвержения пехотинец, избиващ тонове адски изчадия с верижен трион.
Doom попада в съдебните зали цели пет години по-късно, през април 1999 г., когато Ерик Харис и Дилан Клеболд отиват в своето училище в Литълтън, Колорадо, убиват дванадесет свои съученици и един учител и в края на кървавата баня сами "лапват дулата". Роки Маунтин Нюз прави обстоен анализ на инцидента в августовския си брой, отбелязвайки, че прякорът на Ерик е бил инспириран от Doom, "където основната цел на играча е да избие колкото се може повече хора". Вестникът цитира и един от слоганите на играта "Doom – където най-сигурното място е зад спусъка". Фактите, че същият този Ерик е пиел активно антидепресанти и е бил особено депресиран от факта, че не е приет във Военната академия, сякаш остават встрани от общественото мнение. Но Doom дава на медиите перфектна отправна точка: Харис е играл Doom. Харис е убил хора. Нещата са ясни. През април 2001 година, семействата на жертвите от инцидента завеждат съдебен иск за обезщетение за 5 билиона долара срещу 25 компании от развлекателната индустрия, включително Nintendo, Sega, Sony, id Software, Acclaim, Activision, Capcom, Interplay, Eidos и GT Interactive. Искът е отхвърлен поради липса на ясни доказателства, че конкретна игра е подтикнала Харис и Клеболд към стрелбата. 
Postal
Година: 1995
Производител: Running With Scissors
Разпространител: Ripcord Games, Panasonic (1995); Whiptail Interactive (2003)
Платформи: PC, Mac
Ревюто на Postal, когато играта излиза за PC през 1997 г. (премиерата за Mac през 1995 г. успява да мине доста незабелязано), започва със следното изречение: "Най-сетне се случи. Появи се играта, която ще накара цялата християнска общност да избухне в гъбоподобен облак от религиозен плам. Mortal Kombat не може дори да се докосне до тази хемоглобинова истерия, а плахите перверзийки от Night Trap изглеждат жалки.
Postal е толкова психопатска и виолентна оргия, че дори Carmageddon не му е от категорията". Играта е забранена в десет страни, влиза в черните списъци на американските продажби (казано, по-иначе, стоки от ранга на наркотиците и нелегалните огнестрелни оръжия), а водещият дизайнер Винс Деси се появява в разни телевизионни диспути с честотата на автоматичен огън. Щатските пощенски служби завеждат дело, заради омърсяване на името им (прекратено чрез извънсъдебно споразумение едва през 2003 г.).
През май 1998 г. скандалът избухва с нова сила, след като осмокласник от Халф Муун Бей, Калифорния написва придобилото публичност есе със заглавие "Going Postal", в което главният герой, на име Мартин, убива полицай и двама души от училищното настоятелство, включително и директора. За това е обвинена играта. Което може би е малко крайно при положение, че жаргонният израз "Going Postal" не е създаден от "Running With Scissors", а присъства в английския поради простичкия факт, че през 1983 г. полудели служители от обидилите се по-горе Американски пощенски служби започват престрелка, в която загиват неприятно много хора, включително и полицаи. Напрежение на работното място, явно... 
Duke Nukem 3D
Година: 1996
Производител: 3D Realms/n-Space/Eurocom Int./Apogee
Разпространител: GT Interactive/Atari/Apogee (1991, 1996)
Платформи: PC, Mac, Game.com, Saturn, N64, Game Boy Color, PlayStation, coming to PlayStation 2 и Xbox
Двуизмерните платформени приключения на русия юначага не успяват да привлекат общественото внимание към харизматичната му особа. Големите продажби и заслуженото място в настоящето изследване идват с раждането на 3D шутъра от 1996 г. Дюк е очарователен първичен простак, движен от агресията, сексуалния си нагон и чувството си за хумор. В резултат на което младежът стреля по дебели прасета в полицейски униформи, налита на всяко попаднало в полезрението му женско създание и коментира по крайно политически некоректен начин всяко по-сериозно събитие от екшън ежедневието му. В добавка се явява и първият герой в игра изобщо, вдигащ точките си "здраве", като използва тоалетната.
Всичко това някак успява да се промъкне покрай американската цензура, но отвъд Океана нещата загрубяват – веселяшкият екшън е забранен в Германия и Австралия. През декември 1999 г., след масово убийство в киносалон в Бразилия, пресъздаващо доста точно конкретна престрелка от Duke Nukem, играта е изтеглена от магазините в Родината на карнавала (наред с Doom, Postal, Quake, Mortal Kombat, Requiem и Blood, които също минават под ножа на новосформираната комисия за контрол над видеоигрите). 
Grand Theft Auto: Vice City
Година: 2002
Производител: Rockstar North
Разпространител: Rockstar Games (ASC Games/Take-Two)
Платформи: PC, PlayStation 2, Xbox
Двуизмерното начало на поредицата, замислена като симулатор на автомобилни кражби, прераства в едно от най-великите гейм заглавия, създавани някога с преминаването към третото измерение с Grand Theft Auto 3. Качеството се покачва още повече с последвалите игри от серията, отвеждащи я до актуалния шедьовър Grand Theft Auto IV и превръщайки сагата на Rockstar в може би единственото заглавие от този списък, в което скандалността подчертава елегантно, а не доминира над геймплея.
Продаваемостта, съответно, е смазваща и напълно заслужена. Което всъщност е проблем, защото – за разлика от забранения в половината свят Postal 2, GTA игрите достигат до максимално широка аудитория, включително и до разни невинни малолетни ангелчета. Vice City чупи много рекорди за времето си и реакцията не закъснява. На 19 декември 2002 г. доктор Дейвид Уолш, президент на Националния институт за медиите и семейството на САЩ, хвърля първия сериозен камък с изказването, че някой най-сетне трябва да предупреди родителите за какво става дума в тази игра. А именно "за игра, подтикваща те към престъпна дейност и учеща те на сексуална разюзданост и грубо отношение към жените".
Близо година по-късно, през октомври 2003 г., две семейства от Тенеси завеждат дело за 246 милиона долара срещу Rockstar Games, Take-Two Interactive, Sony Computer Entertainment America и веригата магазини "Уол-Март". Член на едно от семействата е убит при инцидент в Смоуки Маунтинс, при който двама тийнейджъри на 14 и 16 г. стрелят с автоматични оръжия от движеща се кола, вдъхновени директно – по собствените им думи – от GTA. През ноември 2003 г. две хаитянски организации в Америка протестират пред кметството в Ню Йорк и офисите на Rockstar в Манхатън, заради една от мисиите в играта, гласяща простичкото "Убий хаитяните".
Хенри Франк, изпълнителен директор на Хаитянския Централен Съвет, нарича играта "Културологична атака срещу милионите хаитяни, живеещи в САЩ, представяйки ги като бандити, крадци и наркодилъри". На 01.01 2004 г. сто хаитяни протестират пред "Уол Март", очевидно все още подтиснати. В резултат в Маями е приет закон, според който игри с "М-рейтинг" могат да се продават на деца, единствено при представяне на родителска бележка. Трима от градските съветници, гласували въпросния закон, са... хаитяни. 
Postal 2
Година: 2003
Производител: Running With Scissors
Разпространител: Ripcord Games, Panasonic (1995); Whiptail Interactive (2003)
Платформи: PC
Postal 2 постига невъзможното и надскача уверено виолентната лента, поставена от именития му предшественик. Играта се гаври с такова промишлено количество общочовешки морални принципи, че ортодоксалните моралисти припадат, само като й видят обложката. Като се започне с насилието над животни (малките, сладки котенца, припкащи из играта, имат единствената цел да бъдат заловени и нанизани на дулото на някое огнестрелно оръжие, за да изпълняват ролята на заглушители), мине се през сексуалните (по някое време главният герой бива заловен от банда ентусиазирани селяни- хомосексуалисти и се разминава на косъм с изнасилването) и религиозни свободи (църквата в градчето, където се развива действието, бива завладяна от талибани с лицата на Осама Бин Ладен и е превърната в джамия) и се стигне до потресаващия графичен реализъм на насилието, подпомогнат от далеч по-добрите визуални, спрямо двуизмерния, оригинал.
На 13 септември 2006 г. в Монреал, Кимвиър Гил нахлува с пистолет в колежа "Доусън", ранява 19 човека, убива един и след това се самоубива, след като е ранен от полицията. Като една от причините за агресията, медиите посочват факта, че Гил е бил почитател на виолентни видеоигри и в списъка на цитираните заглавия присъства и Postal 2. Интересен факт е, че копие на играта не е открито в колекцията му, което не е чак толкова странно при положение, че по това време Postal 2 е можел да бъде закупен единствено на територията на Великобритания. 
Grand Theft Auto: San Andreas
Година: 2004
Производител: Rockstar North
Разпространител: Rockstar Games (ASC Games/Take-Two)
Платформи: PC, PlayStation 2, Xbox
Много хора си мислеха, че след всичко, видяно през годините в игрите от Grand Theft Auto серията, нищо повече не може да ги скандализира. Грешаха. В прелестната игра на "изродите" от Rockstar Games - Grand Theft Auto: San Andreas, видимо забавляващи се креативни личности вкарват сладурска секс игричка, в която главният герой трябва да "уважи" пищното си гадже, поканила го "да изпият по кафе" у тях. Сексуалната сцена е твърде натурална, дори и за стандартите на Rockstar и в крайна сметка "горещото кафе" е премахнато във финалната версия на San Andreas.
Само че програмистите решават, че сценката се е получила твърде добре, за да бъде тотално анихилирана и я запазват в кода на играта. Цялата история закономерно се разчува в клюкарското интернет общество и светкавично е извадена програма, която "отключва" Hot Coffee mode-a в PC версията на играта. Развихря се грандиозен скандал, който успява да надскочи сравнително затвореното гейминг общество и заема централно място в новинарски емисии и сериозни медии.
От Rockstar се иска ясно обяснение как са допуснали нещо подобно. В опит да "изклинчат", водещите хора в компанията обясняват, че си нямат грам идея за какво става въпрос и щастливо обясняват, че феновете са си направили някакво порнографско мод-че, с което те нямат нищо общо. Дори обвиняват Патрик Уиндълборг – 47-годишният откривател на скандалния ред от игралния код – в незаконни действия, нарушаващи авторските им права. Нещата леко утихват, но броени седмици по-късно на бял свят излиза програма, която изважда на показ "горещото кафе" в PlayStation 2 и Xbox версиите на играта, което вече показва ясно, че обясненията с фенски мод-ове са опашати лъжи. San Andreas е заплашен от проклятието на "AO" (Adults Only – Само за възрастни) рейтинг, който се дава основно на разни порнографски продукции и респективно, големите магазини за игри започват масово да махат играта от щандовете си.
Скандалът стига до там, че сенатор Хилари Клинтън настоява за нови мерки за контрол над игралната индустрия. Започва разследване, което да провери дали от Rockstar Games умишлено са излъгали ESRB комисията. 85- годишната Флорънс Коън дава фирмата под съд, защото е купила играта на 14-годишния си внук и по този начин го е развратила (което си е малко крайно, защото San Andreas все пак е забранен до 17 г.). В Австралия са принудени да променят рейтинг системата си, в която най-високата степен е "MA15+" - продукт, неподходящ за лица под 15 г. Така San Andreas се сдобива със съвършено новата за страната лепенка "RC" (Refused Classification – продукт, неподлежащ на класификация и респективно – забранен за продажба).
В крайна сметка, от Rockstar Games пускат "поправена" версия на играта, в която скандалните сцени са премахнати от кода. Което не пречи на разпространителите им от Take Two да загубят 28.8 милиона долара заради едно кафе...
