Depeche Mode 5.1 Remasters - Speak and Spell, Music for the Masses, Violator

Speak and Spell, Music for the Masses, и Violator са с оригиналната визия на обложките, но включват също така снимки и допълнителни есета от дългогодишния продуцент и близък приятел на Depeche  Mode Даниел Милър.

 

SPEAK AND SPELL
Въпреки че по време на издаването на дебютния албум на Depeche  Mode “Speak and Spell” много малко хора вярват в потенциала му, той се оказва изключително успешен и важен за по-нататъшното развитие на групата. 

 

Записан в началото на 1981 г., албумът е до голяма степен отражение на концертната плейлиста на групата. Някои от песните, които изпълняват на живо, така и не намират място в албума, за сметка на няколко съвсем нови парчета.

 

Атмосферата при записите в студиото Блекуинг, в близост до Лондон Бридж, е изключително приятна и всички се забавляват с използването на синтезаторите при създаването на музиката. Повечето инженери по това време далеч не обичат да експериментират, но случаят с Ерик Радклиф (доведен от ко-продуцента Даниъл Милър) далеч не е такъв: той се приобщава с ентусиазъм към идеите на Depeche , които по това време са в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Винс Кларк и Мартин Гор.

 

Всички песни, с изключение на две, са написани от Винс, а “Big Muff” и “Tora! Tora! Tora!” са дело на Мартин. Последните две са особено важни, тъй като впоследствие Мартин става основният автор на песните на Depeche . По това време Винс е на социални помощи, Флеч и Мартин работят, а Дейв учи в арт колежа в Саутенд.

 

Първият сингъл “Dreaming Of Me” (който не е включен в британската версия на албума) достига до 57 място в класациите, докато “New Life” се изкачва до 11 позиция и това се оказва първият Топ 20 хит на звукозаписната компания Mute. Следва още по-голям успех: 8 място за “Just Can’t Get Enough” и хвалебствени ревюта от страна на критиката. През ноември 1981 г. албумът достига до 10 място в чарта на Великобритания, където остава цели 32 седмици.

 

Успехът на “Speak And Spell” съвпада с промени в Depeche . Още по време на първото им европейско турне, през пролетта преди издаването на албума, се появяват разногласия между Винс и останалите от групата. Той изчаква излизането му и през декември, след поредния концерт с групата, Винс официално я напуска, за да се впусне в създаването на Язу.
 
MUSIC FOR THE MASSES
След мъчителния и дълъг звукозаписен процес на “Black Celebration”, Depeche  Mode (в състав Анди Флечър, Дейв Гахан, Мартин Гор и Алън Уайлдър) решават да се разделят с дългогодишния си ко-продуцент Даниел Милър и залагат на Дейв Баском (работил преди това с Tears For Fears) при създаването на “Music For The Masses”. Албумът излиза през 1987 г. и е безспорна крачка напред в развитието на групата.

 

Алън влага много усилия в цялостното звучене и аранжиментите на песните, докато останалите трима определено не харесват времето, което им се налага да прекарат в студиото в близост до Париж. Студиото е бивше кино с огромна зала, в която акустиката е наистина впечатляваща. Миксирана в Дания, тази продукция бележи прогреса и разширяването на саунда, както и по-добрите аранжименти на песните. Повече от всеки друг албум, тук има безспорен баланс между по-тъмната и по-лесно възприемчивата страна на групата.

 

Синглите, които излизат от този албум, са “Strangelove”, “Never Let Me Down Again” и  “Behind The Wheel”. Тим Сименон от Bomb The Bass прави ремикса на “Strangelove”, а години по-късно той работи с групата като продуцент на “Ultra”. Въпреки че никое от парчетата не става голям хит във Великобритания, “Never Let Me Down Again” се превръща в една от задължителните им песни при концертните изпълнения. Турнето в подкрепа на албума е безспорно най-голямото им до днес. Популярността им позволява да пълнят големи зали в Америка.

 

Трудно е да се каже, че пробивът на DM отвъд океана е само благодарение на “Music For The Masses”, това се случва след поредица събития. Те вече имат голям хит - “People Are People”, който също спомага за пълните зали с по 15 000 места. Това е и турнето, на чиято последна дата, през юни 1988 г., на стадиона в Пасадена се събират 80 000 души. Филмът “101”, издаден впоследствие на CD, VHS и DVD, се базира на това шоу. Това е и превратна точка в кариерата на групата.

 

По това време Мартин обяснява, че заглавието на албума “Music For The Masses” е шеговито; за това как съдбата на Depeche Mode е да са с култов статус, но никога да не пробият в мейнстрийм музиката. Тогава той едва ли е предполагал, че това пророчество ще се превърне в реалност.

 

VIOLATOR
Брилянтният албум “Violator” е записан в Милано и северна Дания през 1989 г.и издаден през 1990 година. Продуцент на албума е Флъд, а Франсоа Кеворкян, който няколко години преди това работи върху саунда на “Electric Café” на Kraftwerk, го миксира в Лондон.

 

Първият сингъл от албума - “Personal Jesus”, е пуснат с идеята феновете да придобият представя за цялостното звучене на изданието. Depeche  имат подозрения, че заглавието може да отблъсне част от радиостанциите в консервативна Америка и че MTV ще имат проблеми с визията на видеото, дело на култовия режисьор Антон Корбин.

 

За тяхна изненада, той се превръща в най-продавания 12-инчов винил в САЩ, като изпреварва включително Madonna и Prince. Следва появата на “Enjoy The Silence”, който е най-успешният сингъл в историята на Depeche. Замислен като бавна балада, Алън и Флъд предлагат да забързат темпото, от което Мартин не е много доволен първоначално.
Огромното влияние на първите два сингъла поставят основите за успеха на албума, от който продажбите надхвърлят 7 милиона копия по света. Той достига до второ място във Великобритания - най-големият успех на Depeche  дотогава.

 

“Violator” помага за промяната на отношението на критиката в родината им към тях. “Enjoy The Silence” им носи награда Брит за “Най-добър сингъл”, както и много нови фенове от по-младото поколение. Колкото и да е странно, сякаш родината им се опитва да навакса известността им в Америка, където те имат истерични привърженици. При издаването на “Violator”, групата дава автографи на фенове в Ел Ей, където се събира тълпа от 17 000 човека; повикани са хеликоптери и 200 полицаи да въдворяват ред, а околните улици се налага да бъдат затворени.

 

Случката влиза в националните новини, което изстрелва групата на ново ниво на популярност; за тях научават и хора, които никога не са чували за съществуването на Depeche . Последвалото турне стартира през юни 1990 в Ел Ей, с дати в щатите и Европа, а концертите са разпродадени месеци предварително.

 

Колекция за ценители - внос
Освен единичните версии, които Анимато Мюзик/Mute издават и в България, албумите излизат и в двоен формат. Всяко луксозно, колекционерско издание съдържа ремастерирания стерео албум с ново съраунд звучене, всички b-sides на синглите и специално записан 30-минутен кратък филм, който включва нови и стари интервюта с членовете на групата, проследяващи 25-годишната кариера на Depeche Mode. Книжката към всяка обложка (с оригиналния дизайн на албума) съдържа цели 16 страници с нови снимки, текстове и бележки.

 

Depeche Mode са една от най-влиятелните и известни групи през последните 25 години. Последният им албум “Playing the Angel”, издаден през октомври миналата година, вече има над 2 милиона продадени копия. По време на настоящото си турне, част от което ще бъде и нашата страна, “Depeche ” ще свирят пред повече от милион и половина души в 31 страни. Тези преиздадени продукции представят един от най-значимите каталози в забележителна и вълнуваща нова светлина.  

 

Останалите албуми – Broken Frame, Construction Time Again, Some Great Reward, Black Celebration, Songs of Faith and Devotion, Ultra и Exciter ще бъдат издадени по-късно тази година.