Или поне така ни се искаше. Хорър жанрът доста рядко предлага истински впечатляващи ленти. Deliver Us from Evil (Избави ни от злото) за съжаление не прави изключение и единственото, което би могло да ви заинтригува, е Ерик Бана (Eric Bana), ако сте му фенове.
Сатанинските ритуали, демоните и екзорсизмът явно са любима тема на Скот Дериксън (Scott Derrickson), когото със сигурност свързвате с още няколко не особено ярки заглавия от близкото минало, все в този жанр.
Може би най-доброто му попадение до момента е Devil's Knot. Макар да не успя да си спечели възторга на критиците, лентата поне наистина беше с впечатляващ актьорски състав начело с Колин Фърт (Colin Firth). Едва ли има нужда да казваме обаче, че не му донесе втори "Оскар".
Така или иначе, Дериксън, който е и режисьор, и сценарист, на повечето си филми (а това само по себе си е доста показателно), очевидно не е склонен да се откаже от мрачните си търсения и отново залага на зловещ сюжет.
При това вдъхновен от истински случай. Колкото и абсурдно да ви звучи на фона споменатите вече екзорсизъм и обладаване от демони, хубавото (или лошото) на киното е, че понятието "вдъхновен от" може да се разтегли практически до безкрайност.
Хубавото на Америка е, че изобилства от истории, в които все някой ще повярва и, което е по-важно, все някого ще вдъхновят. Изворът на вдъхновението в случая е книгата на нюйоркския полицай Ралф Сарчи (Ralph Sarchie) Beware the Night.
В нея той описва своите паранормални разследвания. Историята за това как един полицай се превръща в демонолог и унищожител на зли сили е в основата и на филма. Ако оставим скептицизма настрана, приемайки, че съществуването на демони не е най-важната тема в случая и всеки има право да вярва в каквото си иска, Deliver Us from Evil си има и чисто кинематографични недостатъци.
Ако обичате страшните филми, може и да преглътнете липсата на оригиналност, но няма как да подминете факта, че филмът всъщност дори не е толкова страшен, колкото се очаква. Разбирането на създателите му за изграждане на съспенс очевидно се свежда до внезапно изскачащи от ъглите страховити физиономии, а драматичните елементи в сюжета притеснително напомнят слаб полицейски екшън.
Иначе казано, клишетата са повече, отколкото е полезно за нервите на зрителите. Ерик Бана, на когото е поверена ролята на самия Сарчи, определено има и много по-добри изпълнения във филмографията си. Най-хубавото в лентата е саундтракът, който вероятно ще ви вгорчи удоволствието от слушането на Doors за дълго време.
Да, музиката е страхотна, но използването й и връзката между нея и случващото се сериозно куца. Колкото и да е готина идеята, създателите на лентата просто не са успели да я реализират добре.
В случай че имате непреодолима слабост към зловещи истории и Ерик Бана, може и да останете доволни от Deliver Us from Evil. Иначе е по-добре да си изберете нещо друго от киноафиша.