Има нещо символично в обложката на соловия албум на Деймън Олбърн (Damon Albarn) - Everyday Robots. На нея той е седнал на малко столче, отпуснал ръце на скута си.
Деймън изглежда точно като робот в покой, машина, която е била изключена. А текстът на първата и едноименна песен от албума започва с тъжното прозрение: "Всекидневно сме роботи на телефоните си" (We are everyday robots on our phones).
Наведеният човек, който непрестанно разцъква своето мобилно устройство, е емблематичен образ за нашето съвремие. С поглед, забит в малкия екран, често пропускаме случващото се около нас и това е част от внушението в изключителния албум на Деймън.
Наведеният човек очаква да бъде "включен" от своя господар. Защото значението на думата "робот", измислена от писателя Карел Чапек, е свързано с чешкото "robota" (работа), но също и с идеята за робски труд. Но кой би могъл да бъде господар на велик музикант като Олбърн?
В друга песен - Lonely Press Play - британецът изследва самотата, която е резултат от отчуждението между хората, и прави тънък намек, че драматизмът на съвремието е свързан със зависимостта от модерните технологии и социалните мрежи.
Човек лесно може да стане роб на машините - идея, прокарана в произведенията на прочутия писател-фантаст Айзък Азимов и развивана през годините в кино шедьоври като "Терминатор". Едва ли Олбърн е черпил вдъхновение за албума точно от тези заглавия, но идеята за несвободата струи здраво от 12-те песни.
Като фронтмен на Blur и Gorillaz той не може да си позволи да пусне музика, наподобяваща стила на двете му основни групи. Everyday Robots е смес от фолк, електроника, трип-хоп и инди, а Олбърн твърди, че това е най-личният му албум.
В текстовете на песните се споменават моменти, събития и дати, оставили отпечатъци върху биографията му, в която не липсват тежки злоупотреби с наркотици, колосална омраза към други музиканти (като Oasis) и провалени романтични връзки. Всъщност Олбърн не е първият, няма и да е последният, преживял и надживял подобни проблеми.
Със сигурност той ще преодолее и комплекса на "ежедневните роботи". Защото освен тъжни и апокалиптични прозрения британецът може да споделя и позитивни истории. Като в песента Mr. Tembo, където се разказва за добрата страна на човечеството - тази, която дава шанс за нов живот и свобода на едно малко слонче сираче.
В крайна сметка, освен роботи, хората могат и да са и човеци, стигат да го пожелаят. А може би именно това иска да ни внуши Деймън Олбърн с Everyday Robots.
