По случай 100-годишнината на футболен клуб Ботев Пловдив, на 3 юни, музикантите от Deep Purple показаха своята класа на едноименния стадион в града.
Всичко започна с голямо лутане за намиране на входовете. Много хора, скупчили се на тротоарите пред стадиона, се опитваха да видят има ли вход, отворен ли е, закъде е... Нямаше нито една табела, която да означава, че хората с билети за "терен" примерно следва да влязат от този и този вход. Естествено, блъсканицата беше подобаваща.
Krossfire започнаха точно в 20:00 ч. Местната банда звучеше доста убедително и още с втората си песен Warmachine успя да привлече погледите. Момчетата свириха малко повече от половин час, а с едноименното парче от дебютния си албум Learning to Fly може би дори успяха да създадат нови фенове.
Последва дежурната пауза между подгряващата група и хедлайнера, когато традиционно публиката се втурва за бира, тоалетна или просто се разделя на групички, обикновено разговаряйки за други концерти.
Тук обаче имаше нещо различно. Песните за Ботев Пловдив огласяха стадиона, разнасяха се подсвирквания, потропвания и всичко, както си му е редът. Само мачът липсваше.
В 21:00 ч. Deep Purple излязоха на сцената с Into the Fire и бяха радушно посрещнати, а следващите Hard Loving Man и Vincent Price (сингъл от новия албум на групата Now What?!) имаха странен ефект върху публиката.
Хората гледаха с интерес, спокойно, сдържано, с усмивка на уста. Атмосферата приличаше повече на симфоничен концерт, в който много известен композитор представя нови произведения и ние сме там, за да одобрим или отхвърлим.
Strange Kind of Woman малко разчупи ситуацията, но виртуозното китарно соло на Steve Morse отново зешемети присъстващите. The Mule, последвана от барабанното соло на Ian Paice, затвърди впечатленията ми, че бяхме на представление на едни изключителни музиканти.
И точно когато всичко беше потънало в култура и възхищение, агитката на Ботев Пловдив поде любимите си песни.
Така преминахме през Lazy, където Ian Gillan показа, че освен глас има и умения да свири на хармоника. Първите звуци на Perfect Strangers върнаха рока на стадиона. Публиката нямаше нужда от подканяне, за да припява и ръкопляска, като унесът от класата на музикантите някак остана на заден план.
Space Truckin' увеличи градуса още повече, а при началото на Smoke on the Water вече нищо не беше същото. Подскачащите, пеещи и викащи хора заглушиха дори верните фенове на Ботев.
Така приключи редовният сет на англичаните, които, разбира се, се върнаха на сцената 3 минути по-късно. Hush плюс бас соло, плюс Black Night е равно на страхотен финал.
И макар първата част на концерта да не беше толкова динамична, остатъчният вкус от събитието беше чисто щастие.
