Трилърът на Щефан Рузовицки (Stefan Ruzowitzky) Deadfall (Примката) притежава всички задължителни за жанра елементи - съспенс, откачен убиец и лееща се кръв. Начело на актьорския състав са Оливия Уайлд (Olivia Wilde), Чарли Хънъм (Charlie Hunnam) и Ерик Бана (Eric Bana).
Deadfall не е от онези трилъри, които само наистина запалените фенове на жанра са способни да понесат, не е и от трилърите, които се превръщат в класики. Няма изненадващи обрати, нито излишен, клонящ към хорър, натурализъм и всъщност няма да ви отегчи, но и вероятно няма да ви впечатли особено. Това, заради което може би си струва да се види, са изключително добре изградената атмосфера, промъкващите се в сюжета архетипни ситуации и някои от актьорите. 
Всичко започва с един объркал се план. След като са обрали казино, Адисън (Ерик Бана) и сестра му Лайза (Оливия Уайлд) трябва само да минат границата с Канада, но катастрофират. Шофьорът на колата им умира, а на Адисън му се "налага" да застреля случайно миналия покрай мястото на инцидента полицай. Затова той решава, че единственият начин да се измъкнат от полицията и все пак да успеят да пресекат границата, е да се разделят. Още в момента, в който се разделят, насред снежната виелица и още повече, след като научаваме цялата им история, Адисън и Лайза приличат на зловеща версия на Хензел и Гретел. 
Ролята на Адисън е поверена на Ерик Бана (Eric Bana), когото вероятно свързвате с Troy на Волфганг Петерсен (Wolfgang Petersen), където играеше Хектор, The Other Boleyn Girl и The Time Traveler's Wife. Изпълнението му в Deadfall не е особено впечатляващо, но в това няма нищо изненадващо - персонажът също не блести с особена оригиналност. Адисън е хладнокръвен убиец с неуравновесено поведение и желание да доминира. Всичко това е следствие от факта, че е имал жесток баща. Всъщност идеята за влиянието баща - дете и за резултата от неправилното родителско отношение се повтаря като лайтмотив в целия филм. 
След като се разделя със сестра си, Адисън тръгва през гората към границата, като убива всеки, който се изпречи на пътя му. Междувременно вече сме проследили и втората сюжетна линия, в чийто център е Джей (Чарли Хънъм), бивш боксьор, току-що излязъл от затвора, който, в опит да разчисти стари сметки, нарушава гаранцията си още в деня, в който е освободен. Джей също има сложни отношения с баща си, но все тръгва към къщата на родителите си, която е близо до канадската граница. И съвсем "неочаквано" намира Лайза и я качва на стоп. Едва ли ще се изненадате и от факта, че за по-малко от денонощие успява да се влюби в нея. Старателно подредените случайности в крайна сметка водят до събирането на всички персонажи на едно място - къщата на родителите на Джей. 
Въпреки че все по-често виждаме Оливия Уайлд (Olivia Wilde) на голям екран, първата асоциация с името й все още е House M.D., а изпълнението й в Deadfall едва ли ще е сред ролите, които се оказват значими. Почти същото може да се каже и за Чарли Хънъм (Charlie Hunnam), когото вероятно свързвате най-вече със сериала Sons of Anarchy. Другите интересни имена в каста са на носителката на Оскар Сиси Спейсек (Sissy Spacek), която наскоро гледахме в The Help, и Крис Кристофърсън (Kris Kristofferson), когото, освен в трилогията Blade, може би сте гледали в Songwriter. Колкото до режисьора на лентата Щефан Рузовицки (Stefan Ruzowitzky), Deadfall също не е най-впечатляващото заглавие във филмографията му. Далеч по-интересен е The Counterfeiters (Die Fälscher), който е отличен с Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 2007 година.
Deadfall може и да не блести с впечатляваща оригиналност и кинематографични качества, но все пак има положителни аспекти. Едно от основните му качества е силният финал, в който липсва все по-често срещаната напоследък тенденция на двойния или троен финал, финал на финала или отделен край за всеки персонаж. Едновременно с това липсата на яснота какво се случва от тук нататък с персонажите, не създава усещането за отворен финал или незавършеност на филма.
