Жанр: Екшън - хорър Година: 2013 Разработва: Visceral Games Издава: Electronic Arts Платформа: РС | PS3 | Xbox 360
Фен съм на Dead Space. Даже голям фен! Всъщност именно заради Dead Space изиграх и конзолното недоносче, наречено Dante's Inferno, на същите тия Visceral Games.
За неизлечимите психологически и физиологични вреди, което то ми нанесе, няма да говоря точно сега - споменавам го, само защото тия люде до такава степен ме впечатлиха с първото заглавие от проточилата се впоследствие поредица, че не само успяха да ме мотивират да харесам хорър игра (жанр, който поначало не понасям), но дори ме подтикнаха да искам още и още от това, което правят, търсейки го в една съвършено различна концепция на едно съвършено различно гейм заглавие.
Както и да е, след бруталния Dead Space (2008) и, ъъм, да речем една идея по-малко бруталния Dead Space 2 (2011) дойде ред и на Dead Space 3 (за ЕА студио говорим все пак, нали не сте очаквали друго?).
Знаете ги Electronic Arts какви са - успешно ли е едно заглавие, ще го доим до момента, в който вече няма да е чак толкова успешно. След което тихомълком ще закрием студиото, което е работило толкова години упорито по него, и ще се правим, че нищо не се е случило.
Позволявам си да ви подскажа за модус операнди на EA не за друго, а за да разберете защо имах, меко казано, смесени очаквания за Dead Space 3. Историята на вечния карък Айзък Кларк (без съмнение най-прецакания инженер в Галактиката може би само след Гордън Фриймън) започна прогресивно да се изтърква още в част 2.
Дори съпътстващото я "дежурно" аниме, което през 2008 (Dawnfall) играеше страхотно ролята на предистория, задоволяваща жаждата на геймърите за повече подробности относно доста интересната тема за Маркърите и техния произход, във вариант Aftermath (2011) вече изглеждаше малко ненужно и изпразнено от смисъл.
И понеже Dead Space беше всичко друго, но НЕ и поредната сървайвъл хорър игра със зле скалъпен сюжет, обясняващ на две - на три произхода на бандите безмозъчни зомбита за трепане, от средата на Dead Space 2 нещата започнаха да изглеждат доста сходно на кривата, по която се разви (или по-скоро се срина) Alien поредицата. Което, честно казано, си е плашещо само по себе си.
E, дочакахме и Dead Space 3. И, честно казано, смесените чувства, с които го посрещнах, не изчезнаха със стартиране на играта - напротив, разбушуваха се с пълна сила.
От една страна Dead Space 3 е заглавие, което трудно мога да нарека "лоша игра". Поредната част от сагата (и съдейки по надеждите, които дава финалът - последна) има своите моменти, дори има повече моменти, отколкото може да се очаква от трето по ред предъвкване на една и съща идея: "куп извънземни артефакти, превръщащи всички в зомбита (добре де - некроморфи), с които някой упорито злоупотребява въпреки уморително повтарящия се горчив опит на предшествениците си и, разбира се, Айзък Кларк в (повече или по-малко) ролята на Deus Ex Machina, спасяващ деня". ЙЕЙ!
Два са върховете в дизайнерските напъни на Visceral този път: реализация и бойна система.
Това, с което неизменно помним Dead Space, пак си е тук - внушението за мащаб, размаха, с който са реализирани сцените, динамичната режисура на ставащото - това си е запазена марка на серията още от мига, в който видяхме мрачния силует на USG Ishimura да изплува на фона на внушителната гледка към Aegis VII.
В това отношение Dead Space 3 не разочарова - напротив, мащабът си го има, размахът също и в доста моменти (и в това отношение) играта ще ви остави без дъх.
Що се отнася до битките - тук проблемът (и решението) е в две части. От една страна с Dead Space вече си знаем номерата. Хорър трикчетата с изскачащи незнайно откъде, буквално материализиращи се от редкия въздух некроморфи току зад гърба на Айзък (и то от места, които очевадно човекът е проверил надлежно и по никакъв начин не подсказват, че там може да се побере един, какво остава за повече от един некроморф с подобна големина) - тези неща не изглеждаха особено свежи още в първата част, а тук в третата са направо непростимо глупави.
От което следва един важен извод - не стряскат. А щом не стряскат, значи не са страшни. А щом не са страшни, това не е хорър игра.
Кофти за любителите на високоадреналиновите преживявания.
В същото време битките са все така кефещи (стига да сте се екипирали с достатъчно аптечки и амуниции, разбира се) и все така вбесяващи (ако сте пропуснали да направите горецитираното).
Огромно разнообразие в това отношение носи чисто новата система за подобряване и създаване на оръжия, която, честно казано, радва с находчивост и е голям мотив за по-детайлно преравяне на иначе доста постните нива в търсене на следващия скъпоценен компонент, с който да направите любимото си пушкало още по-смъртоносно.
Освен това алтернативите, които предлага играта в това отношение, са наистина много интересни - тъй като ресурсите винаги са доста оскъдни, често ще ви се налага да избирате дали да направите едно или друго, но никога и двете заедно. Така хем има мотив за преиграване, хем можете да напаснете оръжията и инструментите, които използва героят ви, към вашия стил на игра - по-агресивен или по-предпазлив.
Истинският купон по отношение на сраженията обаче започва, когато най-сетне се стига до неизбежното - размазването по повърхността на планетата. В случая скованата в лед Tau Volantis.
Тук в мелето се намесва вторият ключов участник - сержант Джон Карвър - и нещата стават наистина забавни. Още повече, че някои събития и екстри от Dead Space 3 ще можете да видите, само и единствено ако играете в кооперативен режим, т. е. разцъкате с приятел като един от вас управлява Айзък, а другият - Карвър.
От казаното дотук личи, че не битките са проблемът на Dead Space 3. Проблемът са протяжните, лишени от въображение и уморително повтарящи се моменти между тях.
Историята е до болка позната, съшита със значително повече бели конци от обичайното за Dead Space. Задачите (о, да му се не знае!) за пореден път са все в стил "Иди еди-къде си и дръпни тая и тая ръчка!". В резултат през 80 процента от времето ще се чувствате (отново!) като момче за поръчки, а не като герой в смразяваща кръвта хорър игра.
Нивата също не блестят с въображение, дори и тези на планетата, където пък нищо чудно да бъдете спохождани начесто от пристъпи на Lost Planet Deja vu.
Добрата новина е, че Маркърите се грижат винаги и начесто да имате некроморфи за трепане в смущаващо изобилие, та да разсеят скуката от поредното предвидимо и тъпо задание, свързано с търчане от точка А до точка Б на една и съща карта 5 пъти по ред.
Освен това Visceral благоразумно са се ограничили в сравнително разумен брой игрални часове, та всичко това няма да ви натежи. Развръзката, уви, не впечатлява - може би най-накрая студиото е решило, че просто им е писнало от Айзък Кларк и са решили да приключат с него веднъж и завинаги, лишавайки до голяма степен EA от възможност да поръчат част четири.
Уви това не помогна особено на споменатата в началото Alien серия, та се молим и в Electronic Arts да няма някой особено изобретателен почитател на генното инженерство, защото рискуваме след 2 до 3 години цялата патаклама да започне отначало.
