Дъвката - подмятаме я в устата си, дъвчем оживено, правим балони, но откъде всъщност идва тя? Какво са дъвчели хората в миналото, когато го е нямало това малко вкусно парченце в различни форми, цветове и аромати?
4000-3500 г. пр. Хр. хората използвали антибактериалните качества на брезовата смола за лекуване на инфекции в устната кухина.
В Древна Гърция дъвчели смола от мастиково дърво, като се е считало, че тя почиства зъбите и освежава дъха. Любопитно е, че и до днес все още част от населението на Близкия изток и Гърция използва мастиковата смола за тези цели.
Преди повече от 1000 г. индианците в Централна Америка дъвчели сок от дървото саподила. На южноамериканския континент вместо дъвка, индианците използвали сок от хвойново дърво, а белите заселници там били първите, които създали собствено дъвчащо удоволствие като смесили смола от хвойна и пчелен восък.
1848 г. за пръв път дъвката излиза на пазара. Тя е дело на американеца Джон Къртис и е направена от смола на иглолистно дърво. През 60-те години на 19 в. започнала и употребата на каучук, който бил по-удобен за дъвчене и по-успешно се справял с лошия дъх.
През 1928 г. Уолтър Димар патентова рецепта за дъвка, която прави балончета. Той добавил розов оцветител, за да стане продуктът още по-привлекателен.
Стигаме и до днес... Дъвчащото парченце се състои от 20% еластична основа, 19% царевичен сироп, 60% захар и 1% ароматизатори. Всъщност, има варианти на лакомството, в които не се съдържа захар. Те се препоръчват за подобряване на устната хигиена и за намаляване на риска от кариес след хранене.
Любопитно е, че дъвката намира приложение в американската и канадската армия. Военните получавали към храната си и дъвка, защото тя доказано намалява стреса и подпомага концентрацията. Давали им и кофеинови дъвки, за да поддържат войниците бодри и в готовност за действие. Една дъвка с кофеин се равнява на една чаша кафе.
От май 2007 година новозенландските военни части употребяват рикалдентната дъвка, която подпомага реминализацията на зъбите и предпазва от кариес. В момента на пазара можете да намерите и никотинова дъвка, която ще ви помогне да откажете цигарите.
През ноември 2000 година най-голямата фирма, производител на дъвка, патентова изделие, обогатено с вещество, което засилва... либидото.
А като си говорим за дъвки... горките сингапурци! През януари 1992 година там бе приет закон, който забранява дъвката. Причината е, че лепнещото удоволствие се чисти изключително трудно, устойчиво е на атмосферните условия и разграждането му в природата отнема стотици години.
Добрата новина обаче е, че учени вече създадоха биоразградима дъвка. Тя може да се отмие с вода, а в природата се разпада за 24 часа. Изобретението е съвсем ново и се очаква да навлезе тепърва на пазара. Но докато това стане...
Креативни хора използват разтегливите качества на трудноразградимите ѝ събратя и правят скулптури от дъвка. Така че, събирайте сдъвканите парченца и ги дарете в името на изкуството и на чистата околна среда.
