Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв/Изд: Vigil Games/THQ
Платформа: PS3 | X360
За играта:
Силите на Рая и Ада са в конфликт от зората на времето. В името на баланса, пък и за да опази човешката цивилизация от очаквано кървавия конфликт между ангелите и демоните, Вселенският съвет принуждава двете страни да сключат примирие, подпечатано със седем печата. Въпросните ще бъдат счупени, едва когато човечеството се окаже заплаха за баланса и тогава ще започне войната, позната на всички, чели дебелата книга с кръста отгоре, като Армагедон. Тогава на Земята ще слязат четиримата Конници на Апокалипсиса – Война, Смърт, Чума и Глад, които да унищожат човешката цивилизация и да оставят Рая и Ада да се бият на спокойствие.
Така се стига до деня, в който конникът Война се буди от хилядолетния си сън и слиза на Земята, където ангелите и демоните вече са започнали кървавата си битка. Очевидно последната война вече е започнала и нашият човек смело размахва наднормения си меч... само за да се окаже малко по-късно окован пред Вселенския съвет. Проблемът е, че печатите са здрави, Армагедон видимо е започнал предпремиерно, а Война е определен като основния виновник за това. Конникът е наясно, че няма нищо общо с цялата работа и иска от Съвета разрешение да открие истината и да изчисти името си. Такова му е дадено, с условието, че Война ще бъде лишен от всичките си сили, защото в противен случай би представлявал заплаха за всеки в Рая или Ада. На теб именно се пада ролята и на този извънредно изнервен Конник, с чиято помощ ще трябва да разрешиш мистерията.
Визия и звук:
Darksiders изглежда страхотно, като основният виновник за това е почти легендарният комиксов художник Джо Мадуейра. Въпросният се е погрижил всичко в тази игра – от разрушения, тънещ в руини свят до неговите демонични или ангелски обитатели - да изглежда наистина страхотно и да даряват играча с правилната емоция, била тя агресия, ужас, отвращение или дори отчаяние.
На звуково ниво нещата също са близо до върховите – имаме страхотна, епична музика и професионално озвучаване. Сред хората, дарили гласовете си на героите от Darksiders, има едно-единствено звездно име – Марк Хамил, който озвучава зловещия Пазител, изпратен от Съвета, за да контролира Война – но дори и без холивудски кариери зад гърба си всички останали също се справят страхотно.
Геймплей:
Спряган като поредния клонинг на God of War, Darksiders всъщност се оказа една доста различна игра, което определено изненада мнозина, очаквали праволинеен кървав екшън. Заглавието напомня структурно по-скоро за Zelda серията или, ако искаш пример с по-популярно в милата ни родина заглавие, за култовия първи Soul Reaver. Играта ти предлага един огромен свят, из който можеш да обикаляш свободно, но определени зони от него са недостъпни за теб, докато не се сдобиеш със съответното оръжие, предмет или умение. Казано по-друг начин, Darksiders представлява един огромен пъзел, в който коленето на лошите на моменти дори остава на заден план. Което трудно може да мине за минус, защото тази игра изисква и мислене, наред с очакваните бързи рефлекси.
Може би най-големият проблем на заглавието идва от факта, че едва ли не всеки негов аспект е леко... изплагиатстван от някъде. Очакват те акробатиките от Prince of Persia, завършващите движения от God of War, комбо ударите от Devil May Cry и дори – дръж се – устройството за отваряне на входен и изходен портал от крайно иновативната пъзел игра Portal. Последните дори са в същата разцветка като тези в първоизточника, сякаш авторите са отказали дори да ни замажат очите с някаква промяна в цвета или дизайна.
Обективно погледнато в Darksiders няма почти нищо оригинално, а всеки геймплеен елемент вече ни е познат отнякъде. Субективната гледна точка обаче нашепва, че съчетанието от тях работи почти безотказно и някак ни е трудно да се сърдим на производителите от Vigil за очевидната им склонност към клептомания.
Без да бъде мега хит Darksiders е една професионално реализирана, увлекателна и интелигентна игра, която хем страда от синдрома “всичко това вече съм го виждал”, хем не дразни, защото всичко работи перфектно и за играча остава единствено чистото и неподправено удоволствие.
Плюсове:
- Интересна история, заредена с интересни персонажи и доста неочаквани обрати;
- Уникална и колоритна комиксова визия, съчетана с перфектна за целта музика и професионално озвучаване;
- Предизвикателни битки, съчетани с още по-предизвикателни загадки.
Минуси:
- На чисто техническо ниво нещата не са върхови. Джо Мадуейра може и да е гений, но ако се абстрахираме от уникалния му стил, играта е грозновата;
- Darksiders е почти безпрецедентен плагиатски акт, който без свян е почерпил идеи от поне десетина популярни заглавия.
