Да плащаш или да не плащаш за музика - това е въпросът

Pinterest LinkedIn +

Каналите за разпространение на музиката се измениха доста през годините, а възходът на интернет поставя под голяма въпросителна дали хората всъщност се нуждаят от физически носители, за да слушат песни. Вероятно всички помнят как Ларс Улрих от Metallica пръв поведе война срещу "безплатния обяд", давайки под съд Napster.

Бавно, но славно индустрията започна да търпи все по-големи загуби от безплатното пиратско сваляне от торент тракерите, чиято експанзия не беше възпрепятствана от появата на онлайн магазини като iTunes. В един момент някои изпълнители и групи просто решиха, че няма нужда да се съпротивляват, и се пуснаха по "безплатното течение", за да останат актуални.

Примерът с U2 се превърна в една от най-дискутираните теми за 2014 година. Бандата разпрати своя нов албум Songs of Innocence в устройството на всеки Apple потребител, независимо дали той го е искал или не. За мнозина това е хитър маркетингов трик, който ще остави U2 на върха, за други - ход на отчаянието, показващ упадъка на индустрията - музиката като изкуство вече не просто е безплатно, а обезценено и групата не се интересува толкова от рецензиите на албума, колкото от реакциите на хората от този подарък.

Ник Мейсън от Pink Floyd разкритикува остро решението на Боно и компания. "Музиката стана ужасно обезценена, като се дава за без пари. Странно е, че U2 изобщо не са се усетили. Това е голямата история на 21-ви век - обезценяването на музиката"

Pink Floyd и U2 са две от най-продаваните групи за всички времена. Албуми като The Dark Side of the Moon и Joshua Tree са реализирали гигантски продажби - съответно 44 милиона копия и 28 милиона копия в цял свят. Ако съберем дискографиите на двете групи, общият размер на продадените албуми ще надхвърли 400 000 000 копия в цял свят.

Това, обаче, са данни от една отминала ера на рок динозаври, в която първата възможност да чуеш някоя дългоочаквана нова песен е била по радиото в колата, а не в YouTube или Soundcloud, както е сега.

Трент Резнър - друг мултиплатинен артист, сдобил се с култов статус през 90-те с Nine Inch Nails - също смята, че да плащаш за музика е минало-заминало.

"Прекарвам доста време, мислейки по този въпрос. Според мен плащането за музика е реликва от приключила епоха. Казвам го като човек, който се надява Вие да си плащате за музика. Цял живот съм прекарал в правене на музика и изведнъж се оказва, че всички мислят, че песните трябва да са безплатни.

U2 бяха подтикнати да направят това, за бъдат забелязани от възможно най-много очи. Мога да разбера с какво ги е привлякла идеята, но сега те си плащат за това. Въпросът е дали това, което направиха, допринесе за още по-голямо обезценяване на музиката? Да, мисля, че е така.

Когато си пускаш музика в YouTube, който е безплатен, това обезценява ли музиката? Цялото сегашно поколение слуша музика в YouTube и всеки страда, когато се появи реклама между клиповете. Но никой няма да плати и един долар, за да си купи парчето. Защо да го прави? Това е комплексен проблем", казва Резнър.

И докато колапсът продължава, някои поп звезди все пак намират начини да се борят за това феновете им наистина да си плащат за албумите им. Тейлър Суифт предприе много смел ход в седмицата, в която издаде своя албум "1989", реализирал 1,25 милиона продадени копия - внушителна сума на фона на стагнацията. Певицата реши да изтегли целия си каталог от Spotify, с което ясно заяви позиция от типа: "Ако феновете ми искат да слушат музиката ми, ще си я купуват и тя няма да се обезцени".

Процентът на хората, които слушат безплатно музика, ще се увеличава с всеки изминал ден, но това няма да спре артистите и бандите да правят музика, защото един ден лейбълите ще се окажат ненужен посредник между създател и консуматор.

Сподели.