Жанр: Екшън от първо лице Година: 2013 Разработва: Crytek Frankfurt Издава: Electronic Arts Платформа: PC | PS3 | Xbox 360
Първата Crysis игра беше революция. Революция на визията, на сетивата, на начина, по който възприемаме самата идея за екшън от първо лице.
Вторият Crysis… e, да кажем не чак толкова.
Третият обаче си е чиста проба еволюция, но въпреки това тоталният отказ на създателите му от самоцелни технологични експерименти не правят Crysis 3 лоша игра. Напротив!
Причината се коренни именно в това, че този път от Crytek (или по точно Crytek Frankfurt) са се концентрирали повече върху самата игра, върху геймплея, историята и развитието на сюжета, отколкото върху визуалните прелести на енджина.
Разбира се, винаги съществува вероятност някои фенове на серията да останат разочаровани от факта, че в това отношение Crysis 3 се отклонява от установените сюжетни канони на предходните няколко заглавия в нея. Макар че историята в тази част се завърта (повече или по-малко) около един от ключовите герои в Crysis 2 – Prophet, звученето на разказа и посоката, в която се развива той, са доста по-различни.
Вероятно има резон в твърдението, че борбата срещу поредната демонична мега корпорация (C.E.L.L.) е по-скоро запазена марка на франчайзи като Resident Evil, но все пак имайте предвид, че става дума за екшън от първо лице – жанр, в който дълбокият и драматичен сюжет не е точно най-важният елемент от качествата на играта.
Добрата новина тук е, че вместо да изобретява отново колелото, Crytek се фокусира върху вече съществуващите силни страни на геймплея със запазената марка на Crysis, за да ги надгради и развие.
Вездесъщият "нанокостюм" предлага редица подобрения като например опция за хакване на различни електронни устройства. И докато преодоляването на ключалки с този метод всъщност е начин авторите да вмъкнат кратка (и, честно казано, не особено оригинална) мини игра в сюжета, с напредването на историята нещата стават по-интересни в това отношение. Особено когато започнете да хаквате самоходни, компютърно управлявани оръдия, които после се обръщат срещу собствениците си.
Друга голяма "екстра" на новия Crysis е широко рекламираният лък. Predator е изключително мощно оръжие, което без съмнение ще напомни на по-старите фенове на жанра за вездесъщия Railgun от класиката Quake – one shot – one kill.
От Crytek са се постарали да балансират впечатляващите възможности на лъка (опция за напълно безшумно използване и елиминиране на противника с един изстрел), ограничавайки броя на стрелите, с които играчът разполага, така че няма опасност, след като веднъж се сдобиете с Predator, да изкарате цялата игра само с него.
Това е добра новина, защото соловата кампания и без друго не впечатлява с дължина (на средна трудност тя отнема не повече от 3-4 часа). За щастие мултиплейърът предлага достатъчно възможности за допълнително забавление, а за качествата му можете да съдите по факта, че той е дело на друго дъщерно студио – Crytek UK (бившите Free Radical Design).
Визуално играта отново е изключително впечатляваща (нормално предвид факта, че през годините брандът Crysis се превърна в синоним на фотореализъм и върхова графика). Естествено, на РС Crysis 3 блести, но и конзолните версии не изглеждат никак зле.
Въпреки това подобренията спрямо предната част отново са по-скоро еволюционни, отколкото революционни. Crytek се концентрира най-вече върху оптимизация на енджина, което всъщност е плюс за играта, тъй като хардуерните й изисквания са все така високи, но не и неразумни.
