Crysis

Жанр: Shooter
Година: 2007
Системни изисквания: Windows XP/Vista, Dual core CPU 2.8 GHz, 2 GB RAM, 6GB HDD, Win XP/Vista, DX 10
Произв/Изд: EA Games
Мулти: Да
Брой DVD: 1

Кризисни времена настъпиха. При новата игра на CryTech (спомняте си FarCry) отново имаме сричката "Cry", но този път като част от неделимото "crysis" - с други думи, имплицитна кризисна игра с думи и морфеми. Повечето хардкор геймъри получиха сърдечни кризи, след като видяха системните изисквания на играта. И докато графичните им ускорители кризисно се опитваха да не се стопят, визията на Crysis разтапяше и най-скептичните критици, поддържащи кризисната позиция, че графиката не е важен елемент в гейминга. Последва и повсеместна финансова криза, във всички семейства, в които се е оказало, че домашното РС не може да подкара играта, а цената на нужния хардуер е екстремна. Така де, схванахте идеята - темата на това ревю ще е истеричният във всяко едно отношение футуристичен шутър Crysis.

За какво иде реч?

Германското "гейм" студио CryTech не е от вчера на пазара. Макар и само с 1 игра в портфолиото си (всъщност вече 2, а и не броим конзолните портове) то е много добре познато в гейминг средите. Нещо като Blizzard на шуътърите, но не съвсем. Та въпросните пичове създават брутално красив енджин (дълъг и скучен компютърен код, каращ интересни и красиви неща да се случват на монитора ти) с чисто комерсиална цел - да го продават на различни гейм фирми за тлъсти пачки. Но тъй като никой не може да се впечатли от нещо, което не е видял, германците от CryTech създават технологично интерактивно демо, с което да се изпробват силиците на новата технология и компютрите по онова време (2004 година). Пътьом ги връхлита вълна от вдъхновение и технологичното демо се оказва съвсем сериозна игра - FarCry e факт.

3 години по-късно.

Crysis също има за цел да демонстрира CryEngine, този път версия 2.0. Разликата между FarCry (чиято втора част би трябвало да излезе до средата на следващата година) и Crysis, e че втората игра на германците е замислена и направена като такава. И ей Богу, тия пичове знаят как да си свършат работата. Макар и заимствала много от концепциите на FarCry, Crysis ти взима дъха първо с графиката, после с геймплея си, а най-накрая се навежда над бездиханното ти тяло и омита с него пода с неочаквания си финал.

Годината е 2020, мястото - нашата китна планета. Археологически екип е изпратен на откъснат от света остров по средата на тихия океан. Но вместо кротко проучване на руините, археолозите се натъкват на инвазия от страна на недобронамерени обитатели на Северна Корея. Като член на американските специални сили, вие трябва да спасите сънародниците си. За да се избегнат допълнителните жертви и за по-пълноценно използване на елемента на изненадата, сте изпратен сам, но за това пък облечен в най-модерния екзоскелетен боен костюм.

Освен броня срещу конвенционалните оръжия, той предлага екстри като нанотехнологии, позволяващи ви да увеличите силата, скоростта и невидимостта си до невъзможни за нормалния човек величини. И тъй като азиатците изобщо не са опасност за нанотехнологичното ви амплоа, дизайнерите на играта с умел финт от тъч линията вкарват една от най-бруталните извънземни инвазии, виждани в игра до момента.

Също като в FarCry първите няколко нива са по-скоро за презентация на възможностите на новия енджин, дори първото ниво и в двете игри е почти идентично. Crysis безспорно е най-красивата игра, правена до момента. Нивото на детайли, реалистичните отражения и светлосенки са нещо невиждано досега и състоящо на светлинни години от модерните стандарти. Същото важи и в пълна сила за хардуерните изисквания. Crysis се хили нагло в очите на всяка видео карта и процесор, който решите да използвате.

Докато свиквате с механиката на играта, сечете дърветата с куршуми, само за да се нарадвате на разпиляващите се листа, неусетно ще се потопите в играта. Което ме порази. Игрите са като шапките или като очилата - когато не усещаш присъствието им разбираш, че са добри. Ако пък те ръбят, тежат и създават дискомфорт значи нещо им куца.

Да, оръжейният арсенал в Crysis е стандартен и в същото време оригинален, предлагайки удоволствието да играеш с познати оръжия, без да се налага да се чудиш това нещо в ръцете ти от коя посока се хваща, за да не си отнесеш главата с първия изстрел. Гадовете също са типични и в същото време предлагат повече изкуствен интелект от повечето игри, тупащи се в гърдите именно с развитите реакции на героите си. Всичко се случва динамично и в същото време плавно, размазвайки сетивата ти от непрестанен екшън и кеф.

Ако Crysis има някакви минуси то това със сигурност са нейната краткост и системни изисквания. Последните могат да откажат много хора да я играят. Но това определено е нещото, което ни очаква в следващите месеци и години - просто Crytek са надникнали в бъдещето и ни го поднасят, показвайки ни как трябва да изглежда и да се играе една игра от ново поколение.