Commandos strike force

 

A little history first…Славните приключения на бандата британски саботьори шашнаха света за първи път през 1998-ма година. Лудите глави взривяваха всичко, което можеше да бъде вдигнато във въздуха (язовири, ракетни площадки, жп гари), режеха гърла, спасяваха нечии съюзнически задник в беда, крадяха документи  или просто побъркваха де що фашистка база имаше по света.

 

В класически "eye in the sky” режим командвахме бригадата от специалисти по техния трънлив път към победата.Тогава дружината беше от петима, всеки специалист в някоя човекоубийствена област – снайперист, шпионин, шофьор (е тоя беше най-смъртоносния, особено като се насвяткаше зад волана), бомбаджия, майстор на близкия бой (ако съм изпуснал някого да не ми се сърди). Многобройните експанжъни и продължения (3 на брой) ни водеха по цял свят и от координираните (точни и навременни) действия на отбора юнаци зависеше победата в играта като винаги се наблягаше на засадата, ножът в гърба на фашиста, изстрелът от храстчетата, промъкването и умелото криене на геометрично растящия брой трупове по картата…

 

 "Commandos strike force” ни връща отново в славните дни на тероризма и диверсията, но този път във "фърст пърсън” и в леко намален състав. Сега в екипа са "Шпионинът”, "Снайперистът” и "Зелената барета” (слепецът, въжарят и халифът бяха заети – сори). На техните специфични умения  разчитаме в сблъсъка с нацистката военна машина…

 

 Е, аз малко поизлъгах – стелт елементите са частични. Има го моментът "сто патрона ще ви вкарам” и то доста често. Вашите главорези действат относително тихо – мятат ножове в тъмното, душат немците с жици, гърмят ги от дистанция, хвърлят ги във въздуха или просто се  промъкват покрай тях… Тримата мускетари предпочитат да се разправят с врага "one by one and hide the bodies”, но не се стряскайте, когато срещу вас се юрнат ордите на третия райх. Просто не всички мисии могат да минат гладко, понякога "шумните оръжия” (като картечницата или панцерфауста) трябва да си кажат думата…

 

Определено най-подмолното копеле в отбора е Снайперистът – Уилиам Хоукинс. Този иначе "толку симпатичен младеж” предпочита да се разправя с плячката си по тъмно, на тихо или в краен случай най-малко от стотина метра. Страшно полезен е в обезвреждането на по-специални цели като караули по вишките, картечни гнезда, прожектори в нощта. Стрелбата на този приятел е феноменална и добрата стара пушка телескопка (с режим "задържам си дъха – света се забавя”) си е истинско оръжие за масово поразяване, даже се е случвало да сваля по двама на един изстрел, но нас това българите не би трябвало да ни впечатлява – спомняте ли си бойните викове при Одрин "По пет на нож!”?.

 

Като казах ножове, след снайпера любима играчка на Уил са остриетата, и освен да реже гърла в гръб, той е просто феноменален в мятането им.

 

Вторият от оркестъра е "Зелената барета” О’Брайън. Негова специалност е близкия бой, лице в лице (но не отказва и да "изгърби” някого), издържа на огън и ако има тежка или мръсна работа като криене на трупове или пък масовото им създаване за кратко време – той е вашият човек. Щурм в затворено помещение? Никакъв проблем – нека само си вземе маската и газовата граната. Определено моя фаворит.

 

Последния в триото – шпионинът Дж.Браун се подвизава като истински "враг с партиен билет”. Отличният му немски и крадената униформа му позволяват спокойно да се разхожда както покрай немски караул, така и в щаб на швабска дивизия. Въпреки че няма мускули или орлов поглед, Браун може да вкара екипът ви там където и танков полк не би могъл – право в сърцето на окупатора, зад фронтовите линии…

 

Въпреки някои малки банални моменти, момчетата са общо взето забавна група и е удоволствие човек да играе с тях. Приятен е и фактът, че мисиите имат няколко алтернативни решения, възможността за бързо прескачане от персонаж на персонаж в зависимост от ситуацията, както и това, че аркадността и екшъна не са отнели от красотата на прокрадването.

 

Официален сайт: http://www.commandosstrikeforce.com/