Силата на скандинавския метъл е толкова голяма, че дори времето над София стана доста по-северно и заваля студен дъждец, докато Machinae Supremacy, Ensiferum и суперзвездите Children Of Bodom развяваха диво коси в зала "Универсиада" на 19 април, която бе пълна с почти три хиляди щастливи метъл войни.
Докато феновете на групите, между които имаше много с фланелки на Ensiferum, се събираха отвън и се опитваха да изпият всичката бира в радиус от километър от залата, младите Machinae Supremacy ги призоваха навътре с енергично изпълнение на доста приличен пауър метъл с лека глем рок нотка. Младежите бяха във вихъра си и демонстрираха много пози, надъхвания и качествено свирене, което явно е задължителен стандарт за скандинавците. После си говориха с феновете при масите с мърчандайза и бирите, като се снимаха с абсолютно всеки желаещ в героични полу-приклекнали пози.
И като казахме героични, след тях на сцената изнесоха щит, мечове и пана с Один - сигурен знак, че следва викингски фолк метъл. По-голямата част от хората също нахълтаха и започнаха да скандират диво трудната за произнасяне дума Ensiferum. Не след дълго, на сцената изскочиха и самите викинги - руси и здрави, с изключение на басиста, който излезе с помощ заради контузия, и красивата клавиристка в кожена рокля.
Последвалото изпълнение вероятно събуди някои ценности, заспали от хилядолетия като например, размахването на остри мечове и заплашителното мръщене в лицето на враговете, малко преди да бъдат изклани, а жените им - отведени в робство с красив кораб, украсен с глава на дракон.
Единствено не разбрахме защо Ensiferum бяха с поли, но явно в далечното Средновековие те са били на мода не само в Шотландия. Ensiferum свириха здраво, енергично и мелодично, успявайки да раздвижат тълпата, в която кожените дрехи и дългите, макар и черни коси, преобладаваха сериозно. Техният сет също мина без произшествия, като изключим няколко припадания на препили с медовина (разбирайте бира) девици, за които се погрижиха медицинските екипи и крайно възпитаните охрани.
Ensiferum не оставиха място за съмнение, че имат фенове и искат да проведат поне още един сериозен рейд над българските земи, който феновете им вероятно вече очакват с нетърпение.
Голямата част от тях обаче, бяха дошли за преживе легендарните младежи Children Of Bodom и когато групата на красавеца, китарен герой Алекси Лайхо заби първия тон, залата щеше да падне от възторжения рев на феновете, които не спряха да крещят екзалтирани до края на концерта.
Преди всичко можем да се радваме, че на сцената виждаме една млада група, която е на върха в момента и няма нужда да чакаме нейното остаряване и изпадане от класациите, за да се сети, че има и българска публика.
Наистина енергията на тези финландски младежи успя да достигне до всеки един в залата и публиката наподобяваше бурно човешко море, докато бандата избухваше на сцената като за последно. В стената от звук доминираха характерните мелодични клавири на Яне Вирман и, разбира се, солата и рифовете на Алекси, който владееше цялата вечер и леко засенчваше останалите с яркото си присъствие.
Всеки, който знаеше за какво е дошъл, успя да се включи по свой собствен начин в тази кратка, но яростна атака от хитове и всяко начало на познато парче извикваше бурна реакция, която заглушаваше дори бандата.
Освен перфектната организация, добрия звук и сравнително многото бира, осигурени от страна на "Болкън Ентъртейнмънт", тук е мястото да благодарим и на българската публика, която за пореден път показа, че в трудни времена има и ценности, по-важни от храната и борбата, а именно - хубавата музика и доброто старо метъл парти с много блъскане, изпотяване, болки във врата и гърлото.
Вероятно за пореден път славата на местната малка, но сплотена метъл сцена ще се носи и занапред. Остава ни само да чакаме лятото, когато освен пот и бира, ще се лее и много Метъл!
