На някои фирми просто трябва да им се забранят експериментите с нездрав маркетингов оттенък. Резултатът са автомобили, от които ни побиват тръпки – и чиито емблеми стоят като кръпки.
Има автомобилни производители, които дължат целия си имидж просто на... имиджа си. Десетилетия наред правят едно и също, включително и във варианта “стара песен на нов глас”, като това може да се отнася за цялата марка или за конкретен модел с култов статус.
И когато идва мигът за нещо ново, трепетът преди махането на покривалото може и да е предчувствие за сърдечна атака. Така беше при BMW под диригентската палка на Крис Бенгъл и, уви, до голяма степен продължава да е така за цялата индустрия, удобно извиняваща се с пустата криза. Сред жертвите на печалбарството са Citroen, Infiniti, Porsche, доскоро Saab, VW… Списъкът е отворен.
Например Mini Countryman, четвъртият модел в гамата на "немските британци", представен на тазгодишното шоу в Женева. Оставяме настрана безличната външност на колата, която можеше да излезе и брандирана с логото на Kia, да речем. Въпреки задвижването 4Х4 тя още не е истински SUV, но вече не е и Mini. Не и с дължина над 4 м., ширина метър и осемдесет и височина почти толкова. Нещо го нема в целата схема. Подсказваме: няма я идеята за минимализъм. Какво следва, Mini Goliath? На цената на Mercedes S-класа??
Французите от PCA също гледат да не изостават в глупостите. Вижте това на снимката. Нарича се Citroen DS3, представлява градско автомобилче, има си 156 кончета, подредено кокпитченце и точно никога няма да стане легенда, каквато беше старата DS. Мноого хитро – да използваш името на най-великия си модел, за да промотираш недоразумение, което изглежда дялано в часа по трудово. По-голям автогол не сме виждали от VW Phaeton насам.
VW Phaeton, колкото и да не ви се вярва, още се произвежда, въпреки че дори и в дебютната му 2002-ра начинанието изглеждаше безсмислено. Да притежаваш Audi, Bentley, Bugatti и да се пънеш да правиш премиум-автомобил под собствената си марка (която всички знаем какво означава) - е, защо? "Защото можем" - гордо каза тогавашният шеф Пийх. Сигурно затова Phaeton на старо струва една пета от цената като нов. Много по-подходящо име за този разкрачен Passat би било VW Oxymoron и това не е само наше мнение. Най-добре всяка жаба да си знае гьола.
Сред земноводните, които упорито отказват да обитават присъщия си воден басейн, е и роднинската за VW марка Porsche. Падението й започна още през 2002-ра с Cayenne, който, каквото и да си говорим, е просто свободно упражнение на тема VW Touareg – с цел да се изкарат малко пари от все още модерните тогава "джипки". Последният пирон в ковчега на фирмената идентичност обаче се казва Panamera (2009) – 5 метра, 2 тона, 500 к.с.: това е толкова Porsche, колкото Countryman е Mini. Сложете я до 911 и Cayman и ще разберете какво имаме предвид.
А сега я паркирайте между Quattroporte и Rapide – моделите, които припознава като конкуренти ... и не споменавайте напразно името Господне. С извинение, но дизайнерите на Panamera май са черпили вдъхновение от някаква смачкана кофичка мляко.
Нещо много по-зловещо се е въртяло в ума на хората, измайсторили Bentley Continental Flying Star. Няма никакви смекчаващи вината обстоятелства – тази грозотия е дело на италианско студио! Единственото, което поне малко ни успокоява, е, че Carrozzeria Touring Superleggera смята да произведе само (да се чете "цели") 19 броя от кощунствения shooting brake.
Най-големият провал, в крайна сметка, е стряскащо малък. И базиран на Toyota IQ, което с оглед пресните скандали на тема качество може да е само минус. Точно така, става въпрос за Aston Martin Cygnet – субкомпактната измишльотина (2010), предназначена само за настоящи собственици на друг модел от гамата на Aston. Може и да е доста успешна, но това не променя факта, че се гаври с едно велико име. Сега би трябвало от Rolls-Royce да заемат каросерията на Tata Nano и циркът ще е пълен.
Остава ни да се надяваме, че все пак не всичко е пари...
Автор: Георги Минков
