В началото на февруари 2007 г. група Черно фередже свири за първи път в столичния клуб “Алкохол”, който от скоро предоставя сцената си и за изява на български музиканти.
От тримата певци в Черно Фередже - Ния, Голям Тошо и Малък Тошо - професионален музикант е само Ния. Голям и Малък Тошо държат да се знае, че не са никакви музиканти, но пък с охота разказват за историята на бандата още от времето на доброто възпитание и първоначалния срам от собственото творчество.
Голям Тошо: Ние не бяхме група, а само една банда, която търсеше къде да се напие и да пее. И един ден Денис от Ахат ни предложи да влезем в студио и да ги запишем тия песни – ей така, за спомен, защото не се знаеше още колко време ще бъдем заедно и кой накъде ще поеме. И ние си събрахме антуража и тръгнахме. А антуража беше една китара "Кремона", три вилици, едно парче сирене, две парчета салам и гроздова ракия. Трябва да ти кажа, че няма песен, която да сме пяли по два пъти – всичко едно към гьотере.
.: За колко време записахте албума?
Голям Тошо: За два часа. С паузи за пиене, щото беше забранено да се пие в студиото.
.: Тогава вече имахте ли фенове?
Голям Тошо: Не, не, не. Записвахме си касетка за спомен тогава. Това беше пролетта на 1996 г. И един ден Малък Тошо ми се обажда и ми вика: "Пич, на пазара сме". Аз си помислих, че пият на някой пазар, а той продължава: "Албумът, бе, нашия албум – на пазара е". Аз въобще бях забравил за него. Тръгвам аз да го търся в музикалния магазин и чувам как някакви хора си говорят за джаз, за сериозна музика. И като видях нашата касетка, ме хвана срам. Но дойде моят ред и се оказа, че взех последната касета от витрината, защото някакъв от Пазарджик минал и купил всичките.
.: А защо те беше срам?
Голям Тошо: Ами защото са глупости, е***и. Не бяхме група още, а компания. И си я пускам аз касетката, и не вярвам на ушите си, и ми е смешно, и ме е срам да ги слушам тия работи... Тогава явно се продаваха касетите – тиража беше убийствено голям – 500 бройки. След месец-два беше изчерпан и ние с малък Тошо отидохме да се почерпим с парите от продажбата. И така се напихме, че той заспа с лице в лютеницата. Всичко изпихме. И оттам нататък почнаха некви периодични купони, участия. Докато един ден Фънки се обади да ни покани на Фестивал на мръсната песен във "Фънкис пъб". Фестивал!!! Това ни беше първото качване на сцена – 1998 г.
/Пристига Малък Тошо/
Голям Тошо: Ето го, бе, тъкмо разправях как се напихме след първия албум и заспа в лютеницата.
Малък Тошо: Естествено, 20 години чакаме албум да издадем и да не се напием?!
Голям Тошо: Е, аз що не заспах?
Малък Тошо: Щот си тъпак, как може да не оцениш тоя жест по достойнство.
Голям Тошо: Представяш ли си колко ми е трудно в тая група – през цялото време трябва да търпя тая идиотщина.
.: Да се върнем на Фестивала на мръсната песен...
Голям Тошо: Участвахме там с Хиподил, Изумруд и една група Ти отгоре - аз отдолу, които бяха някакви хавлиени агенти – най-мръсната им дума беше "гъз". Обаче предизвикаха луд успех. Имаше и още двама агенти, които пееха весели песни като: "Чупи си, чупи си, чупи си, чупи си, чупи си малко кифла, бейбе"...
Малък Тошо: Аз тая песен така и не я научих....
Голям Тошо: Като ти казвам, че си прост... ти една песен от два реда не можеш да запомниш...
Голям Тошо: И на фестивала, понеже ни беше първото качване на сцена, имахме голяма сценична треска. Не знаехме на кой свят сме. Но като пийнахме две и ни мина. Но и до днес имам страшна сценична треска. Тя се изразява в обилно изхождане.
.: Имаше ли голям интерес към Фестивала на мръсната песен?
Голям Тошо: Да, страшно много публика. След него първата ни вокалистка Силва замина за Америка. Но почнаха да ни викат да свирим по разни места. Явно се пусна някакъв слух за нас, защото почнаха да ни канят по телевизии, станахме интересни – дори и за розовите предавания. Но най-големия ни пробив беше да свирим в Народния театър!
Малък Тошо: Има и още една истина, която сега ще кажем – ние сме единствената група в България, подчертавам - единствената група в България – на която Лили Иванова е била подгряващ изпълнител! И това беше 2005 г. в София, на промоцията на ракия Поморие 69...
.: Да не се е получило някакво недоразумение? Съвсем ясно е било, че тя ви е била подгряващ изпълнител, така ли?
Голям Тошо: Не, не, не – никакво недоразумение нямаше. Отиваме ние, включваме инструментите и докато пийвахме, чухме конферансието да казва "И сега - Лили Иванова". Пя около 40 минути и след това конферансието каза: "Представям ви група Черно фередже". Излизаме ние, пеем си като пичове и си тръгваме като пичове! Никой друг не го е изживял това, никой! Кой ще се похвали друг с такова нещо?!
.: Кажете сега за феновете?
Малък Тошо: Оказа се, че имаме страшно много фенове, на които искам да се извиним, че не могат да намерят никъде нито първия, нито втория, нито третия ни албум, но това не зависи от нас. Чух, че в интернет имало към 200 наши песни, ама аз не се сещам да имаме толкова песни! И ни боли, че не можем да се виждаме с феновете толкова често, колкото ни се иска.
.: Сещам се, че преди няколко години Хиподил имаха много проблеми с Министерството на културата за текстовете на песните си. Вие имали ли сте такива проблем?
Малък Тошо: Да, винаги сме имали такива проблеми. Но издателите се справяха някак с тях. Обаче за мен това е смешно – как може поп-фолк песните да нямат никакви проблеми, а ние да се водим нецензурна музика?!
Голям Тошо: Ние всъщност преправихме заглавията на песните, за да изглеждат по-културно, но това беше само привидно.
.: Доколкото знам Ния, третият член на групата, е била голяма ваша фенка, преди да започне да пее с вас?
Голям Тошо: Беше млада и невръстна и я гонеха да не ни слуша. Но сега каква стана...
.: Къде свирите напоследък?
Голям Тошо: В "Алкохол" ще свирим за първи път тази вечер. Надявам се да стане купон. Иначе свирим във "Фенс", "Маската" в Студентски град и по всички рокерски събори. Сега ще ходим и в Стара Загора, Хасково, Банско.
Малък Тошо: Става все по-интересно по живите изпълнения. Имаше един китаец, който много ни се кефеше, ама не разбираше какво пеем. Та ние пеехме "Жълто е листото, жълт е зъбът, жълт е на всеки китаец гъзът" – и цялата кръчма обръща поглед към китаеца. А той се срамуваше. Но беше голям фен – гледаше ни винаги с интерес и уважение.
Голям Тошо: А най-големия срам, който сме брали, беше когато пяхме на един детски рожден ден. Ние отиваме да свирим там, а кръчмата се оказа пълна с 12 годишни деца! Управителят каза "Аз съм ги предупредил" и ние, срам-не срам, имахме няколко песни, които не са мръсни и почнахме с тях. Неудобно ни беше. Но като метнахме няколко джина ни стана все тая. И като заревахме...
Малък Тошо: Но страшното беше след това – накрая всички деца тичаха към нас със салфетки за автографи! А родителите им казваха: "Помнете къде сме ви довели, друг път няма да ги чуете тези хора!".
Въобще много срам сме брали през годините...
.: Аз имам чувство, че и феновете ви малко ги е срам, но като стане купонът, всички почват да пеят песните ви...
Малък Тошо: Нас ни е срам само като се слушаме отстрани. Ама като запеем, няма никакъв проблем.
Голям Тошо: Слушам ли се отстрани, ще се свия от срам и няма да мръдна. Щото съм възпитан. Обаче като взема китарата - гледай какво става!
Малък Тошо: Ние сме едни ведри наследници на така наречения "ъндърграунд" градски фолклор! Няма нищо страшно в това, че в едно село като София се пеят такива песни, които не са обичани от кмета например.
Голям Тошо: А ние и кмет сме имали на концерите си – видях Цонко Цонев веднъж. И политици са идвали на концертите ни. Но това е животът – ние пеем живота.
.: Колко от парчетата са авторски?
Голям Тошо: Много авторски парчета имаме.
.: Вие сте готови за "Евровизия" тогава!
Малък Тошо: Оооо, ще ги разбием, само да ни поканят.
Голям Тошо: Само да ни поканят! Ние знаем, че някой ни е предложил за "Евровизия" преди две години, но там всички мастити певци от миналото са казали категорично "не". Което идва да покаже, че много добре ни знаят.
Малък Тошо: А ние имаме и песен, написана на английски знаеш ли от кога. Само да кажат – готови сме.
.: А вие какво слушате?
Малък Тошо: Хард рок, метъл. Всички стружки можем да ти ги изплюем тука. Най-странното е, че на повечето ни концерти идват само метъли. Те са най-открити явно, няма какво да се крият.
.: Какво мислите за музикалния живот в България в момента?
Голям Тошо: Голямата ми болка е, че има един ужасно голям, сив поток в музикалния ни живот. Изпитвам дълбоко и искрено възмущение от еднотипната музика. Правят едно-две яки парчета и после захапват протяжната музика. Дичо, Дони и Нети, Стратия, та дори и Мария Илиева... Някои от тях дори не могат да пеят на живо. Сега ще кажа и че имам идея за нов албум, който ще се казва "Гавър" – никой не знае още за него, току що ми хрумна. Та в него ще има "гавър" версии на всички шлагерни парчета, всички идиотски песни на пазара.
Малък Тошо: Много е лесно да направиш от един човек певец. Вкарваш го в студиото и правиш чудеса. А ние правим всичко на живо – може да излезе фалшиво, може да е гадно и да ревем ужасно, но това сме ние. Но ние си правим кефа. След Лили Иванова и Народния театър никой нищо не може да ни каже.
Голям Тошо: Имаме обаче един непокорим връх за сега – Зала 1 на НДК.
Малък Тошо: Зала 1? Не ми е цел, предпочитам стадиона в Каварна.
.: Там, ако ви харесат, може да ви нарисуват ликовете на жилищен блок – вече има такива със световно известни рок звезди.
Голям Тошо: Оооо, добре че не сме ходили тогава, щото Малък Тошо какъвто е грозен, ако го нарисуват, ще трябва целия блок да се изнесе... горките хора.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
