Ако в света на киното съществува име, което да е абсолютен любимец на критиците, то това безспорно е Дарън Аронофски (Darren Aronofsky). Със своя уникален самобитен стил, американецът си е извоювал ореол на неподражаем майстор на този тип истории, които ни грабват и помитат душевно, напомняйки за най-първичната и сурова страна на живота.
Доказателство за това са култови заглавия като "Пи" (Pi), "Реквием за една мечта" (Requiem for a Dream) и дори "Кечистът" (The Wrestler) с Мики Рурк (Mickey Rourke), който вероятно е най-стандартният филм на Аронофски по собствените му правила. Всъщност, популярният режисьор е от този тип творци, които обожават играта с метафорите и предпочитат да ни преведат по най-заобиколните пътища до самия финал, заради което и твърде често филмите му изглеждат алогични и трудно смилаеми за широката аудитория, но пък абсолютно гениални по своята същност.
Не прави изключение и "Черен лебед" (Black Swan), който определено не е подходящ за хора със слаба психика. Безкомпромисната, брутална и откровена до болезненост приказка за цената на успеха, която също както в "Кечистът" задава един основен въпрос – Докъде си готов да стигнеш, за да постигнеш съвършенство? За разлика от предходния филм обаче, Black Swan е лишен от какъвто и да е позитивизъм, разкривайки как потиснатите желания, болните амбиции и вманиачаването могат да пометат и унищожат безмилостно всичко по пътя си.
Тук е моментът да отбележим и безспорното умение на Дарън Аронофски да извлича най-доброто от актьорите, с които работи – направи го с Дженифър Конъли (Jennifer Connelly) в "Реквием за една мечта", с Мики Рурк в "Кечистът", а сега и с Натали Портман (Natalie Portman), чийто Оскар можем да приемем като апотеоз на дългогодишната й кариера, стартирала още когато бе 13-годишна в "Леон" на Люк Бесон.
Тя е абсолютно гениална в ролята на красивата балерина Нина, бореща се за мястото на примата в трупата на Линкълн Сентър в Ню Йорк. След дълги години на изнурителна физическа и психическа подготовка, търсене на абсолютния перфекционизъм и нараснали амбиции за заслужено място под светлината на прожекторите, Нина най-сетне получава възможност да блесне, като изиграе двете противоположни роли в "Лебедово езеро".
Идеална за ролята на белия лебед, тя е далеч от страстта и разрухата, типични за противоположния образ и логично, е изправена пред дилемата дали да избере единствената възможност за успех - отдавайки се на самоунищожението. Верен на себе си, Аронофски отново представя лудостта като най-висшата възможна форма на съвършенството, а Портман е дотолкова блестяща, че буквално ни грабва с изпълнението си, не позволявайки дори и за миг да я приемем за актриса, а не за героиня.
Няма как да подминем и играта на Венсан Касел (Vincent Cassel) като своеобразната "змия в райската градина на Адам и Ева", Мила Кунис (Mila Kunis) и Уинона Райдър (Winona Ryder), завърнала се към големите роли след куп второстепенни продукции.
В заключение, ще ви препоръчаме "Черен лебед" като филм, който не можете да си позволите да пропуснете, не само заради това, че пристига на голям екран в България близо половин година след официалната му премиера (сякаш традиция при заглавията на Аронофски - винаги закъсняват с появата си у нас), но и защото е едно от най-добрите предложения в родния киноафиш през 2011 година. И все пак отново предупреждаваме - това не е филм, който се гледа, това е филм, който се изживява.
