Преди година-две беше HD телевизията. След това 3D и Smart телевизорите. Сега е време на така наречената 4K технология. В случай, че се чудите – официалното й наименование (поне отскоро) всъщност е Ultra HD, т. е. телевизия с ултрависока резолюция. Иначе казано - разделителна способност два пъти по-висока от тази на доминиращия в момента Full HD стандарт.
Макар на провеждащия се в момента CES на практика да няма уважаваща себе си компания в бранша, която да не показа 4K модел, все още няма ясен отговор на въпроса "Готов ли е светът за UHDTV?".
Обективен поглед върху фактите (включително и видяното на CES) подсказва, че за момента отговорът е по-скоро "не". Така например два от най-впечатляващите 4К прототипа, показани на Експото – 95 и 110-инчовите представители от новата S9 линия телевизори на Samsung – на практика показваха демо съдържание с добрата стара Full HD резолюция (1080р).
Sharp пък бяха заложили на далеч по-скромни параметри за тяхната 4K фамилия – вместо да гонят рекорди по отношение на диагонал, те се похвалиха с най-тънкия в света 32-инчов UHDTV панел.
Panasonic и Sony пък продължават да се опитват да налагат OLED дисплеите, но като цяло те все още си остават далеч от масовия пазар, макар че CES след CES виждаме все нови и нови прототипи, базирани на тази безспорно перспективна, но продължаваща да бъде разорително скъпа технология.
Честно казано, 4K за момента изглежда по същия начин – върхово, но достъпно за малцина технологично постижение, сякаш обречено за дълго време да остане нишов продукт.
Всъщност към настоящия момент UHD телевизията се изправя пред същия проблем, с който се сблъска и HD телевизията преди време, когато все още прохождаше: липсата на достатъчно много и достъпно съдържание с ултрависока резолюция.
Точно както и HD телевизията, 4К стандартът изисква не само приемници, способни да го визуализират, но и съответното снимачно оборудване (камери най-вече), които да го заснемат.
Всъщност за момента най-големи надежди за популяризирането на този стандарт се възлагат (както беше и при HD) на следващата генерация игрални конзоли.
Истината е, че PC платформата от доста време поддържа възможности за визуализация на съдържание с 4K, че и отвъд 4K резолюция. Друг е въпросът, че дори и днес те все още са по-скоро теоретични, понеже, макар да се поддържат от видеокартите от настоящото, а и от предходното поколение, на пазара липсваха дисплеи, предлагащи такава резолюция.
Отделно осигуряването на комфортен брой кадри за секунда (60 и повече) при подобна чудовищна разделителна способност е по силите на много малко и безобразно скъпи РС системи.
Въпреки това явно има и компании, които разсъждават именно в тази посока. Panasonic например показаха доста интересен 4K Windows таблет по време на CES, който макар да демонстрира някои проблеми в чисто практически аспект (толкова е голям, че чак е неудобен за използване с приложения като Photoshop например), представлява интересен опит за развитие на UHD идеята в РС среда.
Появата на гейм конзолите от следваща генерация, които вероятно ще видим до края на 2013-та, също има потенциал да промени нещата що се отнася до бъдещето на 4K – точно както появата на PlayStation 3 и Xbox 360 преди няколко години беше мощен катализатор за налагането и масовото разпространение на HD телевизорите.
От друга страна киното също показва признаци, че скоро може да пожелае да направи поредната 4К стъпка напред. Стига заглавия като Hobbit например да се окажат пионери в зараждаща се тенденция, а не както Avatar навремето – самотни птички, след които очакваната пролет така и не дойде.
