Според Глобалния музикален доклад на IFPI локалният репертоар играе все по-ключова роля в развитието на световната музикална индустрия
„Целуни ме“ на Любо Киров е най-продаваният албум у нас за 2022 г., съобщиха от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България. Данните са от последния годишен доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г., и показват растеж от 23,9 % на музикалния ни пазар спрямо 2021 г. Индустрията ни е генерирала общо 11,4 милиона щатски долара. Страната ни следва световната тенденция за ръст в платените стриийминг абонаменти и за изминалата година те са се увеличили с удивителните 48,5 %.
В челната тройка на най-продаваните албуми компания на Любо Киров правят Хари Стайлс ("Harry’s House", под N 2") и The Weeknd ("Down FM", под N 3). Българското присъствие в ТОП 10 за бестселър албуми у нас включва още Миро („Мироглед“, под N 6), DARA („Родена такава“, под N 7) и Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ („Жълт код“, под N 8 ).
„Локалният репертоар става все по-мощен двигател за развитие на музикалната индустрия. За пръв път в десетгодишната история на глобалните класации на IFPI латино артист спечели приза за най-продаван албум на 2022 г, и това е Bad Bunny. В ТОП 20 на същата селекция осем позиции са окупирани от корейски поп феномени. В поне 23 държави класациите за най-продавани албуми се оглавяват от местни артисти, а в някои пазари – като например Италия – класацията включва 100% локален репертоар. В този смисъл водещата позиция на Любо Киров и успехът на албумите на още трима български артисти е в унисон със световната тенденция публиката да оценява все по-възходящо локалните си артисти и култура“, коментира Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.
„Растежът на музикалната индустрия в България с впечатляващите почти 24% е много радващ факт, но независимо от това България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-то място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място“, допълва тя.
Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година, а именно с 96,7%.
„Инвестициите и иновациите на звукозаписните компании доведоха музиката до още по-високо ниво на глобална свързаност, чрез изграждането на локални екипи по света и работата им с артисти от широк жанров спектър. Това стимулира развитието на индустрията и позволява на феновете да подкрепят с още по-голям размах своите местни артисти и култура“, споделя по повод представянето на доклада Главният изпълнителен директор на IFPI Франсис Мур.
Основен двигател за ръста на приходите през 2022 г. отново e стриймингът, и най-вече неговата платена абонаментна форма, където е налице скок с +10,3%, спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12,7 милиарда щатски долара. До края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от +11,5% и достигат сумата от 17,5 милиарда щатски долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).
Продажбите на физически носители отбелязват ръст за втора поредна година след срива през пандемичната 2020 г. Те задържат стабилно ниво и са нараснали с 4%, което се дължи най- вече на скока на винила със 17,1%. Приходите от управление на права са се увеличили с 8,6%, завръщайки се към нормалния си ритъм от периода преди COVID да парализира концертния бизнес. Приходите от синхронизации скачат с 22,3% спрямо 2021 г.
„Целуни ме“ на Любо Киров е най-продаваният албум у нас за 2022 г., съобщиха от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България. Данните са от последния годишен доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г., и показват растеж от 23,9 % на музикалния ни пазар спрямо 2021 г. Индустрията ни е генерирала общо 11,4 милиона щатски долара. Страната ни следва световната тенденция за ръст в платените стриийминг абонаменти и за изминалата година те са се увеличили с удивителните 48,5 %.
В челната тройка на най-продаваните албуми компания на Любо Киров правят Хари Стайлс ("Harry’s House", под N 2") и The Weeknd ("Down FM", под N 3). Българското присъствие в ТОП 10 за бестселър албуми у нас включва още Миро („Мироглед“, под N 6), DARA („Родена такава“, под N 7) и Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ („Жълт код“, под N 8 ).
„Локалният репертоар става все по-мощен двигател за развитие на музикалната индустрия. За пръв път в десетгодишната история на глобалните класации на IFPI латино артист спечели приза за най-продаван албум на 2022 г, и това е Bad Bunny. В ТОП 20 на същата селекция осем позиции са окупирани от корейски поп феномени. В поне 23 държави класациите за най-продавани албуми се оглавяват от местни артисти, а в някои пазари – като например Италия – класацията включва 100% локален репертоар. В този смисъл водещата позиция на Любо Киров и успехът на албумите на още трима български артисти е в унисон със световната тенденция публиката да оценява все по-възходящо локалните си артисти и култура“, коментира Петя Точарова, изпълнителен директор на БАМП.
„Растежът на музикалната индустрия в България с впечатляващите почти 24% е много радващ факт, но независимо от това България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-то място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции, от 56-то на 54-то място“, допълва тя.
Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година, а именно с 96,7%.
„Инвестициите и иновациите на звукозаписните компании доведоха музиката до още по-високо ниво на глобална свързаност, чрез изграждането на локални екипи по света и работата им с артисти от широк жанров спектър. Това стимулира развитието на индустрията и позволява на феновете да подкрепят с още по-голям размах своите местни артисти и култура“, споделя по повод представянето на доклада Главният изпълнителен директор на IFPI Франсис Мур.
Основен двигател за ръста на приходите през 2022 г. отново e стриймингът, и най-вече неговата платена абонаментна форма, където е налице скок с +10,3%, спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12,7 милиарда щатски долара. До края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от +11,5% и достигат сумата от 17,5 милиарда щатски долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).
Продажбите на физически носители отбелязват ръст за втора поредна година след срива през пандемичната 2020 г. Те задържат стабилно ниво и са нараснали с 4%, което се дължи най- вече на скока на винила със 17,1%. Приходите от управление на права са се увеличили с 8,6%, завръщайки се към нормалния си ритъм от периода преди COVID да парализира концертния бизнес. Приходите от синхронизации скачат с 22,3% спрямо 2021 г.
