Независимо дали сте били свидетели на тяхната история или сте се раждали, когато те са правили първите си гигове като банда, едно е сигурно – Б.Т.Р. е сред най-славните български рок банди, за които шоуто се върти на пълни обороти. Заварвам ги в усилени репетиции и записи за финализиране на новия албум, който ще отбележи юбилея. И макар че 2013-та е точната година за отпразнуване на кръглата годишнина, Славчо, Наско, Киро, Иван и Илиян планират големия купон с публиката си у нас и в чужбина за пролетта и лятото на 2014 година.
.: Б.Т.Р. съществува отдавна, но вие коя година считате за старт на групата?
Славчо: Категорично годината е 93-та, когато аз и Наско се присъединихме към групата. Оттогава всъщност Б.Т.Р. се изписва с точки след буквите. Това е един повратен момент. Разбира се, като едни интелигентни хора не твърдим, че само ние заслужаваме да отбелязваме юбилеи на групата.
Преди нас има хора като Вальо Гуевски, Яската Петров, Милен Марчев. Тримата, като нахъсани тийнейджъри, още 84-та решават да направят тая група. Те й дават името. Впоследствие около 15 човека минават през състава й. И така до 93-та, когато творчески разногласия относно звученето, начина на композиране, стила на свирене довеждат до това, че певецът и китаристът приятелски решават да се отделят. А пък другите продължават като трио.
И същата тази 93-та година се появява лицето Марк Босулон. Контактът с този мениджър е направен от нашия приятел Тони Каравелов, вечна му памет. Марк чува старите записи на онзи БТР, в чийто състав преди 93-та влизат Жоро Милев – барабани, Кирил Божков – китара, Иван Калфов – баскитара, Валентин Гуевски – китара и Ицо Ангов – певец.
Марк харесва музиката, но когато те му отговарят, че са останали вече трио, той настоява за група от пет човека с отделен соло вокал, а тогава Иван свири бас и пее. Така се стига до там, че Киро и Иван си говорят много с Жоро и решават да поканят мен и Наско в групата и скоро идва и предложението към нас двамата.
.: А вие двамата как се запознахте с тях?
Славчо: Аз се запознах с Иван в казармата.
Наско: По онова време аз, Боби Бончев и Иван Станков (тогава собственици на Графити студио – бел. а.), а и Емо Бояджиев бяхме група Бард. Всъщност Емо, Иван и Бончев правеха начални стъпки в създаването на първите частни звукозаписни студия в София. БТР записваха в Графити.
Славчо: Да, и ние помолихме момчетата от Бард да ни го дадат Наско за един сезон, за да запишем парчетата с него и да пътува с групата за Франция. Обаче, като се върнахме, половината от тях бяха влезли в казарма, групата вече беше тръгнала към разпад, така че до ден-днешен 20 години Наско е с нас.
Наско: Аз съм временно присъствие, аз съм под наем! :D (задружен смях)
Славчо: Имаме и поддържащ вокал за лайв участията ни – Сашо-Санеца, който е с нас от 15 години. Но, както каза той: "Аз имам едни пороци - това са жени и алкохол, а в Б.Т.Р. намерих благоприятна среда за моето развитие!" :D (пак смях). Аз мисля, че това беше казано главно заради алкохола...
.: На мен защо ми се струва, че през годините от цялата банда, Наско, ти се очертаваш като най-големия плейбой, но напоследък май си се укротил?
Наско: Това няма нищо общо с истината!
Славчо: Той вече е с намордник :D (силен смях, чак хората по съседните маси се обръщат да видят какво се случва при нас).
Наско: Факт е, че някъде се счита, че певецът на групата е плейбоят и секссимволът, само защото е фронтмен, а всъщност всяка група е различна и невинаги това е истина, но пък благодаря за комплимента!
.: Налагало ли ви се е да работите нещо извън музиката?
Славчо: Никога не ни се е налагало. Правили сме няколко пъти опити за страничен бизнес. Това беше по-скоро някаква наша фикс идея. Всичко обаче претърпя чудовищен крах и разбрахме, че е най-добре "всяка жаба да си знае гьола" и че трябва да правим това, което обичаме и което можем.
.: Мислите ли, че ще се "пенсионирате" в Б.Т.Р.?
Славчо: Аз категорично знам, че ще се пенсионираме с Б.Т.Р. Обаче, знаеш ли, в нашата професия няма пенсиониране. В момента имам честта да работя с Кирил Маричков и си пожелавам като станем на неговата възраст, да имаме тоя хъс за работа, за репетиции и за самоусъвършенстване.
.: В този ред на мисли - смятате ли, че са прави хората, които твърдят, че ако не си стартирал музикална кариера на 16-20 години, значи си изпуснал влака?
Наско: Ако гледаме от светлината на това да правиш музика – няма възраст. Но от друга страна музикалните компании предпочитат да взимат съвсем млади изпълнители, за да ги моделират като техен продукт. Те виждат в едно момиче или момче чиста проба кинти и нищо повече. Ако гледаме от страната на хората, за които е важна музиката – няма възраст. Но ако гледаме от гледната точка на бизнеса – по-добре да не гледаме...
.: А как си обяснявате поведението на сега стартиращите изпълнители, на които им е много трудно да комуникират с медиите и не знаят как точно да общуват лице в лице с феновете?
Славчо: Сега медиите играят голяма роля за изграждането образа на един изпълнител. Но когато стане дума за голям концерт с билет от поне 20 лв., залите се пълнят от музикантите от предишни поколения.
А по отношение на поведението им – прекалено много филми са гледали. Неприятното е, че докато си тъпчат носовете с едни такива "хубави" вещества, ще е минала голяма част от живота им и няма да са младите и готини звезди. Тогава ще трябва да ходят да вършат някаква друга работа и ще осъзнаят, че са пропуснали златен шанс.
Смятам, че не всички са такива и стискам палци на кадърните да успеят. По-голямата част в момента, за съжаление, е голяма плява. Едно време самодейните групи в читалище "Светлина" бяха на светлинни години пред по-голямата част от това, което ни се предлага напоследък.
: Вас канили ли са ви да сте жури на някой от така популярните реалити формати?
Наско: Ние не сме от тия хора, които ще забавляват публиката, докато коментират изпълненията. Ние сме от хората, които, ако ни извикат да вършим работа, ще вършим работа – било като ментори или като преподаватели.
Славчо: Аз и Кирчо Божков многократно сме канени за жури на Евровизия, когато се правеше с конкурс. Получавал съм обаждания от типа: "Имаме страхотна песен, ще я подкрепиш ли?" Никога не съм си позволявал подобни неща да ми влияят. Давал съм гласа си само тогава, когато съм смятал, че една песен е наистина стойностна.
.: Познавам ви от повече от 10 години и смея да твърдя, че сте много нормални и земни хора. Имало ли е случаи на главозамайване при вас?
Наско: Имаше един период, в който, както се казва, отваряш хладилника и там има Б.Т.Р. И ние наистина може да се каже, че малко бяхме лапнали въдицата. Но не знам, успяхме някак си доста бързо да се окопитим, защото точно в мига, в който си помислиш, че си най-велик, падането е от много високо и боли зверовито.
.: През годините обаче повечето от вас са имали и странични музикални проекти извън Б.Т.Р., нали?
Славчо: Кирил Божков имаше преди време страничен проект. Аз имам няколко. Единият от тях е мандолинен квартет, който свири български фолклор, класическа музика и музика, която аз пиша за тях.
Другият е Acoustic Beatles Project с Венко Поромански, Дони и Коцето Калки. А наскоро се върнах от турне в САЩ и Канада със супергрупата "Фондацията" и силно се надявам, че през лятото на 2014 г. ще извървим същия път там и с новата тава на Б.Т.Р.
Всъщност, освен да свиря с "Фондацията" в големите американски градове, целта на това турне, поне за мен, беше и да проуча възможностите за Б.Т.Р.
Наско: Аз съм бил канен в много странични проекти. Един от тях, сравнително скорошен, е примерно ролята на Пилат Понтийски в мюзикъла "Исус Христос – Суперзвезда" в Музикалния театър.
.: Докъде сте с новия албум като записи в момента?
Славчо: На финалната права. По-голямата част от нещата са записани, но има много голяма част, която трябва да се работи в студио – мастеринг, смесване. Ние отделяме на всяка една песен за това поне по 2 седмици. Това ще е работа на Емо Бояджиев – нашия студиен тонрежисьор.
.: Защо тогава ще го издадете чак през пролетта?
Наско: Защото мислим, че тогава е най-подходящото време да зарадваме нашите почитатели. Надяваме се и на едно хубаво лятно турне, защото наистина тази година навършваме 20 години, но тъй като тя се оказа посветена повече на студийна работа, следващата ще мине под знака на този наш голям юбилей.
Славчо: За нас е важно качеството. Можехме да издадем албума септември, но щеше да е с много компромиси, каквито не искаме да правим. Предпочитаме леки забавяния, но да изкараме високо качество.
.: Кой пише текстовете на песните?
Наско: Киро и Славчо пишат и музиката, и текстовете.
.: Много любовни парчета ли имате?
Наско: За това питай авторите. Всъщност, въпреки че Киро много добре се прикрива, той е наистина романтик по душа и много чувствителна натура.
.: Преди премиерата на албума ще изкарате ли още един сингъл?
Славчо: Мислим да го направим заедно с излизането на албума.
Към компанията се присъединява и Мариана Попова - колкото и да искат да прикрият това като тайна, една от новите балади на Б.Т.Р. ще е с нейно участие, дори между тримата се обсъждат идеи за видео, така че очаквайте скоро и тази колаборация от 20-годишните момчета.
