Два забележителни концерта разтресоха Балканите в края на годината. Bryan Adams, след 25 години на сцената, "откри" колко e обичан от българската публика, а Iggy Pop, 40 години след основаването на The Stooges, поздрави "fuckin’ cool macedonians" на 8-то издание на фестивала "Таксират".
Въпреки стиловото различие двата концерта преминаха под общия знаменател "близка-връзка-изпълнител-публика".
Let’s Make A Night To Remember
На 29 ноември, малко след 20.30 ч., Bryan излезе на сцената на Зимния дворец. Въоръжени с фотоапарати, (този път съвсем легално), феновете, сред които и аз, насочихме обективите към сцената. Обаче друга е тръпката, когато снимките са забранени и още преди да е започнало шоуто, се чувстваш победител, размахвайки фотоапарата, след като си успял да преминеш охраната.
Първо впечатление – Bryan e aдски слаб (впоследствие разбрах защо, ако всяко шоу е като това). Сцената е оборудвана семпло, като на преден план са 3 микрофона и 4 китари. Явно ще бъдем завладени с глас и музика, а не с визуални ефекти.
Началото е с "Room service". След двайсетина минути Bryan поздрави публиката, като не пропусна да спомене, че вечерта може да продължи доста дълго, което предизвика луди крясъци. И шоуто наистина започна.
За изпълнението на "When you’re gone" Bryan реши да замести Mel C с БеГе момиче. Е, не пееше като Mel, но съм сигурен, че адски се забавляваше на сцената. Всъщност забавляваха се всички - и тези на сцената, и тези пред нея. 
Непрестанно сменяне на китарите, диво препускане по сцената, от микрофон на микрофон, внимание към публиката вдясно, след това към тези вляво: Bryan показа, че наистина държи на тези, които присъстват в залата.
Музикантите от групата през цялото време допринасяха за невероятното шоу, което Bryan подари на публиката.
Но изненадите продължиха. В разгара на концерта канадецът скочи от сцената и се озова сред тълпата. Наистина беше решил да даде всичко от себе си на този последен от турнето му концерт в София.
Удивлявах се всъщност колко много хитове през годините е имал. От ранните "Summer of 69" и "Run to you", през №1 класиките "Everything I do, I do it for you" и "Have you ever really loved a woman" (тези двете ги чувствам много лични, защото, когато за първи път избягах от училище, отидох да гледам "Робин Худ" заради песента на Bryan, а пък "Don Juan De Marco" беше филмът, с който ме приеха в НАТФИЗ), до по-новите като "Cloud number 9".
След като представи членовете на групата, на Bryan му предстоеше изненада от публиката. Всички искаха още, всички искаха наистина "a night to remember". И той направи нощта наистина такава. Сам на сцената, с хармоника и китара – "Please, forgive me" и "All for one" – acoustic. Без визуални ефекти, без костюми, без танцьори – само с глас и инструменти - Bryan Adams подари на София един незабравим концерт и обеща да се завърне.
Real Cool Time
Хедлайнери на "Таксират 8" - Iggy & The Stooges. Когато видях инфото, веднага се навих да отскоча за пореден път до съседите. Тръгнахме 5 от София, но другите решиха просто да дойдат, за да видят Скопие, само аз бях ентусиазиран от Iggy.
Вечерта преди концерта, след като се уговорих с група македонци да се чакаме пред залата, ме транспортираха със "Застава" – истинска реликва, до Скопския саем. Беше адски студено. Реших, че не ми трябва яке, защото след това ще ми пречи. Обаче многократно съжалих, защото апаратът ми си беше останал в джоба му. След около 30 минути (бях станал на висулка) цялата група се събра и влязохме в залата. Свиреха "Обоjени програм". Признавам, никога не съм чувал за тях.
Докато се ситуираме в тълпата, на сцената се качиха "Van Gogh". Публиката беше много ентусиазирана, а аз бях замръзнал и всячески се включих в радостта на околните. От време на време към нас се присъединяваха нови типове, запознаваха се с мен (на някои ме представяха като "овой дечко ке биде у ЕУ од Нова година" (ЕУ = Европска Униjа) и едва ли не всички се чувстваха задължени да отпразнуваме този факт с халба "Горско пиво".
Към 23 ч. Iggy беше на сцената. Както обикновено гол до кръста (това е най-перфектното тяло на 60-годишен ever), с впити панталони, развявайки грива, Iggy поздрави "fuckin’ Macedonia" и се впусна в бясно кълчене по сцената. Е, този човек може да бъде определен единствено като "енергийна бомба". Iggy яздеше усилватилите, размяташе микрофона над главите на феновете, чупеше предмети по сцената, задникът му беше изцяло на показ (много странно как панталоните му въобще се задържаха).
Публиката буквално подивя на "I wanna be your dog". Пънк-иконата качи двайсетина фена на сцената и стана наистина горещо: "1969", "Dirt", "Real Cool Time", "Little Doll", "Fun House"… Легендите "The Stooges" редяха хитовете, с които в края на 60-те и началото на 70-те станаха една от най-влиятелните пънк-банди в историята. Самият Кърт Кобейн многократно е заявявал, че албумът им "Raw Power" (1973) е бил настолен за него.
"Игуаната" завърши шоуто с повторно изпълнение на "I wanna be your dog", по време на което няколко пъти се хвърли в тълпата.
Около 30-минутната пауза след Iggy поизпразни залата и за феновете на Kultur Shock се освободи пространство. И се започна една яко балканско парти. "Мастика", "Истанбул", "Mano Mi Hermano"...
"Бидете спремни за тотално лудило и многу познати мелодии изведени на начин на коj не сте ни сонували дека може да се изведат" – пишеше в инфото за Kultur Shock. Партито наистина беше много яко и цялата банда бяхме breatheless, затова и пропуснахме Timo Maas.
Текст и снимки: Здравко Григоров
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)
