Личност като Брус Спрингстийн трудно се събира в 55 години и още по-трудно в няколко хиляди реда, и причината вероятно се крие в инстинкта на последния класически американски герой. Става въпрос за инстинкта да останеш сред хората, защото всичко важно се случва от външната страна на стъклата на средностатистическата лимузина...
Историята на Спрингстийн се развива точно като на филм – хлапето от Ню Джърси, повлияно от избухването на Елвис в шоуто на Ед Съливан, прекарва ученическите си години предимно в подрънкване на китара, и за финал - не отива на собственото си завършване. По-хубавото за продуцентите на този евентуален филм предстои: в лудостта на 60-те Брус се опитва да събере група, получава помощ от семейството на Текс и Марион Винярд и обещава на Марион, че ще направи големия удар. За подобен проект е нужен и актьорски талант, какъвто Спрингстийн притежава. Умело изиграна комбинация от мозъчно сътресение, причинено от катастрофа през 1967 г., и странното му поведение, освобождават младия изпълнител от служба във Виетнам.
На родна почва необикновеният талант на Спрингстийн в писането на музика и текстове започва да привлича кръг от приятели и почитатели около него. По пътя му е лепнат прякорът Шефа, който успява да събере около себе си Дани Федеричи, Вини Лопез, Вини Рослин, Стиви Ван Зант и Робин Томпсън, а по-късно и Дейвид Сенкшъс, като всички те са бъдещият гръбнак на The E Street Band. Търсенията на Спрингстийн се разпиляват в блус, R&B, джаз, рокендрол и се събират в едни уникални, проницателни лирики, които в своето разнообразие се доближават до постиженията на Боб Дилън в областта. Това донася местна слава на Брус, но пък привлича вниманието на Джон Хамънд. И така, човекът, открил навремето Дилън, успява да осигури подписа на Спрингстийн за Columbia Records.
Успехът на момчето от Ню Джърси е бавен, но неизбежен. Още с първия си албум Greetings from Asbury Park, N.J става ясно, че той ще променя нещата. С Born to Run Спрингстийн де факто го прави, след като без нито един хит сингъл, албумът е изстрелян на върха от фенове и критици. За броени месеци Спрингстийн се превръща в мегахит, нова рок икона с ярък талант на текстописец, признат от всички. Излиза на корицата на списание Time и това му идва в повече - той започва сам да къса плакати за участията си в Лондон. Следват задължителният съд с мениджъра Майк Епъл, продължителни турнета, които го превръщат в легенда на пътя и помагат за израстването на Спрингстийн като музикант и текстописец.
През цялото си творчество Спрингстийн препуска през темите, миксира стилове, пътува на продължителни турнета в Америка и Европа, а междувременно записва соло албума Nebraska, който ще вдъхнови цял нов стил – lo fi music. Най-големия връх на кариерата си Спрингситйн постига през 1984 г. с албума Born in the U.S.A, чиято откровена критика към американското общество и отношението му към съдбата на ветераните от войната във Виетнам, десет години след края на конфликта, е разбрана от някои и пренебрегната от други.
Това е златно време за един изпълнител - 7 от 10 хита в класациите, за да може да отклонява мултимилионни оферти за ползване на песните му в реклами; Брайън де Палма и Джон Сайлс правят клиповете му, а бокссетът му става първият в историята, оглавил класациите. С Live/1975–85 Спрингстийн вече е легенда, чиято история се развива пред очите на всички. Музикалният път на американеца оттук нататък става по-разнообразен, но все толкова гъвкав и обърнат към проблемите на всеки поотделно. Междувременно Спрингстийн печели Оскар за песента Streets of Philadelphia към филма Philadelphia през 1994 г. През 2009 г. спечели и Златен глобус за песента The Wrestler към едноименния филм с Мики Рурк.
Спрингстийн винаги е в съвремието – дали когато The Rising отбелязва тревогата и болката от телефонните разговори с фенове, близки на починалите в атентатите от 11 септември 2011 г., или когато през 2004 г. се събира с Pearl Jam, REM, Dave Matthews Band и др. в кампанията за гласуване на изборите Vote for Change, и друг пример - когато неговата песен The Rising е първата, пусната по високоговорителите в щаба на Обама след изборната победа. Същевременно певецът е като истински дух на Стайнбек; като персонажа от "Гроздовете на гнева" и песента The Ghost of Tom Joad; застъпник за всяка една справедлива кауза от ядреното разоръжаване, през Amnesty International и правата на хомосексуалистите, до спонсориране на работническите профсъюзи. Всичко това, защото истинският артист не е просто музикант и не живее заради другите. Той живее в другите.
