Без съмнение, Брус Спрингстийн (Bruce Springsteen) е един от най-големите американски герои в музиката най-вече заради непресъхващата му енергия да възпява обикновения човек - нещо, което го задържа на върха толкова дълго време. 64-годишният изпълнител, известен с прякора The Boss (Босът), пак прикова вниманието върху себе си, изненадвайки с издаването на 18-тия си студиен албум High Hopes без дори да разчита на излишни медийни кампании и рекламни трикове.
High Hopes е изненада главно защото се появява по-малко от 2 години след предишния му проект Wrecking Ball, който напълно потвърди името си и му донесе много похвали от критиката, както и солидни продажби, които бяха гарнирани с едно от най-успешните му турнета (133 концерта на териториите на 26 страни и внушителните 3,5 милиона продадени билети).
Явно Спрингстийн изобщо не е мислил да забавя темпото и малко след края на този маратон се захваща да работи по записите на High Hopes заедно с своята концертна група E Street Band и с китариста Том Морело (Tom Morello). Последният винаги е бил огромен фен на Боса, а поредно доказателство за това е кавърът, който Rage Against the Machine правят на The Ghost of Tom Joad.
Въпросната песен, първоначално записана през 1995 г., е емблематична за Спрингстийн, а с участието на Морело в High Hopes тя получава не само нов прочит, но и нов живот. Същото може да се каже и за едноименното парче, което е пилотният сингъл. High Hopes всъщност е кавър на Тим Скот Макконъл, но никога не получава кой знае какво внимание в оригиналния си вариант.
Всъщност в албума няма песни, които да са писани след Wrecking Ball. Материалът вътре включва само и единствено преработени и неиздавани досега парчета на Спрингстийн, както и още два кавъра освен споменатия High Hopes. В това се крие и чарът на самия албум, тъй като след толкова години в рока Босът може съвсем спокойно да ревизира собственото си творчество и отново да звучи актуално.
Така например песента Down in the Hole носи усещането за продължение на една от най-големите му класики - I'm on Fire - от 15 пъти платинения на територията на САЩ албум Born in the USA, който излиза през вече далечната 1984 година.
От друга страна пък трябва да признаем едно на Брус Спрингстийн - рядко се случва музикант, който е повлиял на не една група или изпълнител, да усвоява вдъхновението на своите последователи. През последните години той записа парчета с модерни банди като The Gaslight Anthem и Dropkick Murphys, а в High Hopes се усеща как неповторимият стил на свирене на Том Морело се е втъкнал между класическия рок, типичен за Ню Джърси.
Героичната осанка на Спрингстийн обаче нямаше да е това, което е, ако не беше социалната му активност. Вече няколко десетилетия концерти, в които той взима дейно участие, стават причина за събиране на пари за всякакви благотворителни цели, като най-скорошният пример беше свързан с бомбения атентат на маратона в Бостън през май 2013 година. Също така през последните години той е един от най-яростните защитници на гей браковете - позиция срещу предразсъдъците не само в американското общество, а и в цял свят.
"Прекарал съм по-голямата част от живота си като музикант, който измерва дистанцията между Американската мечта и Американската реалност", твърди самият той и не може му се отрече едно - ако има някой, който да прави това толкова поетично и истинско, това е точно Брус Спрингстийн.
