Музикалният бизнес е истинска мелачка, защото, за да оцеляваш в него, непрекъснато трябва да се адаптираш към тънкостите му. Това вероятно е урок номер 1 за всяка начинаеща поп певица, но на такива модерни звезди като Майли Сайръс все още не им се налага да взимат самостоятелни решения - затова си имат мениджмънт екипи, които го правят вместо тях.
По ирония на съдбата така изгрява звездата на Бритни Спиърс в края на далечната вече 1998 година. Пробивът със сингъла ...Baby One More Time, последван от албума със същото име, продал над 30 милиона копия в цял свят, е перфектният мениджърски ход да бъде пласирана на редовия MTV зрител млада, почти невинна изпълнителка, за която се твърдеше, че пази своята девственост като сакрален предмет.
В следващите 3-4 години успехът следва Бритни непрестанно, макар продадените копия да не успяват да достигнат внушителните бройки на нейния дебют. Същевременно обаче образът на деликатната тийнейджърка започна да избледнява, а в търсене на новото ѝ амплоа продуценти и мениджъри дадоха началото на промяната със сингли като I'm Not A Girl, Not Yet A Woman.
Популярността на певицата обаче започна да спада драстично след що-годе сполучливия в комерсиално отношение албум In The Zone (2003). Хитове наистина имаше - Toxic и Womanizer, но когато запишеш дует с Madonna (Me Against the Music) и той не влезе дори в топ 30 на Billboard, значи имаш сериозен проблем.
Всъщност кариерата на Бритни тръгна надолу, когато за личния ѝ живот започва да се шуми повече, отколкото за песните ѝ. През 2004 година, вярна на принципа "Каквото стане във Вегас, си остава във Вегас", се омъжва за свой приятел от детството в Меката на хазарта. Два дни и половина по-късно бракът е анулиран.
Преди тази конфузна, вероятно пиянска изцепка, Бритни се разделя и с Джъстин Тимбърлейк (Justin Timberlake). Cry Me a River, изпя бившият член на N' Sync, а Бритни продължи търсенето на любовта с нов брак - този път с танцьора Кевин Федерлайн.
Семейният живот очевидно не понася на Бритни, която ражда двама сина и се развежда. Някъде тук започват и проблемите ѝ с наркотиците и алкохола, а впоследствие тя дори влиза и в психиатрична клиника. Така протича бурното предишното десетилетие за Спиърс, която през 2011 година се завръща с нов албум. Той обаче е вестител на началото на края. Едва 2,2 милиона копия са продадени от албума в цял свят, а за възраждането на кариерата ѝ не помага и съдийският стол в The X Factor.
Бритни вече не е момиче, вече е жена и като такава тя очевидно е решила да взима собствени решения, които към 2013 година са абсолютно грешни. Първото от тях бе раздорът с лейбъла Jive Records. Към парчето Ooh La La от саундтрака към The Smurfs 2 Бритни засне видеоклип, в който демонстрира каква грижовна майка е, показвайки двамата си сина. Няколко месеца по-късно същата тази грижовна майка "цъфна" в садо-мазо кожени одежди в Work Bitch.
Пълната противоположност на двете визии обрича Бритни да бъде възприемана едновременно като леличка, която иска да бъде секси и като развратен родител, коригиран с Photoshop, за да бъде иронизиран по гаднярски начин, както се случи в епизода на South Park - The Hobbit.
Другите проблеми произтичат от самото качество на новия албум на певицата, озаглавен Britney Jean. Спиърс се разделя със своя творчески гуру и един от най-маститите автори на песни и продуценти в поп музиката - Макс Мартин (създател на ...Baby One More Time, Crazy, Oops!... I Did it Again и много други), а освен това изпуска с лека ръка шанса да продължи работата си и с модерния Dr. Luke, стоящ зад успеха на хитовете от Femme Fatale.
Вместо това Бритни залага на will.i.am, с когото са записвани по-голямата част от парчетата в новия албум. Всъщност резултатът бе очакван - изначално заложените The Black Eyed Peas влиянията "пропищяват" в голяма част от песните, което критиката отчете като огромен минус.
Пилотният сингъл от албума Work Bitch се представи отчайващо зле в класациите предвид стандартите, които Бритни изгради от 1998 година насам. Песента не влезе в топ 10 на Billboard, а във Великобритания се изкачи едва до 7-мо място. Последвалият го сингъл Perfume пък затвърди впечатлението, че певицата няма в запас потенциални хитове.
Продажбите на Britney Jean могат да бъде окачествени като абсолютен провал. Албумът дебютира в Billboard под номер 4, реализирайки само 107 000 бройки през първата седмица. Само за справка - предходният Femme Fatale, който също бе далеч от страховитите цифри на нейните първи три албума, продаде 267 000 копия в първите 7 дни след излизането си. Във Великобритания Britney Jean не успя да продаде и 13 000 бройки, достигайки едва до номер 34 в класацията по продажби. Подобно трагично положение албумът регистрира в почти всички страни - 12-то място в Австралия, 20-то в Германия, 7-мо в Канада, 17-то в Япония и т. н.
Едва на 32-годишна възраст Бритни Спиърс изглежда изхабена от шоубизнеса и неспособна да се върне в голямата игра. Едва ли Britney Jean, определян от нея като много личен албум, ще бъде последното нещо, което ще чуем от нея, но със смазващата конкуренция на набиращите в момента инерция звезди, както и на тези, за които тепърва ще се говори от 2014 година нататък, постепенно ще чуваме все по-малко и по-малко за Бритни, както, между другото, се получи и с Кристина Агилера (Christina Aguilera).
