Тромбон, тромпет и пак тромбон. Или иначе казано - Вили, Мишо и Кирил… Те са Brazz Association - новите Bushmills Brothers! Приятели, колеги и музиканти, те са заедно по репетиции, участия и през свободното си време. Вижте за какво си поговорихме с тях!
Avtora.com: Нямате ли чувството, че сте приятели от повече време, отколкото всъщност се познавате? Музиката ли ви свързва най-силно или това, че свирите заедно, е бонус към приятелството ви?
Вили: Имам чувството, че това, че свирим заедно, е най-важното и основно за нашето приятелство.
Кирил: Има-няма 10 години. Музиката ни запозна и ни направи приятели.
Мишо: В нашия живот приятелството и музиката така се се преплели, че не мога да си представя едното без другото. А времето преди да се познаваме си го спомням съвсем смътно.
.: Да зададем въпроса и по друг начин: какво друго ви свързва освен музика?
Вили: Нашите хобита – икебана и бизнеса със строителни материали.
Кирил: Приятелството.
Мишо: Свързва ни неистовото желание да си говорим глупости.
.: Всеки от вас има много други проекти и много от тях пак са съвместни. Как намирате вдъхновение за толкова много музика и най-вече оригинални идеи? Как решавате коя композиция в чий сет да влезе?
Вили: Абсолютно не знам откъде идва вдъхновението, наслаждаваме се на идеите, които имаме, и ги експлоатираме тотално.
Мишо: Музиката е навсякъде около нас, а освен това всяка случка в живота носи определено настроение и ние се опитваме да го изразим музикално.
.: Познавате публиката на съвременната джаз музика в България от самото й обособяване в началото на 90-те. Смятате ли, че тя има собствено място в обществото, че е по-елитарна или младите хора, които не са се ограничили само в един стил – хип-хоп или рок, да речем – все повече се отварят за джаза?
Вили: Смятам, че джазът има публика навсякъде, всеки може да се забавлява с джаз, приобщаваме и смесваме всички стилове с джаза, за да покажем, че той има място навсякъде.
Мишо: Смятам, че все повече публиката се децентрализира стилово и е много важно това, което прави един музикант, да е стойностно, независимо в кой стил ще бъде то. Това ще му доведе публика, а не стилът.
.: В миналото сте свирили и в много други, не джаз проекти. Как стоят нещата сегa, можем ли да очакваме подобно нещо от вас в скоро време?
Мишо: Ако приемем, че всеки стил е вид език, на който артистът се изразява, то ние имаме късмета да сме един вид музикални полиглоти. Това ни дава възможност да използваме повече изразни средства при себеизразяването ни. Съответно, най-вероятно все по-малко се съобразяваме с даден стил.
.: Свирили сте на една сцена с много световноизвестни музиканти? Коя е най-паметната ви колаборация? Поканиха ли ви и за други такива?
Вили: Да, покани има. За мен най-паметната колаборация бе на една джаз среща да бъда на една сцена с Лени Уайт (Lenny White) и Саския Лару (Saskia Laroo), както и свиренето с Пуджи Бел (Poogie Bell).
Кирил: Свиренето с De Phazz беше уникално изживяване.
Мишо: Да, имахме шанса да свирим с някои от големите имена в музиката, което, естествено, беше много важно за мен (нас). Всеки такъв контакт те обогатява, кара те да се мобилизираш, сверяваш си часовника с някой, който те е накарал да се влюбиш в музиката.
Много силно ми се е запечатал моментът, в който трябваше да свирим с групата Mezzoforte. Там аз и Вили участвахме с тяхната брас секция. Те ни изпратиха нотите месец по-рано и имаше някои доста трудни работи за изсвирване. Аз имах известни притеснения дали ще се справя.
Дойде денят на концерта и тогава всъщност беше и нашата първа репетиция с тях. Парчетата се получаваха страхотно, леко и приятно. Тогава много ясно си дадох сметка колко е важно хората около теб да са добри в това, което правят.
Когато всеки си тежи на мястото, нещата се случват много лесно и по най-добрия начин. Обнадеждаващо е, че все по-често това ми се случва и тук с нашите проекти.
.: В една реклама, в която изпълнявате ролите на самите себе си, Мишо казва, че е "изтървал влака". Никой от вас не се е качил на влака или на самолета, би ни поправил Кирил. Защо? Съжалявате ли понякога и допускате ли, че е възможно да го направите някой ден – било то планирано или импулсивно?
Вили: Нашата работа е да сме артисти и, да, на нас ни харесва да правим музика в България, българската публика е прекрасна, ние сме силно свързани с България и, както е казал моят дядо (Йосиф Цанков), славеят пее над гнездото си. Но никога не се знае.
Кирил: Засега не.
Мишо: Всъщност аз се шегувах. Моята житейска концепция е, че е по-добре да си оправиш своя дом по начин, който ти харесва, отколкото да отидеш в някой друг, за който си чувал, че е уреден. Там винаги ще си за малко гост, а после чужд, иначе пътуването е приятно забавление, когато е за малко и има къде да се върнеш.
.: Питаме ви това, защото и с просто око се вижда, че сте едни от най-добре реализиралите се български музиканти не само на джаз сцената, а изобщо. Но дори човек да има замък в Драгалевци, като излезе от дома си, все ще нагази до глезени в някоя кална локва, а и няма как да си затвори очите за ширещите се бедност и опростачване.
Мишо: Мнението ми по въпроса е, че може би от това, че имахме дълъг период на комунизъм, хората свикнаха да чакат някой нещо да им даде, да им оправи държавата, с други думи, са изгубили инициативността си.
В демокрацията всеки има право да се бори за себе си и за нещата около себе си. Когато аз се развивах като музикант, се ширеше убеждението, че в България не може да живееш нормално като музикант. Единственото спасение е навън.
Аз тогава си казах, че ще докажа на себе си, че не е точно така. И си мисля, че донякъде успях, заедно с Вили, Киро, момчетата от секстета и от Брас Асоциация, Ачо Заберски и доста още музиканти, които са тук (някои от тях завърнали се от чужбина като Наско Попов - барабани, Боби Петров – барабани, Митко Льолев – саксофон и други).
Ние, местното население на България, трябва да си направим живота такъв, какъвто ще ни хареса.
.: Ще свърши ли светът на 21 декември 2012 г.? Един по един, моля ви : )
Вили: Не.
Кирил: Ще свърши календарът на маите и ще започне календарът на юните.
Мишо: Едва ли ще се отървем така лесно.
.: Така или иначе годината е към края си – с какво ще я запомните и какви са плановете ви за 2013-та. Каните ли се да записвате музика и виждате ли смисъл в това?
Вили: С двете издания на фестивала Brazzobrazzie. Каним се, да - с Brazz ViliDJ, с Михаил Йосифов секстет и с РомаНено Проджект. Естествено, че виждаме смисъл в това. Тепърва ще записваме много музика.
Кирил: Ще я запомня с първото издание на фестивала "БраззОбраззие" и с последвалото ни участие с наша сцена на Spirit of Burgas.
Мишо: Ох, много свирене изсвирихме, много ноти изписах, нямах време за почивка и сега страаашно ми се изчезва някъде за 2-3 седмици. Но пък беше забавно. Както каза басистът ни след една вечер на як запой: "Ох, зле... ама добре". А догодина смятаме яко да позаписваме. Ще почнем със секстета (Михаил Йосифов секстет) и оттам нататък всичко останало.
.: Срещнали ли сте скоро интересно (за вас) ново име на световната музикална сцена? Sam and the Womp, да речем, които в края на лятото стъпиха на върха на британския чарт с дебютния си сингъл Bom Bom. Какво отношение имате към комерса в музиката?
Вили: Новите имена в джаза и определено там са нашите ровения. Към комерса – положително.
Мишо: От поп музиката в последно време много ме впечатли Ейми Уайнхаус, в джаза пък един млад тромпетист със сложното име Ambrose Akinmusire (Амброс Акинмусир). По повод на комерса аз съм привърженик на тезата, че музиката се дели на два вида – хубава и друга.
.: Свирите на духови инструменти. Сигурно имате отношение към Закона за тютюнопушенето. Първо – пуши ли някой от вас и доколко, по собствените ви впечатления, това вреди на един духов музикант, и второ – какво отношение имате към закона?
Вили: Не пуших седем години и половина, сега от месец и половина отново пуша. Абе, пречи. Законът е добър по отношение на музикантите в клубовете, защото не им се налага да дишат дима на всички, които пушат, но от друга страна, ако трябва да сме докрай честни, не е добър за тези, които пушат, защото няма равнопоставеност, особено по барове и такива места.
Мишо: На мен лично като непушач ми е приятно да ми е по-чист въздухът, но пък властта не бива да е толкова зла спрямо толкова голяма част от населението, каквато са пушачите.
