Някои хора в България са чакали много години за концерт на Bon Jovi на родна земя. Особено след 1989 година. Правителства се сменяха пред очите им, децата им пораснаха, но заветният миг дойде чак на 14 май 2013 година. Клишето "по-добре късно, отколкото никога" е съвсем подходящо в случая.
Когато човек се замисли колко голяма група е Bon Jovi, имената на хитовете изплуват едно след друго. Всеки се е надявал "неговата песен" да бъде изпълнена на живо пред очите му. Докато се прибирах пеш след концерта, дочух едно момиче разпалено да обяснява на някого по телефона: "Ами, яко беше, свириха моето парче – Runaway".
И все пак имаше доста нотки на разочарование. Фронтменът Джон Бон Джоуви (Jon Bon Jovi) сложи край на шоуто два часа след неговото начало и преди предварително заплануваният сетлист да бъде представен напълно.
Дали извинението му с "алергия" и "нещо във въздуха" се прие като чиста монета от всички - остава да гадаем. Другото, което сякаш не се понрави на феновете, бе самият саунд, защото на моменти вокалите почти не се чуваха.
Bon Jovi се качиха на сцената на Национален стадион "Васил Левски" около 20:50 ч. и в следващите два часа направиха много. Колкото повече концертът напредваше във времето, толкова по-добър ставаше той. И именно когато събитието навлизаше в най-горещия момент, за съжаление дойде неговият преждевременен край.
Когато Джон Бон Джоуви взе от публиката българския флаг и се загърна с него, а после го уви около грифа на китарата си, публиката наистина изпадна в екстаз. Не че не му се е случвало подобно нещо и преди, но това бе пикът на вечерта. Както и когато каза, че сцената, оформена като Buick Electra от 59-та, ще се казва София, защото българската столица е първата дата от европейската част на турнето Because We Can.
Отсъствието на Ричи Самбора (Richie Sambora) също бе широко дискутирана тема преди шоуто. Реално то не бе знаково за настроението, но някак се усещаше празнина. Заместващият соло китарист Phil X си свърши работата, но примерно на скоропостижния финал Wanted Dead Or Alive му липсваше завършващият щрих – онези маркови беквокали на Самбора.
Както споменах в началото, този концерт трябваше да бъде легендарен. За жалост не беше. Bon Jovi заредиха публиката с много енергия, дадоха много от себе си, а в замяна получиха много любов, но в крайна сметка хората си тръгнаха от стадиона със смесени чувства.
Дали София и България "запазиха вярата" в Bon Jovi?! Всеки, който е бил на концерта, има свое мнение по въпроса, което май зависи от това дали са свирили "неговата песен". Моята – Bad Medicine – я нямаше...
