Походът на Боб Марли (6 февруари 1945 - 11 май 1981) през музиката се превърна в една своеобразна епика, която даде думата на човек от края на света, на когото му трябва малко, но обикновено няма и него. Боб Марли обърна музикалните потоци на поп културата от Европа и Америка към Кингстън, като отвори пътя за регето като пробуждане и съпротива срещу неравенството и несправедливостта.
Трудно е да се каже как точно Робърт Неста Марли (Robert Nesta Marley) се е оформил като ярката фигура, която познаваме днес, защото в личността му се преплитат твърде много истини и фикции, твърде много земна човещина и твърде много видения за света, в който живеем.
Дали защото Боб Марли още 14-годишен се оказва в мизерното гето на Кингстън, познато като Тренчтаун, където попада под влиянието на певеца-растафарианин Джо Хигс, това е определило съдбата му по някакъв начин?
Дали защото произхожда от страна, в която бедността не оставя много възможности извън престъпност, трафик и насилие за местните момчета и момичета, това определя визията на Марли за мир и уважение като основополагаща?
Дали защото след независимостта на Острова през 1962 г. консервативната и социалистическата партия в страната проправят линии на разделение и омраза сред хората, заради което реге иконата се чувства призван да създаде универсален, над-партиен и над-национален език?
През 1963 г. Боб Марли обединява усилия с Питър Тош, Бъни Ливингстън (по-късно познат като Бъни Уейлър), Джуниър Брайтуайт, Бевърли Келсо и Чери Смит, като постепенно обсебва микрофона на The Wailers. Бандата започва да работи с легендарния продуцент Коксън Дод, с когото записва над 70 парчета до разпадането на състава й три години по-късно.
Въпреки че The Wailers са сензация в Ямайка, след разпадането им Боб Марли за кратко е в празното пространство и излиза от музиката. Отново с Питър Тош и Бъни Уейлър, в началото на 70-те години, Марли влиза в режим на усилено записване с продуцента Лий "Scratch" Пери, а към свиренето, пушенето и реализирането на идеи се включва домашната банда на Пери - The Upsetters.
Миксът от растафарианство, лична енергия и социални коментари оттук-нататък става константен в творчеството на Боб Марли.
В средата на 20-ти век Ямайка е в огромна финансова, политическа и социална криза, а ситуацията по улиците на Кингстън все повече навлиза в текстовете на Марли. Реге музиката сама по себе си започва да се превръща в медия - за всички, които не знаят, в училище - за всички, които не могат да четат, в безкрайна лекция срещу колониализма и расизма.
Музиката в Ямайка се превръща в институция, естествен отдушник на класова реакция срещу пропастта, която разделя богатите от бедните, политиците от хората, обещаващите от обещанията им. Осъзнавайки това, The Wailers са повече от музиканти - те стават проповедници.
С албумите Catch a Fire (1973) и особено Burnin' (1973), Боб Марли започва кръстоносен поход на музиката от третия свят директно в сърцето на западната поп култура, която по своите си пътища ще разпръсне ямайската музика по света от Аржентина до Австралия.
През 1974 г. Ерик Клептън прави кавър версия на I Shot the Sheriff и регето попада в музикалните среди в Европа, а когато The Wailers се отправят на американско турне, на което трябва да подгряват Sly and the Family Stone, са изхвърлени след четвъртото шоу, защото се оказва, че са по-популярни от хедлайнерите.
Триото не успява да се запази - Питър Тош и Бъни Уейлър започват солови кариери, а Боб Марли сформира нов състав, към който се включва и групата на жена му Рита Андерсън - The I Threes.
Когато албумът Natty Dread е издаден през 1974 г., в Ямайка на ход е гражданската война между фракциите на двамата основни политически лидери - Майкъл Манли и Едуард Сиага. Регето става ритмичния ефир на случващото се в страната, а в същото време Великобритания отваря широко врати за Боб Марли, ямайската музика и No Woman, No Cry. Следва и САЩ, където албумът му Rastaman Vibration (1976) влиза в Топ 10 на Billboard 200.
Заради невероятния пробив и ярките социални послания, ореолът около личността на Боб Марли му придава достатъчно тежест, че да стане единствения гарант за мир в Ямайка. През 1976 г. Майкъл Манли кани Боб Марли да се включи в организирания от него концерт за мир Smile Jamaica и десет дни по-късно организира избори.
По този начин Марли е затиснат от политическите игри, а враговете на Манли решават, че най-голямата ямайска звезда е заел неговата страна в конфликта, което ще му донесе победа на изборите. Боб Марли получава заплахи, а два дни преди концерта убийци нахлуват в дома му и стрелят срещу него, Рита и мениджъра Дон Тейлър. Никой от тримата не е сериозно пострадал, но посланието е достатъчно ясно.
Въпреки това, Боб Марли излиза на сцената на Smile Jamaica и продължава миротворческата си мисия, като през 1978 г. по време на One Love Peace Concert дори успява да качи Манли и Сиага на сцената и да ги накара да си стиснат ръцете. Куршумите обаче са убедили Марли, че промяната не се постига с пасивност и посланията в музиката му започват да стават все по-глобални.
Албумът Survival (1979) и парчета като Zimbabwe, Africa Unite, Wake Up and Live и едноименното Survival са политически коментар върху проблемите на Африка, с която Боб Марли започва да се чувства все по-свързан. Воден от идеята за пан-африканизъм и независимост на африканските държави, той изразява подкрепа за борбата срещу апартейда в Южна Африка по време на фестивала Amandla в Бостън, а през 1980 г. прави два концерта в новоосвободилото се Зимбабве.
Докато тича в Сентрал парк в Ню Йорк през 1981 г., Боб Марли внезапно колабира, като след това е установено, че има рак. Болестта е в напреднал стадий и за реге иконата е вече късно.
Здравето му рязко се влошава - на 11 май 1981 година Боб Марли умира на 36-годишна възраст в болница в Маями. Една година по-рано, звездата издава последния си албум Uprising (1980).
