Американската метъл банда W.A.S.P. пристигна в България, за да закрие шестдневния музикален маратон Ловеч Парти Фест. Blackie Lawless и неговите музиканти свириха повече от час пред близо 20 000 фена на групата.
Това е третото гостуване на W.A.S.P. в България. Часове преди концерта, култовият създател на бандата Blackie Lawless, чието истинско име е Стивън Дюрен, отговори на няколко въпроса на Avtora.com:
Снимка: Ловеч Парти Фест
Иваничка Тодорова: В началото на вашата кариера W.A.S.P. скандализираше обществото с шокиращи изяви наживо, след което преустановихте тази практика. Каква беше причината за това ваше решение?
Blackie Lawless: Както в началото, така и сега, никога не съм мислил за нас като за шок-рок банда. Никога не съм харесвал това определение, дори го мразех. Това, което се опитвахме да направим с поведението си, е да създадем едно огледало, което да вдигнем пред целия свят и когато хората видят нас, да кажем: "Виждате ли това, това сте вие. Ако не харесвате това, което виждате, може би трябва да помислите за промени". Но едно от нещата, които бързо разбрахме е, че светът гледа през очите, а не през ушите си. И ако погледнете назад в нашата кариера, ние преустановихме тези шок-изяви много скоро след като ги започнахме, защото ако трябва да бъда честен, хората не получиха нашето послание.
Затова решихме да предаваме посланията си по по-лесен и примитивен начин на хората по света - на малки порции и само с текстовете на песните ни. В първите ни два записа, например, текстовете бяха много агресивни и яростни, защото ние знаехме, че хората няма да ги слушат, а ще ни гледат. Казах си "Ок, явно не ни слушате!" и започнах да мисля за Боб Дилън. Защо хората мислят Боб Дилън за толкова велик поет? Защото той няма визията, плюс това няма и наистина шумна рок банда зад себе си. Този пример последвах и аз в правенето на албума "Crimson Idol", където бандата отсъства напълно и аз работя само с една китара, когато искам да кажа нещо наистина важно на хората.
Видях колко лесно хората се объркват, когато не подхождаш към тях с ярост, а правиш наистина малки, бебешки крачки. Когато скачаш от едно на друго място, не можеш да постигнеш ефект. Когато застанеш пред милиони хора наистина е много трудно да ги накараш да мислят това, което ти мислиш. Не е невъзможно, но трябва да се прави наистина много бавно. Трудно е да накараш 10 човека да вървят в една посока, какво остава тогава да накараш милиони. С това ние научихме, че всичко, което искаме да направим, трябва да го правим на малки стъпки.
Снимка: Ловеч Парти Фест
.: Мислиш ли, че политическата ситуация преди толкова много години, когато създаде W.A.S.P., ви помогна да станете това, което сте?
Blackie Lawless: Много. Това е, защото когато бях на 14, бях във военно училище и станах политически екстремист в това училище. Доста дълга история е да разкажа какво точно ми се случи, но тогава осъзнах, че на нас не са ни казали абсолютно нищо от това, което трябваше да ни бъде казано от нашето правителство. Тогава станах привърженик на философията, която в Америка наричаме "Философията на Джеферсън" (бел.ред. президентът Томас Джеферсън). Започнах да се стремя и следвам много от неговите учения за философията на демокрацията. Установих, че той също е политически екстремист.
Това, което се случва сега.. Това е лудост. Не само случващото се в Америка. Навсякъде.
.: Жив ли е истинският рокендрол?
Blackie Lawless: Не съм квалифициран да говоря за това. Не знам, не мога да ти кажа. В момента всичко е рокендрол.
Преди много време се научих да слушам какво се случва със света, дори чрез нашия жанр, който не доминира в момента. Но единственият човек, с когото мога да говоря за това, съм самият аз. Когато бях на 20, правих това и пеех това, което правят всички, с мотото "My name is Jimmy, take what you give me" и това беше всичко. По-късно се научихме да бъдем отговорни, но това го осъзнахме чак след третия си албум. Ако искаме да се придържаме към тази отговорност, трябва да правим "изявления" в албумите си, а до момента имахме само "малки послания".
Всеки, който стане публична личност, застава на тази платформа наживо и много хора го виждат. Защо тогава да не използва трибуната си в конструктивен и позитивен план? Да се опита да помогне на хората, да промени живота им? Ако единствено и само правиш записи, ти не си артист. Артистът е конструиран да провокира мисленето.
Снимка: Ловеч Парти Фест
.: За какво използваш ти своята трибуна - сцената?
Blackie Lawless: В последните 20 години се опитвам да отправям послания от мястото си. Опитвам се да отразя какво съм аз и за какво мисля. И знаете ли какво, когато пусна телевизора и се ядосам за нещо, което се случва по света, аз съм ядосан по начина, по който и ти си ядосана. Нямам някакъв еклектичен вкус. Харесвам нещата, които и ти харесваш - същата музика, същите филми. Аз съм много, много обикновен човек. Но когато нещо ме ядоса, аз мога да пиша за него и това именно е нещото, което се очаква от един артист - да се провокира и да мисли.
Давам ти за пример последния ми албум "Dominator". Според мен този албум е недоразбран. Правиш си снимка пред американския флаг и я слагаш за обложка на албума,а хората веднага започват да си мислят: "Това е албум, провокиран от войната". Да, той наистина е такъв, но не е само това. Това е много малка част от замисъла. Основната идея, заради която този диск е създаден, е да накара хората да мислят за себе си като индивидуалности. Защото държавите не са нищо по- различно от индивидуалности. Ако аз съм по-голям от теб и съм по-силен от теб, аз мога да те набия, да доминирам над теб, ако искам. Защо мъжете доминират над жените през цялото време? Защото могат! Това не означава, че са прави, но факт е, че те могат.
Дали става въпрос за индивидуалност, малка група в училище или голяма група в града, цялата нация... всичко започва с промяна на единицата, на индивидуалния човек. И ако не пречупим тази психология - всеки да мисли единствено за себе си, нищо няма да се промени. Хората гледат телевизия и си казват "Трябва да спрем Русия! Трябва да спрем Америка!" и продължават да правят това, което си правят...
Но промяната ще отнеме време. Трябва да започне от новите поколения. Докато всеки "работи" сам за себе си, лудостта няма да спре. Всеки може да ругае Джордж Буш вкъщи, но това нищо не променя. Трябва да се промени мисленето и това се очаква да правят артистите.
За Avtora.com интервюто взе Иваничка Тодорова.
