Припомняме едно скандално изказване на бившия по онова време, но към днешна дата отново настоящ министър в правителството на ППДБ и ГЕРБ. След толкова много договорки и рокади е важно да знаем какви са ценностите на хората, които ни управлят, нали?
Своите пет минути слава спечели днес един бивш министър. За целта той реши да се изгаври с паметта на един от най-известните български художници, чиито творби несъмнено се отличават с характерен почерк и стил.
Не така мисли обаче Юлиян Попов, български писател и журналист, назначен за кратко (13 март 2013 г. – 29 май 2013 г.) от Росен Плевнелиев за министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков. Ето какво написа той в своя профил във Фейсбук:
"Понеже стана дума за Владимир Димитров-Майстора, да споделя нещо, което отдавна ми се ще да кажа. Майстора е посредствен, провинциален декоративен художник. В него няма нито финес, нито вдъхновяващо креативно изкривяване, нито реализъм, нито друг -изъм. Той дори не е добър подражател, като например Никола Танев, Марио Жеков или Илия Петров.
Майстора можеше да бъде Азис на българското изобразително изкуство, но му липсва иронията и постоянната смяна на ролите на Азис. (Автопортретите му леко се изместват от тези квалификации и плоския му декоративен стил. Вероятно доза самовлюбеност му е помогнала.)
Неслучайно Майстора не е автор, който няма никаква популярност извън България. Не че страда от липса на национално признание. Напротив, той е най-популяризираният български художник. Като една българска роза, розовото масло или облаче че ле бяло. Лауреат е и на Димитровска награда.
Ако се чудите защо Слави Трифонов е толкова популярен, един от отговорите би бил “защото Майстора се лансира за най-големия български художник”.
Това не значи, че България няма интересни таланти в близката си и много далечна изобразителната си история. Примитивистичните икони са удивителни. Много, много назад неолитното ни наследство, което не е българско, е великолепно. Намират се и добри художници от по-близкото минало. Майстора просто не е един от тях. Може би “скандалната” трансинтерпретация ще помогне обогати двуизмерните му декоративни творения".
Видно е, че Попов се изживява като новият глашатай на либералната пропаганда, нареждайки се до видни "интелектуалци" като Емил Джасим например. Няма съмнение, че този коментар съзнателно търси провокацията и може да бъде окачествен като нескопосан опит да налее масло в огъня, запален ден по-рано от ЛГБТ активисти. Те предложиха кичозни реплики на някои от известните платна на Майстора: популярни трансджендъри се снимаха в носии, наподобявайки някои от героините на художника. За осъществяването на идеята Национален фонд "Култура" им плати 10 000 лв. Това, очаквано, предизвика множество коментари в социалните мрежи, а "простият българин" не можа да оцени изкуството на ЛГБТ звездите.
Някои от последователите на Попов все пак се опитват да му обяснят, че говори от позицията на лаик по темата. "Не зная дали познавате биографията на Майстора. Приживе, още докато е бил сравнително млад, е получил признание и в Париж, а после е живял известно време в САЩ. И там е бил признат, купували са картините му да високи цени (част от тях си и остават там), но е отказал да остане да живее там" - пише например Зоя Тодорова, която е изследвала живота на художника. "Майстора е голям художник, но с работите си от 1920-те. Обаче публиката не ги познава, а целенасочено са й набили в главата късните идилии с моми и плодове. Тези дни стана дума за неговия "Цариградски цикъл", който беше буквално "скрит" по време на соца. Чак през 1990-те се явиха в изложби няколко работи него. Тогава започна и като цяло преоткриването на 1920-те години в българското изкуство - когато "България е била в Европа", както ми каза една от изследователите на периода" - допълва Диана Попова. Други обаче изпадат във възторг от смелостта и оригиналността на Юлиан Попов.
Ако не се сещате кой точно е този смел критик и "изкуствовед", привеждаме кратка биографична справка от Уикипедия:
Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор.
Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“.
Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“.
До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България.
Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика.
Политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.
Своите пет минути слава спечели днес един бивш министър. За целта той реши да се изгаври с паметта на един от най-известните български художници, чиито творби несъмнено се отличават с характерен почерк и стил.
Не така мисли обаче Юлиян Попов, български писател и журналист, назначен за кратко (13 март 2013 г. – 29 май 2013 г.) от Росен Плевнелиев за министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков. Ето какво написа той в своя профил във Фейсбук:
"Понеже стана дума за Владимир Димитров-Майстора, да споделя нещо, което отдавна ми се ще да кажа. Майстора е посредствен, провинциален декоративен художник. В него няма нито финес, нито вдъхновяващо креативно изкривяване, нито реализъм, нито друг -изъм. Той дори не е добър подражател, като например Никола Танев, Марио Жеков или Илия Петров.
Майстора можеше да бъде Азис на българското изобразително изкуство, но му липсва иронията и постоянната смяна на ролите на Азис. (Автопортретите му леко се изместват от тези квалификации и плоския му декоративен стил. Вероятно доза самовлюбеност му е помогнала.)
Неслучайно Майстора не е автор, който няма никаква популярност извън България. Не че страда от липса на национално признание. Напротив, той е най-популяризираният български художник. Като една българска роза, розовото масло или облаче че ле бяло. Лауреат е и на Димитровска награда.
Ако се чудите защо Слави Трифонов е толкова популярен, един от отговорите би бил “защото Майстора се лансира за най-големия български художник”.
Това не значи, че България няма интересни таланти в близката си и много далечна изобразителната си история. Примитивистичните икони са удивителни. Много, много назад неолитното ни наследство, което не е българско, е великолепно. Намират се и добри художници от по-близкото минало. Майстора просто не е един от тях. Може би “скандалната” трансинтерпретация ще помогне обогати двуизмерните му декоративни творения".
Видно е, че Попов се изживява като новият глашатай на либералната пропаганда, нареждайки се до видни "интелектуалци" като Емил Джасим например. Няма съмнение, че този коментар съзнателно търси провокацията и може да бъде окачествен като нескопосан опит да налее масло в огъня, запален ден по-рано от ЛГБТ активисти. Те предложиха кичозни реплики на някои от известните платна на Майстора: популярни трансджендъри се снимаха в носии, наподобявайки някои от героините на художника. За осъществяването на идеята Национален фонд "Култура" им плати 10 000 лв. Това, очаквано, предизвика множество коментари в социалните мрежи, а "простият българин" не можа да оцени изкуството на ЛГБТ звездите.
Някои от последователите на Попов все пак се опитват да му обяснят, че говори от позицията на лаик по темата. "Не зная дали познавате биографията на Майстора. Приживе, още докато е бил сравнително млад, е получил признание и в Париж, а после е живял известно време в САЩ. И там е бил признат, купували са картините му да високи цени (част от тях си и остават там), но е отказал да остане да живее там" - пише например Зоя Тодорова, която е изследвала живота на художника. "Майстора е голям художник, но с работите си от 1920-те. Обаче публиката не ги познава, а целенасочено са й набили в главата късните идилии с моми и плодове. Тези дни стана дума за неговия "Цариградски цикъл", който беше буквално "скрит" по време на соца. Чак през 1990-те се явиха в изложби няколко работи него. Тогава започна и като цяло преоткриването на 1920-те години в българското изкуство - когато "България е била в Европа", както ми каза една от изследователите на периода" - допълва Диана Попова. Други обаче изпадат във възторг от смелостта и оригиналността на Юлиан Попов.
Ако не се сещате кой точно е този смел критик и "изкуствовед", привеждаме кратка биографична справка от Уикипедия:
Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор.
Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“.
Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“.
До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България.
Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика.
Политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.
