Жанр: Отборен екшън Година: 2012 Разработва: Ryu ga Gotoku Studio Издава: SEGA Платформа: PS3 | Xbox 360
Ако името Тоширо Нагоши не ви говори нищо, значи определено не сте SEGA фен. За едно от най-култовите японски студия, Нагоши е това, което са Тим Суийни и Клиф Блезински за Epic Games, Джон Кармак за id Software и Тод Хауърд за Bethesda Game Studios – ключова фигура, продуцент, дизайнер и визионер, автор на някой от най-известните игрални заглавия, излезли някога с марката на SEGA. И тук говорим за поредица от абсолютни гейм шедьоври като Yakuza, Shenmue, Super Monkey Ball и някои от най-добрите Sonic игри.
Накратко, когато господин Нагоши се заеме с нов проект целокупното геймърско братство затаява дъх в напрегнато очакване.
Binary Domain е именно един такъв проект – динамична екшън игра с роботи: абсолютно сигурен залог за потенциален хит.
Действието тук се развива в недалечното (сравнително) бъдеще. Годината е 2080 и компанията Amada Corporation са готови да пуснат на пазара първата си серия хуманоидни роботи с изкуствен интелект. Само дето въпросните андроиди явно не са големи почитатели на човешките си господари и (каква изненада!) имат намерението да ги унищожат напълно.
Да, досещате се – сюжетът е поредната интерпретация по темата „Бунта на машините”, позната ни от куп игрални и холивудски заглавия, като The Matrix, Terminator, I, Robot и Bladerunner.
Що се отнася до геймплея, той също ще се стори познат на всички играли Gears of War – класически отборен екшън, предлагащ комплексна система за прикритие и управление на няколко „помощници”, съставляващи отряд наемници, под командата на сержант Дан Маршъл. Тяхната задача? Да спрат роботската инвазия разбира се!
Всичко това естествено е свързано с много стрелба, напрегнати моменти и...гласови команди. Да, една от най-ярките отличителни черти на играта е опцията за гласов контрол. Не очаквайте много обаче – разпознават се съвсем елементарни „устни заповеди” като „спри” и „давай!”. Иначе казано, няма да можете да кооординирате сложни обходни маневри с помощта на гласовият контрол, но все пак той си остава интересна екстра на Binary Domain.
Изключително ефектно е реализирана и системата за изобразяване на пораженията. Тъй като срещу вас ще се изправят само и единствено механични противници, енджинът на играта е така разработен, че вместо кървища при стрелба по роботите хвърчат парчета броня, метални шрапнели, а когато гръмнете някой андроид в крака, той не спира, а напротив продължава да пълзи с пълна скорост към вас по земята.
Изобщо цялостното усещане и атмосфера са донякъде в стила на Terminator, а преживяването е удивително свежо на фона на десетките екшън заглавия, в които стреляте я по извънземни, я по-зомбита или „лоши, руски терористи”.
Любопитна е и системата за оказване на влияние върху съотборниците ви. Взаимоотношенията на героят ви – Маршъл с останалите членове на отряда зависи от много неща – от това как разговарят с тях до действията ви по време на битка. Колкото по-здрави са връзките ви с вашите партньори, толкова по-полезни за те в сраженията. Не очаквайте сериозно отражение на тази динамика върху развитието на историята обаче – Binary Domain определено не е Mass Effect.
Цялата солова кампания отнема около 10 часа и това всъщност е плюс, тъй като ще свърши точно преди унищожаването на вълна след вълна кръвожадни роботи да изчерпи потенциала си за развлечение.
След това играта предлага три допълнителни мултиплейър режима – вариации по темата детмач, capture the flag и кооперативен survival mod наречен Invasion. Последния ни кара да се чудим защо и в самостоятелната кампания не е предвиден кооп режим, който би я направил доста по-забавно преживяване, ако можеше да я изиграете с приятели.
В крайна сметка Binary Domain се оказва доста забавно заглавие, стига да не му възлагате прекалено високи очаквания – нещо което обаче трудно може да бъде избегнато с името „Тоширо Нагоши” в етикета...
