Понякога страхотните албуми са плод на случайно запознанство. Били Джо Армстронг (Billie Joe Armstrong) и Нора Джоунс (Norah Jones) се срещат за пръв път благодарение на... Стиви Уондър (Stevie Wonder), който ги представя един на друг, докато изпълняват заедно негови песни. Тогава едва ли някой от двамата си е представял, че ще се стигне дотам да записват заедно, въпреки че точно такъв е естественият ход на нещата.
"Няколко години преди да се запозная с Нора се вглъбих в слушането на албума Songs Our Daddy Taught Us на The Everly Brothers и го намирах за прекрасен. Слушах го почти всяка сутрин и понякога си мислех, че ще е готино да му направя римейк", заявява Армстронг, като уточнява впоследствие, че жена му Адриен го подсеща, че той би могъл да покани и Нора Джоунс.
Самите The Everly Brothers са една от онези групи, които, макар и позабравени, са повлияли чувствително на съвременната кънтри/фолк и рок музика. Така например за албума на Green Day - Warning (2000) - Армстронг черпи вдъхновение от класическите албуми на The Beatles, a Пол Макартни (Paul McCartney) и Джон Ленън (John Lennon) със сигурност са също заимствали не една или две идеи в своето творчество (като например мелодиите на хармоника).
Всъщност това е естественият път в музикалния свят - рано или късно осъзнаваш, че корените са далеч по-надълбоко, отколкото си очаквал. И няма нищо по-нормално от това да откриеш перфектно пасващ партньор, с когото да преоткриеш музиката, какъвто в случая е Нора Джоунс.
Съвместният албум на двамата, озаглавен Foreverly, лъха на картонена обложка от винилова плоча, макар продукцията да е на съвсем друго ниво в сравнение с The Everly Brothers през 1958 година. И така ретро ефектът е почти в изцяло автентичен вид.
Армстронг и Джоунс се допълват перфектно, сякаш винаги са били родени да работят заедно. Тя признава, че в началото е имала леки съмнения дали всичко ще се получи толкова гладко, защото и двамата не са знаели откъде да започнат записите.
"Отне ни малко време, докато напаснем вокалните хармонии и се почувстваме удобно. Но след като записахме и чухме първата песен, си помислих: "О, определено ще бъде страхотно", казва Нора Джоунс.
И наистина - нейният специфичен мек джази глас се допълва перфектно с рок блендата на Армстронг, чието вокално представяне във Foreverly вероятно е едно от най-големите му постижения на певец. С общи усилия, които са резултат от дългогодишния им опит в музиката, те съумяват да не допускат някой от тях да изпъква повече от другия или го правят само там, където това е наложително.
Резултатът е 11 парчета, записани за 5 дни с още няколко музиканти. Армстронг и Джоунс обаче забравят за една от песните и се срещат седмици по-късно, за да поправят грешката, а освен това решават да доизпипат някои дребни детайли от предишната студийна сесия.
Всъщност още след като новият дует пусна предварително парчето Long Time Gone, интересът към Foreverly стремглаво се покачи. В албума има достатъчно кънтри/фолк лиричност, с която да се сгреете в студената зима, но има и достатъчно рокендрол заряд ала Елвис Пресли (Elvis Presley).
Но има ли изобщо някой, който би се усъмнил, че двама от най-популярните, обичани и талантливи музиканти за последните 20 години биха могли да сгафят, когато се съберат?
