Групата пред Avtora.com за новия си албум, ротациите из Европа, САЩ и Латинска Америка, американския си продуцент, британския PR и прага на поредното ново начало...
Елена Пенева: Много неща се случват с вас, кое е най-важното?
Иво: Ами сигурно това, че преди няколко месеца излезе новият ни албум By You в България, а американската компания Perris Records издаде три песни от песните в него в Америка и Европа. Става дума за All this time, Another и I'll Take You.
.: Вече три години те са ваш продуцент. Какво ново около кариерата ви в чужбина?
Иво: След издаването на диска подписахме едногодишен договор с английски PR.
.: Той е свързан с вашия американски продуцент...
Иво: Да, те работят заедно. Покрай това вече имаме ротации на наши песни в цяла Европа, а последно получихме репорт и от Венецуела и Аржентина. Също Испания, Великобритания, Холандия, Гърция, Швеция, Италия.
.: Какви са отзивите за песните?
Иво: В Англия излязоха 5 ревюта на хора, които абсолютно не ни познават. Английските журналисти са много странни, защото хем се шегуват с теб, хем уж те харесват. Бяха написали нещо от сорта „Почти е сигурно, че този съмнителен албум ще събере много фенове в Англия”, от което ни стана много приятно.
Най-горди обаче ни направи едно ревю, в което в Англия ни оприличиха с Oasis. Това е най-големият комплимент, който могат да ти направят там. Те са забравили Бийтълс и сега Oasis е голямата група. Разбира се, ние не звучим изобщо като тях, но ревютата на запад са много по-добри и адекватни за разлика от тези тук, за съжаление.
.: Ще има ли нови издания там скоро?
Иво: Предстои да излезе наше интервю в английското Fireworks Magazine, към което ще има и диск с титулната песен By You. На Острова ще излезе още един нов диск, където е включена друга наша песен – I'll take You. Като цяло, тепърва нашият PR ще ни свързва с музикални продуценти, медии и компании…
.: След 20 години на сцена как приемате всичко това – като нещо закономерно или се изненадвате?
Иво: Нормално го приемаме сега. То не се случва наведнъж – сега го изсипваме накуп, но всъщност всеки ден се случва по нещо ново.
Но никога няма да забравя как през ноември 2006 Perris Records ни изпратиха договора по интернет. Не мога да ти опиша как сме се чувствали тогава.
Ние си пишехме редовно и изпращахме някакви дискове, но в онзи момент президент на американска компания за музика със седалище в Хюстън, покриваща целите Щати, да ти изпрати договор – нещо, което си чакал цял живот да ти се случи....
Не знам как да го опиша. Ходехме като пияни известно време, ха-ха.
Иван: Истината е, че всеки от нас е работил много, положили сме усилия и рано или късно това се възнаграждава.
Иво: В момента, толкова години след старта, всъщност сме в началото. И въпреки че всичко зависи от много икономически и други фактори, ние тепърва очакваме да се случват интересни неща.
Вече сме по-спокойни, не припадаме всеки път като излезе хубава новина и дори сме малко нетърпеливи, защото смятаме, че предстои още по-голямо нещо – излизане, свирене по фестивали, подписване с по-голям лейбъл.
.: С какво се промени музикалният стил на групата? Какво ново в By You?
Иван: Като че ли By You е повлиян от по-новото време в музиката... Досега беше по-класическо... Аз много го харесвам като звук. Записван е в България и въпреки това в Америка нямаха абсолютно никакви забележки, което е по-скоро изключение от правилото.
Иво: Записвахме го една година - адски дълго. Но постигнахме това, което искахме. Обикновено там не признават нашите записи и мастеринг, специално в рок музиката и това, че реагираха така, е голям комплимент за нас.
Концептуално сме повлияни от последните албуми на Europe, Kiss, Пол Стенли. Разстроени китари, такива неща. Опитваме се да запазим и стила досега.
Не ми харесват музиканти, които постоянно се лутат от един стил в друг. Опитваме се да създаваме класика – като кажеш Big Mama Scandal, да знаеш за какво става въпрос. 18 години след началото искаме някой ден да бъдем марка, която се повтаря.
Според мен правилната формула е следната: когато правиш това, което ти звучи в главата, си най-истински и правилен.
Константин: Ако By You ако беше записан с истински продуцент, щеше да стане още по-хубав.
Иво: Аз мисля, че ние като продуценти се справихме много добре. На мен не ми е за първи път и съм доволен. Ротациите го доказват.
Работата с голям продуцент наистина щеше да ни изстреля много нагоре. Но от друга страна нямаше да бъде толкова наш този албум. Защото когато продуцентът ти каже "изпей тра ла ла" тук 2 пъти, ти отиваш и правиш точно това.
Сега обаче имахме невероятна свобода. И това по някакъв начин беше много хубаво.
.: Какво искаш да се случи на бандата?
Константин: Ами според мен ще бъде много хубаво за нас да тръгнем на турне с някоя голяма банда.
Когато подгрявахме Bonfire в Ловеч беше абсолютен фул, тогава свирихме новия албум и реакцията беше адски положителна. Жестоко беше, все едно хората бяха дошли за нас.
Мисля, че нещо такова би ни се отразило много добре
.: А тук?
Иво: Представи си някой си там в България свири – кого го интересува това?
.: Хората в България.
Иван: Даже и тях не ги интересува, за съжаление. Погледът е към света.
.: Беше обявено, че By You е част от кампания в подкрепа на новата авторска българска музика. Какво трябва да се промени в нея?
Константин: Не мисля, че ние можем да променим нещо, а и не мисля, че трябва. Ние просто издаваме музиката, която правим.
Чета из разни форуми, че трябва да се отпускат средства за българската музика. Мисля, че това е безсмислено. Кой е помогнал на големите като Led Zeppelin навремето?
.: Какъв й е проблемът на новата българска музика тогава?
Константин: Проблемът е, че го няма бизнесът – онази магия, заради която ако се появи нещо интересно, нещата се случат. А тук докъдето и да се стигне, нищо не се случва.
Ето ние, пък и не само ние, издаваме албуми години наред и се стига до тесни улици без изход.
Ако не се излезе някъде навън, както ние правим с нашия американски продуцент, все там ще си стоим.
.: Кога окончателно се насочихте навън?
Константин: Аз мисля, че групата винаги е имала поглед натам.
Иво: Идеята на Big Mama Scandal още от създаването през 1991 година беше ние да бъдем интернационална група. България е прекалено тясна за музикалния бизнес.
А в самото начало пеенето на английски и музиката бяха направени с основната идея да пробием навън.
.: Какво си спомняш за началото? И какво се е променило в последните 20 години?
Иво: 91-ва беше много интересна година, защото беше близо до 89-та и беше забранено да се пее по медиите на английски. Излизайки 5-6 банди тогава, пеещи на английски, ние вече имахме способност да конкурираме и да се впишем в световния музикален бизнес.
Много хора са го забравили, защото са били малки, но самата идея беше да бъдем интернационални.
Поради много фактори и най-вече заради това, че нямаше интернет толкова в България, съвсем от скоро – вече 3 години сме във връзка с реалния бизнес.
Въпреки че там никой не ни чака и размита за нас. Но хубавото е, че първите стъпки сме ги направили. Де факто не сме спирали да свирим през всички години.
.: И каква е поуката?
Иво: Научихме много неща, най-вече – да оцеляваме. Проблемът е според мен, че дълги години изкуствено се отрязаха групи, които пееха на английски и по този начин се обезглави една вълна, която можеше в момента да концертира навън.
Онази кампания за пеене на български от 90-те беше пълен, абсолютен булшит. Българската музика си я има, но пеейки на български, групите си останаха завинаги тук. А тук става все по-зле.
Българската музика трябва да се развива на интернационално, а не на локално ниво.
.: Но вие имате албум на български…
Иво: Ние през ‘99-а година издадохме албума "Искаш ли” на български. Ефектът беше поразително лош за нас.
И понеже аз бях сигурен тогава, че това ще е така, с моите колеги, които не бяха, се оказахме в една задънена улица, в която всичко се оказа абсолютна лъжа. Ето една от поуките…
.: В момента сцената у нас е заета от съвсем различен вид звезди. Харесвате ли ги?
Константин: Според мен не може да се инвестират в млади изпълнителки и изпълнители някакви огромни суми за албуми, клипове и безсмислен PR и те да нямат с какво да покрият тези инвестиции.
И това при положение че има адски добри банди и музиканти, които, ако им се дадат пари, ще направят чудеса.
А не някакви деца, които в читалище не са излизали да пеят, а ги пускат на стадиони. Няма вариант да стане тоя номер.
.: Е да, ама тия деца правят милионни рейтинги по телевизиите. И от повече от 10 години в световния шоубизнес почти няма банда, която е пробила заради това, че прави хубава музика – живеем във времето на продуцентските творения...
Константин: Никой не е казал, че и те не трябва да се развиват. Но идеята е, че трябва да има стъпала. Никой не минава от първото на петото стъпало. Защото може да падне много лошо.
.: Кой е виновен за това?
Константин: Хората, които ги менажират.
Автор: Елена Пенева, peneva at avtora.com
