В последните десетина години Бен Афлек (Ben Afleck) сякаш успя да срине тотално високите очаквания към себе си, появили се съвсем логично след съвместната му работа с Мат Деймън (Matt Damon) по "Добрият Уил Хънтинг" (Good Will Hunting).
Вместо да бори върховете на класациите, чаровният актьор успя да се идентифицира като звезда в куп блудкави комедии или второразредни блокбъстъри, в които от него се искаше единствено да се усмихва или да гледа лошо (второто дори и не го умее толкова добре). През 2007 г. обаче, Бен Афлек сякаш откри печелившия ход - режисурата.
Дебютът му в това амплоа - криминалната драма Gone Baby Gone, в която бе подпомогнат с изпълнението в главната роля на по-малкия Афлек – Кейси, извади на бял свят неподозиран талант. Лентата не само спечели признанието на публиката, но дори бе номинирана за Оскар, без да броим и още поне 20 номинации за различни престижни отличия.
Именно затова, когато се насочихме към киносалоните, за да видим втория му режисьорски опит - "Градът" (The Town), очакванията бяха големи. Този път Бен Афлек бе не само зад, но и пред камерата, превъплъщавайки се в главния персонаж във филма - банковия обирджия Дъг Макрей. Верен на принципа "Доверявай се на познатото", той ни прави част от подземния живот на Бостън - градът, в който е израснал.
Това си личи не само от декора, който е неотменна част от търсеното въздействие, но и от самите персонажи и от нивата, на които се развива действието. Историята е реалистична и убедителна. Самият Дъг е студено, кораво момче, което води банда банкови обирджии от местното гето и всичко изглежда твърде монотонно до момента, в който се влюбва в забранения човек.
Ако обаче тук си мислите, че следва тоталната промяна и Бен открива доброто в един луд свят, не сте познали. За първи път ни беше адски трудно да модифицираме герой на Афлек като изцяло положителен или изцяло отрицателен (а това е сериозен комплимент за него). Е, факт е, че играта му бледнее пред тази на Джереми Ренър (от The Hurt Locker) или Джон Хам, чиято цинична бруталност ни връща във времената на класики от типа на "Недосегаемите", но дори и така, той е адски добър в ролята.
Всъщност можем да стигнем и още по-далеч, защото ако има подходящо сравнение за "Градът", то това е шедьовъра на Майкъл Ман - "Жега”. Приликите са ясни и с просто око - банкови обирджии, сблъсък между двама главни герои с различна философия, красиви жени, достатъчни да разсейват персонажите (а и нас самите), адски много изпипани екшън сцени и напрежение до самия финален миг.
Разликата обаче е комплимент за Афлек - докато в "Жега" атмосферата до голяма степен се припокрива с перфектната актьорска игра на Де Ниро и Пачино, тук Бен Афлек съвсем не залага на толкова познати имена, но въпреки това лентата е изпипана до последния детайл. И макар да нямаме хепиенд и финалната сцена да е прекалено драматична за цялостната идея на "Градът", това определено е филм, който изгледахме с удоволствие.
