След като се видя краят на небезизвестната вампирска поредица "Здрач" (Twilight), актьорите участващи в нея започнаха да се ориентират и към други продукции. Свеж пример за това е Робърт Патинсън (Robert Pattinson), който влиза в главната роля в адаптацията на класическия роман на Ги дьо Мопасан - "Бел Ами" (Bel Ami).
Режисьори на лентата са дебютантите в игралното кино – Ник Ормерод (Nick Ormerod) и Деклан Донлайн (Declan Donnellan), а продуцент е Уберто Пазолини (Uberto Pasolini) известен най-вече с комедията от 1997 г. "Време за мъже" (The Full Monty). Като се вземе предвид малкия опит на споменатото трио могат да се обяснят и някои от слабостите на лентата, като не липсват, разбира се и положителни страни.
Естествено, най-голямо внимание във филма привлича актьорският състав. Към Робърт Патинсън се присъединяват утвърдени имена в киното като Ума Търман (Uma Thurman), Кристина Ричи (Christina Ricci) и Кристин Скот Томас (Kristin Scott Thomas), за да се впуснат в множество авантюри с прочулия се вампир.
А именно Патинсън е едно от слабите звена на филма. Въпреки че се забелязва известна промяна в положителна насока след участията му в "Здрач", актьорът е все още неуверен в играта си и дори да има талант, не го разкрива в пълна степен. Тийн идолът влиза в ролята на френски младеж на име Жорж Дюроа, който от най-ниските слоеве на френското общество си пробива път до върха единствено чрез съблазняването на определени жени.
Макар да се забелязват проблясъци на моменти, Патинсън има какво още да научи, а добър пример биха му били Джон Малкович (John Malkovich) в "Опасни връзки" (Dangerous Liaisons) или дори влезлият в ролята на Дориан Грей – Бен Барнс (Ben Barnes).
Играта на женската част от каста от друга страна, прави опити да компенсира слабите места в представянето на Робърт Патинсън, но откровената липса на химия между него и актрисите (може би с изключение на Кристина Ричи), казва своята дума. Въпреки че са далеч от номинация за Оскар, трите водещи дами във филма са "виновни" за относително интересните интриги в "Бел Ами".
Героините на Ума Търман и Кристин Скот Томас са с потенциал да станат любими на публиката, но "осакатени" от недоброто развиване на романа в кратките 95 минути. По същия начин стоят нещата и при останалите участници, като единствено героинята на Кристина Ричи се доближава до роля, за която да изпитваме по-големи симпатии.
Въпреки всичко, дебютантите Ормерод и Донлайн постигат подходящата атмосфера и дават тон за една обещаваща продукция, макар да не успяват да прескочат поставената от самите тях летва.
Със създаването на тази историческа драма, развиваща се в Париж през 19-ти век, двамата режисьори заслужават похвала за успешното представяне на Бел Епок, като се започне от костюми, декори и се стигне до музиката на Рейчъл Портман (Rachel Portman), композирала музикалното оформление за "Жената в черно" (The Woman in Black) и "Шоколад" (Chocolat).
Цялостното впечатление, което "Бел Ами" оставя е за незавършеност на драма, имаща потенциала да е сред най-добрите за тази година. Сякаш избързвайки по-скоро да бъде реализиран филмът, отколкото да бъде направен добре, създателите му правят груби грешки, които засенчват и малкото добри страни на лентата.
Въпреки това, "Бел Ами" е може би една крачка напред за Робърт Патинсън, дори изпълнението му да е далеч от желаното, като подобни роли по-скоро биха подобрили играта му, отколкото обратното.
