Пълнометражният дебют на Бен Зайтлин (Benh Zeitlin) "Зверовете на дивия юг" (Beasts of the Southern Wild) бе сред заглавията, включени в програмата на тазгодишния So Independent, които едва ли сте искали да пропуснете. Не само защото беше отличен на филмовите фестивали в Кан и Сънданс, но и заради очарователната Кувенжане Уалис (Quvenzhané Wallis).
Колко е важна връзката между човека и природата и колко е разрушена? Представата за бъдещето все по-често включва климатични катастрофи, така че едва ли е трудно да си отговорим на този въпрос. Природните катаклизми обаче могат да изглеждат едновременно ужасяващи и любопитни единствено през погледа на дете. Именно в съчетанието на едно сериозно и доста мрачно послание, и богатството на детското въображение се крие особеното очарование на Beasts of the Southern Wild.
Лентата проследява историята на шестгодишната Хъшпъпи - очарователна, полудива и изненадващо чувствителна към случващото се около нея. Ролята е поверена на Кувенжане Уалис (Quvenzhané Wallis), за която филмът е дебют в киното. Мислите на Хъшпъпи, които чуваме зад кадър през по-голямата част от действието, отразяват начина, по който тя възприема заобикалящата я действителност. 
Дуайт Хенри (Dwight Henry), който изпълнява ролята на бащата на Хъшпъпи, не е актьор и Beasts of the Southern Wild е първият филм, в който се снима. Факт, който можете да установите само ако ви хрумне да проверите специално. Лентата е пълнометражен дебют и за режисьора Бен Зайтлин (Benh Zeitlin), който е и неин съсценарист. Сценарият на филма е базиран на едноактната пиеса Juicy and Delicious, чийто автор е другият сценарист на лентата Луси Алибар (Lucy Alibar).
Хъшпъпи живее заедно с баща си Уинк, който я учи да се справя с всичко сама, за да я подготви за времето, когото той вече няма да може да се грижи за нея. Тя обича да наблюдава природата, да се вслушва в ритъма й, да празнува, да слуша историите на баща си и мечтае да открие майка си. Представя си, че разговаря с нея, рисува и иска някой ден учените от бъдещето да знаят за нейното съществуване. Очарователната й наивност обаче се проявява само в определени ситуации. Други, въпреки крехката си възраст, тя осъзнава с изненадваща яснота. Стремежът към свобода, дори ако тя е опасна, и почти примитивното, но безпогрешно разбиране на природата, които малката Хъшпъпи възприема от суровите уроци на баща си, са изумителни.
Beasts of the Southern Wild е отличен с Caméra d'Or ("Златна камера") на филмовия фестивал в Кан тази година, освен това печели и наградата на главното жури на фестивала в Сънденс. Освен положителната оценка на критиката, изненадващо за създателите си, които не очакват лентата да постигне подобен успех, филмът се радва и на позитивни отзиви от страна на зрителите. 
Фантастичните елементи в Beasts of the Southern Wild са повече метафора, отколкото оживяла легенда, и всъщност до края не става ясно дали не са просто плод на въображението на едно малко момиченце. Отвореният финал също оставя място за интерпретация, но това не променя нито въздействието, нито очарованието на филма. Едновременно трогателен, камерен и нетрадиционен, Beasts of the Southern Wild е от онези филми, в които или се влюбвате, или отричате, но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
