Жанр: Third Person Action
Година: 2009
Произв./Изд: Rocksteady Studios/Eidos Interactive
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
Първото и доста важно нещо, което би следвало да знаеш, е, че тук разглежданият продукт попадна в Кингата на рекордите на Гинес като “Най-добре оценената от критиката игра със супергерои на всички времена”. Средната оценка на Batman: Arkham Asylum в най-важните гейм медии е над 92 процента, което си е направо космическа успеваемост. На фона на тези батманови постижения всичко, което може да сподели относно качествата на играта жалкият ти рецензент, би следвало да изглежда... ами, жалко. Ако искаш да се докоснеш до един от безусловните хитове на годината – просто отивай и купувай. Няма да сбъркаш. Ако пък си фен на Батман и неговия комиксов антураж, предвиждам геймплейния еквивалент на множествен оргазъм. Всичко останало общо взето са празни приказки, но, уви, за да не се превърне този текст в най-краткото гейм ревю на Avtora.com, ще трябва да прибегнем и до тях.
Вместо да предложи някакъв блед игрален прочит на киношедьовъра Черният рицар Arkham Asylum разказва за едно съвсем ново и доста качествено написано приключение за Батман. Историята започва в момента, когато Прилепчо стоварва очарователния архизлодей Жокера в Готъмската лудница – Аркъм Асайлъма от заглавието. Батман е сериозно притеснен от факта, че Клоунският принц на престъпленията се е предал едва ли не доброволно и държи да го придружи лично до килията му. Не особено изненадващо се оказва, че всичко това е част от старателно подготвен план на ухиления изрод, който бързо поема контрола над лудницата и колоритния й набор от откачени обитатели, а на Батман за пореден път му се налага да оправи цялата каша. Въпреки че е простичка и комиксово схематична, историята на Arkham Asylum реално е повече от адекватна и интересна, добре написана и реализирана и в резултат – държаща в напрежение до самия край.
Визия и звук:
Играта използва популярния Unreal енджин, чиито визуални проявления варират от отвратителни (Turning Point: Fall of Liberty) през прилични (Rainbow Six: Vegas) и отлични (Bioshock) до истински шедьоври (Gears of War 2) в зависимост от кадърността на разработчиците. В този списък Arkham Asylum попада някъде във високия край на скалата и въпреки че не е най-красивото нещо, което можеш да видиш към днешна дата, предлага качество, усет към детайла, колорит и най-важното – непоклатима атмосфера.
На ниво озвучаване и музика също нямаме никакви забележки. Вместо холивудски величия зад микрофоните на играта стоят познатите озвучители от анимационните серии за Батман, което освен чувство за приемственост е свързано и с факта, че тези хора са усъвършенствали през годините вживяването в съответните персонажи. Струва си да се спомене, че противно на очакванията дежурният озвучител на Жокера, който, ако не знаеш, е Марк Хамил, по-познат като Люк от Звездните, изобщо не остава в сянката на смазващото изпълнение на покойния Хийт Леджър и изгражда зад микрофона си гениално-откачен образ, в който просто ще се влюбиш.
Геймплей:
На практика Arkham Asylum съчетава три игри в една, като предвид страхотната сценарна и техническа изработка всяка една от тях би могла да бъде издадена самостоятелно и пак да получи върхови оценки. Въпросните са класически екшън от трето лице, залагащ на простичка, но съвършено работеща бойна система, в рамките на която Батман прави такива чудеса, че направо ти става жал за лошите, стелт игра, свързана с факта, че Прилепчо е як, но не и безсмъртен и когато враговете му извадят огнестрелни оръжия за него е по-добре да остане в сенките и да ги очисти един по един безшумно и – донякъде изненадващо – адвенчър, свързан с разрешаване на загадки. Но да кажа повече относно последното би било доста груб спойлър относно появата на друг много важен герой от DC вселената. Във всеки случай геймплейното разчупване е страхотно, трите стила на игра се преливат по великолепен начин един в друг, а думата скука е непозната в рамките на лудницата Аркъм.
Струва си да се спомене, че наред със страхотния геймплей Arkham Asylum предлага и колосално количество съдържание, насочено директно към феновете на Батман митологията и свързано с отключването на информация за познатите герои, артове, аудиоклипове (препоръчваме да изслушаш надлежно всичките записи, направени по време на опитите за лечение на Жокера, защото са безпрецедентно велики) и какво ли още не.
В резултат Batman: Arkham Asylum оправдава всяка стотинка от инвестираните в нея средства, защото след кефещото първо минаване на основната история ти позволява да се заровиш надълбоко в тайните й, като за да видиш, чуеш и изиграеш всичко в нея ще ти трябва доста повече време от стандартните десет часа, за които преборваш (и след това забравяш) повечето съвременни игри. Както казах в началото – просто отивай и купувай.
Плюсове:
- Великолепно Батман приключение, което ще предложи максимално удоволствие за обикновения играч, а DC Comics феновете директно ще припадат от кеф;
- Разчупен геймплей, съчетал в себе си толкова много и качествени елементи, че няма да усетиш и миг скука;
- Монументално изпълнение на Марк Хамил като Жокера;
- Аудио оформление на холивудско ниво плюс повече от адекватна визия.
Минуси:
-Принципно няма такива, с уговорката че изненадващо безкръвният бой може да те изненада предвид цялата мрачност на историята. Съществува и вариантът разнообразието да ти дойде в повече, ако си търсиш праволинеен екшън.
