Само преди няколко седмици на пазара излезе последният албум на българската фолк-метъл група "Балканджи". Макар работата по новото заглавие да е отнела цели 5 години, албумът определено се хареса на феновете на Балканджи, ако се съди по промоцията му.
"Змей" е първи за групата, издаден с подкрепата на един от най-новите музикални лейбъли в България – missskin.net.
Avtora.com се срещна с Балканджи, за да разкажат подробности около албума, неговата реализация и разпространение.
Avtora.com: В началото на декември излезе последният ви албум – "Змей". Опитайте се да го "разкажете" на хората, които не са го чули все още?
Кирил Янев: Това е концептуален албум. Поднесен е в доста лека форма – всяка от песните е стойностна и сама по себе си може да се слуша отделно от другите. Не е от тази тежка концептуалност, която задължава да слушаш блок песни от по час и половина примерно. Има цяла история със завръзка и щастлив край.
.: Как се роди тази история?
Николай Баровски: Добър въпрос. Историята е писана от двама съвсем отделни човека. В един момент имахме две полуистории, които идеално паснаха една с друга и сглобихме цяла история.
Кирил Янев: Авторите са Николай Баровски и Александър Стоянов. Това, което на мен много ми харесва в този албум е, че е с щастлив край и любовта побеждава. Нещо нехарактерно за рока и метъла.
.: Защо пък да не е характерно – случва се и в най-тежките метъл парчета?
Кирил Янев: Е, винаги има гробища, а тя си е тръгнала и т.н. В нашия албум те се събират заедно, обичат се сега и завинаги. Чуваме коментари, че албумът е станал доста радиофоничен за слушане – на концерти сме доста по-тежки.
.: Колко време ви отне подготовката на албума?
Николай Баровски: Самите песни ни отнеха една година, но след това започнаха записвания, смесвания....
Кирил Янев: В България е трудно да се реализира албум.
.: Защо?
Кирил Янев: Има проблем със студията, със свободното време на музикантите. Никой от нас не работи това и всеки трябва да краде по някоя свободна минутка за писане на песните, за свирене. Студийното време също е скъпо. Трудно се пробива и в медиите, които сега в България са ориентирани към по-различен стил. Всичко това е време и средства – дори не толкова финансови, колкото ресурсни.
Николай Баровски: Става въпрос за човешки ресурс – събираме свободното си време малко по малко.
Кирил Янев: В крайна сметка няма да се оплакваме – албумът е факт и сме много доволни. Съвсем скоро ще направим и второ DVD. Всъщност, записите продължиха близо 5 години – това е горчивата истина.
Снимка: Avtora.com
.: Как приеха феновете ви албума – на 8 декември беше промоцията?
Николай Баровски: Много добре го приеха. Клубът се пръскаше по шевовете, коментарите на феновете после бяха, че "албумът ги е разбил". Но пак те трябва да говорят за това...
.: Вие все пак си познавате феновете – какво представляват те?
Кирил Янев: Напоследък виждаме все по-нови лица по концертите си, но като събирателен образ са ценители на българската музика.
Николай Баровски: Това са хора с по-сериозни професии, учили са малко повече. Има и тийнейджъри, има и студенти. Мислещи и чувстващи хора. Такива, които не се притесняват да покажат тези свои качества. От друга страна, колкото и неочаквано да е – това са хора с дълги коси. Виждали сме и 40, 50-годишни по концертите си.
Кирил Янев: Нашите фенове са антипод на чалгата. Почитателите ни са провокирани и от българската нотка в музиката.
.: Вие сте на българската музикална сцена почти 10 години – какво място мислите, че заемате на нея? Може би, първо да уточните параметрите й?
Кирил Янев: Точно това щяхме да направим.
Николай Баровски: Преди няколко дни попаднах на едно интервю, което сме дали в първите дни на Балканджи като група. Там имаше въпрос "Чувствате ли се самотни на българската музикална сцена" и нашият отговор тогава беше, че от една страна е хубаво, от друга не е. Въпреки че нещата са се променили за всички тези години, все още имам такова чувство.
Кирил Янев: И Булгара по едно време се намесиха на сцената.
.: Грешна ли е връзката, която много хора правиха между вашата музика и Епизод в един момент?
Кирил Янев: Като тематика не, но като концепция сме различни. Но и двете групи са български банди, като звучене също имаме нещо общо. Аз съм пял в едно тяхно парче, може скоро да поканим и вокалиста им да пее в наше – защо не?
Проблемът като цяло е, че няма рок музика. Не може да избереш 5 най-добри групи от 50, защото те са общо пет. Няма българска рок музика – следователно и сцената всъщност не е реална.
.: Това обърква ли понятието за шоубизнес в България? Вас интересува ли ви какво се случва в т.нар. ни "шоубизнес"? Какво мислите за него?
Николай Баровски: Интересен е. Културният живот е наситен – концерти, театри. Но като цяло не може да се оформи една силна българска сцена, да се знае, че имаме български групи и те са лицето на България.
Кирил Янев: Но няма какво да се оплакваме от този факт. Сцената се прави от българските музиканти, ние сме български музиканти и единственото нещо, което можем да направим, е да продължаваме да творим.
.: Как работата ви с missskin.net допринася за създаването на музиката ви?
Кирил Янев: Missskin.net помагат изключително много – те са нашия музикален продуцент. Грижат се албумът да бъде издаден по всички законови пътища и да бъде сведен до вниманието на публика и медии. Имаме и много общи идеи, въпреки че сме единствената фолклорна група в списъка с издаваните от тях групи.
Николай Баровски: Помагат ни във всяко едно отношение, защото ние не можем да свършим цялата работа сами.
Кирил Янев: В България понятието музикален продуцент е много извратено. Като цяло той следи за качеството на продукта, за външния вид, за разпространението. Тук се смята, че като имаш продуцент, то това е човекът, който дава парите и трябва да плати всичко. Така че те са наш музикален продуцент в истинския смисъл на думата, а не в криворазбрания.
Снимка: Avtora.com
.: Как се разпространява албумът?
Кирил Янев: По няколко начина. Единият е чрез дистрибуторската мрежа на Pain – The other side, още няколко онлайн магазина, mp3.bg, скоро и чрез Вирджиния рекърдс най-вероятно.
.: Тоест, като цяло, чрез онлайн магазини. Това със сигурност значи, че имате отношение към интелектуалното пиратство?
Кирил Янев: Имаме доста категорично отношение. Има и една изненада в нашето мислене, особено що се отнася до онлайн музика. Фенове сме на Creative Commons лицензирането на музика. Това е свободен лиценз, алтернатива на авторското право, който, ако се сложи върху някакво произведение, дава право на публиката да ползва част от него, да го разпространява и дори да го продава, без да се налага да взима изричното съгласие на авторите. Това означава, че ти можеш да вземеш половин парче, да си направиш ремикс, да го продадеш на Мадона и ние сме съгласни с това.
Николай Баровски: Има пълното право да го тегли и качва където си иска.
Кирил Янев: По въпроса за продажбата на музика, ние сме пуснали музика за купуване онлайн, но в момента в който тиражът се изплати, албума го пускаме под Creative Commons. На обложката ни пише, че презаписът и свободното разпространяване на музика в него не са разрешени до 1 януари 2010 г. След това са разрешени.
Николай Баровски: След две години "Змей" няма да се продава по никакъв начин – ще бъде абсолютно безплатен. Идеята ни е музиката да достигне до възможно най-голям брой хора. Сред тях ще има и ценители, които ще си го купят, въпреки това. За нас лично целта не е сега да забогатеем от един албум, а в момента в който покрием разходите си по издаването, да го пуснем свободно на пазара.
.: Как се възприема музиката ви от чужденци?
Кирил Янев: Малко трудно се възприема от чужденци
Явор Пачовски: Правили сме и едно-две парчета на английски, но не звучи много убедително.
Николай Баровски: Ако някой хареса музиката ни в този вид, то тогава текстът не е никаква пречка. Да пееш подобни парчета на английски не е кощунство, а то просто е невъзможно – няма как!
Явор Пачовски: Имаме обаче фенове в Молдова.
Николай Баровски: В САЩ също сме популярни сред българите.
.: Как си представяте да се промени за по-добро музикалната ни сцена?
Кирил Янев: Хубаво би било клубната ни сцена да се промени към по-широк поглед. Клубните участия да станат едни малки концерти.
Николай Баровски: Планираме да направим редица регулярни концерти в някои от малките зали на София.
Кирил Янев: Например във "Влайкова". Мислим как да съберем групи, които могат веднъж седмично да привличат публика там.
Снимка: Avtora.com
.: Преди няколко години имаше подобна традиция точно в залата на кино "Влайкова", при това при голям интерес.
Кирил Янев: Леко беше опорочена тази традиция, затова мислим, че имаме сили да променим това. Само събираме още идеи и ще действаме, защото няма кой да го направи вместо нас.
.:Преди години спечелихте няколко конкурса – включително и конкурс на БНР. Днес стремите ли се към подобни отличия?
Кирил Янев: Вълнуваше ни това до едно време. Малко хора знаят, че сме носители на годишната награда на "Хит минус едно", макар и в малко по-различна формация. Носители сме и на годишната награда на БНР за 2001 г. Където сме участвали, сме спечелили, но какво от това?
.: Като казваш "какво от това" – какво всъщност си представяте, че трябва да се случи след подобна награда?
Кирил Янев: Не искам да остане с грешно впечатление някоя млада група например, затова че трябва да прави компромиси със стила си, само и само да участва на подобни форуми и да се хареса на някого. Ние такова нещо не сме правили. Правим музиката си така, както я чувстваме, независимо дали се харесва или не на всички. Хората, които четат това интервю, е хубаво да чуят и посланието ни – нека правят музиката си така, както я чувстват!
Николай Баровски: Има два варианта за съществуване на една българска група днес – правиш компромиси и изкарваш пари или правиш музиката, която ти харесва, но целта не е да се издържаш с нея. Това превръща вторите в малко ъндърграунд банди, но всеки сам си прави сметката и си подбира ценностите.
Елена Георгиева
