Дойде време да се разходим до едно наистина райско местенце на нашата планета - остров Бали в Индонезия...
Това беше първото ни пътуване със самолет. Казвам ви, щях да скоча от самолета, ако можех - толкова лошо ми беше. Все пак това са 13 часа и с престоя в Истанбул - още 7 часа - стана ужас. Както и да е, преживяхме го.
Кацнахме на летището и ни удари жегата. Боже, колко беше горещо! Като в парник. Но оттам нататък искам да ви кажа, че загубих ума и дума. Нямаше по-хубаво място от това!
Когато се аклиматизирахме, извикахме човек, който да ни направи екскурзии. Хората там са адски любезни. Не бях виждала толкова усмихнати хора, а в същото време са толкова бедни, че повечето работят, както се изразиха местните, "за една купа с ориз".
Организирахме си екскурзия до техните зоологически градини, пълни с влечуги, птици, пеперуди и т. н. Има невероятни екземпляри, които могат да се срещнат само там. Също така посетихме и няколко храма и една градина пълна с маймуни.
Ех, голям страх брах там! Много злобни тия маймуни и трябва да ви кажа - ако ходите там, пазете си вещите, защото хвърлят всичко през една скала. Големи са гадини.
Храната беше страшно много, но тяхната традиционна кухня не ми хареса, защото по-голямата част от нея е сладко-солена.
Най-силно впечатление обаче ми направиха хората. Все едно са от друга планета - толкова спокойни, усмихнати и простовати са и ти предават такова настроение, че се чувстваш все едно си в Рая, а и с невероятната природа наоколо и цялата красота човек забравя за всичко. Просто се отпускаш и се забавляваш.
Гледахме как от една и съща вода взимат за готвене, перат в нея, пият от нея и дори... пикаят в нея. Беднотията е голяма.
Извън туристическата част има само малки къщички - колкото кибритена кутийка, леглата са отвън (когато не е дъждовният период), а хората се хилят все едно живеят в палати и имат купища пари. Това ме разби, просто там ценностите са други.
Докато в Европа и Щатите се бият само за пари, власт, надмощие, тези хора се стремят да оцелеят и не са недоволни като нас. Доста проста философия имат за живота и искрено им завидях, че са такива.
На организираните екскурзии трябваше и да обядваме и ние, типично по български, си викаме: "Сега ще ни метнат сигурно, ама нищо"... Но трябва да ви кажа, че всичко беше точно, имахме си обяд и то на много хубави места и с програма. Изобщо не гледат да те измамят или да ти откраднат нещо, напротив, всичко е точно. Стремят се да си прекараш страхотно!
Повечето търговски центрове имат безплатен транспорт, с който те оставят до хотела (едно малко бусче, което минава през всички хотели по крайбрежната ивица).
А, да не забравя - качихме се и на слонове! В началото беше страшно, защото се клатехме наляво-надясно, но после свикнахме и беше страхотно. Искам да ви кажа, че не исках да се върна в България. Толкова ми хареса... Бях готова да живея там!
А за английския език нямам думи. В началото се чудех аз ли не знам езика или те не говорят както трябва. Казвам ви, схванах се - викам си: толкова години съм го учила, ама хич пък да не разбирам не може. А после разбрахме, че където в думите има Ф,, те го изговарят с П. Например fifty те го казват pipty. Голям смях падна, но повечето са самоуки, така че е разбираемо.
Ако имате възможност да отидете, няма да съжалявате! Още като отидохме, казах на мъжа ми, че не съжалявам, че дадохме толкова пари - това, което получих в замяна, няма цена! Чао от мен, надявам се да съм ви "запалила фитила", както се казва.
Автор: Елена (Ел)
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
