Фронтменът на Awake Иван Иванов пред Avtora.com за упорството да си артист в България, силата на музиката и стойностните неща, които се познават по това, че накрая остават на крака.
Стефан Стефанов: Awake вече 9 години са на сцена, какво положително и какво отрицателно се случи за цялото това време?
Иван: Ние сме по-активни от 2005 година, преди отсявахме хора и едва когато Жельо (Желяз Железов - барабани бел.ред.) се махна от ПИФ, започнахме да свирим и разбрахме какво точно искаме да правим. Това бяха едни по- различни времена, в които поп музиката беше много силна, което тогава не ми харесваше, но честно да си призная малко ми липсва сега, защото нещата в момента вървят към по-лошо.
.: Има ли затишие на сцената в този смисъл?
Иван: Със сигурност. Преди имаше бум на поп музиката, не толкова рок, но някак си и и не можехме да се прикачим към цялата тази работа, защото една рок банда винаги може да изкара и някое по-мейнстрийм парче, докато в момента това нещо го няма.
Това беше вариантът тогава, въпреки че не беше нашият вариант като рок банад, но поне имаше нещо, докато в момента, освен чалга индустрията, реално няма друго.
.: Кое е най-голямото признание, което Awake са получавали?
Иван: Може би, че свирихме на EXIT. Спечелихме си и някои контакти в Лондон, изцяло на база на музиката ни.
.: Песните ви са на на английски? Това възможност да достигнете по-голяма аудитория ли е?
Иван: Правим го така, защото ни се получава по-добре. В началото пишех текстове на български и се чувствах много ограничен, беше ми по-трудно са се изразя. Не отричам, че можеш да го направиш, но в рок музиката на английски нещата се получават по-добре.
В българския има много съгласни, което затруднява пеенето, освен това трябва да подбираш думите, за да са уместни. А в крайна сметка, на английски парчето ти може да бъдеш чуто по цял свят.
.: Ваши песни са ротирани в Pulserated (английско онлайн радио бел.ред). Това помага ли ви да добиете повече контакти и да достигнете до повече публика?
Иван: Реално не. Аз затова се замислих преди малко, кой е най-големият ни успех. Имали сме ротации по чужди радиа, миналата година имахме две клубни турнета в Испания. От гледна точка на преживяване най-много се радваме, когато свирим на живо извън страната и се докосваме до чуждата публика, за да видим как е там, защото в България е по-трудно. Аудиторията е по-свита, освен това медиите не помагат и контактите често са измъчени, затова рядко се получава много добро шоу с много хора. В чужбина, примерно в Испания, дори в най-малкото село, хората се кефят страшно и няма нужда да ги навиваш.
.: Напоследък у нас идват големи изпълнители, това вдигна ли нивото на българската сцена?
Иван: Според мен не. Имам предвид, много е хубаво, че има големи събития, но това по никакъв начин не се отразява на българските музиканти, защото промоутърите не се интересуват от българските изпълнители и пренебрегват много грубо българската музика.
Хубавото е, че за тези години музикантите у нас придобиха много истински опит от всички концерти, фестивали, големите групи, които идват, а и самите хора повече пътуват сега и това помага за формиране малко по-адекватно мнение.
.: Кои са български изпълнители, които заслужават да се споменат към момента?
Иван: Много са. Не знам дали мога да ги изборя всичките... Примерно много ми харесва на Гери Турийска новия проект - Rubikub, Миленита също, тя си я има още от едно време, има и много рок банди.
Една от любимите ми е Der Hunds, Jeremy са много яка група, която още няма реализиран албум, Odd Crew също, брутални са.
.: Awake няма ли да свирят на някой от големите фестивали у нас?
Иван: Не, за момента не. Има идея за Spirit of Burgas, но не знам дали ще стане. Тази година не сме пращали парчета никъде, защото за някои фестивали знам как стават нещата, случвали са се пред очите ми и просто... аз не искам да се бутаме никъде, искам просто да правиме нашата музика.
Ние от много години се опитваме да се бутаме чрез интернет напред-назад, но се оказа, че много често за организаторите, не музиката е най-важното.
.: А е важно колко хора ще се съберат?
Иван: По-скоро не, българските банди не са критерият, който събира публика, говоря за младите банди. Български изпълнители, които събират публика, са Контрол, Милена, които са супер, обаче това показва, че шоубизнесът тук не върви и никой не прави нищо по въпроса за това да се появяват нови имена.
.: Каза, че много сте пробвали да се популяризирате в интернет. Това даде ли реален резултат?
Иван: Доста нищожен. Аз лично за себе си се убедих, че това е по-скоро загуба на време. Добре е да имаш място, където хората могат да добият информация за теб, но в момента ние поддържаме само Facebook страницата ни.
Всичко останало трябва да се случва с контакти на живо. Например в Англия това се прави от скаути, които ходят по събития и концерти, и следят бандите на живо...
.: Според MySpace страницата ви, бандата Awake е локализирана в Англия.
Иван: Всъщност само аз съм в България вече. Нашият басист (Георги Георгиев бел.ред.) също по-честичко пътува и по няколко дни е тук, през останалото време всички са си там.
.: Това значи ли, че Awake обмислят да продължи в Англия за постоянно?
Иван: Честно казано, това ни е целта. Това не означава,че не искаме да свирим тук, напротив, дори сега ни предстои едно петдневно клубно турне - от София, през Стара Загора, Търново, Варна и Пловдив между 9-13 май, което ще е в подкрепа на нашия нов сингъл Way Down, който подготвяме тези дни.
Искаме да направим нещо истинско, но в България таванът е много нисък. Аз го преживях това преди година-две лично за себе си и не обичам много да говоря по въпроса, защото отстрани изглежда като оплакване. Затова си действаме по нещата, пък каквото стане.
.: Във вашите интервюта вие говорите много уверено, тази увереност ли липсва на българските банди?
Иван: Със сигурност. Тази увереност идва от свиренето на живо, защото контактът с публиката ти дават увереността, да бъдеш силен, да правиш, каквото правиш. Публиката дава силата и енергията!
.: Как ти изглеждат българските фестивали в сравнение с EXIT, например?
Иван: EXIT е много напред, за съжаление не мисля, че нашите фестивали са на нивото му и не мисля, че са тръгнали да го стигат.
.: Защо?
Иван: За съжаление, в организацията на българските фестивали има голяма доза шуробаджанащина. Няма прозрачност къде отиват парите и т.н. Фестивали се появяват от днес за утре. Спирита се задържа, но и там нещата според мен не са блестящи.
Това, което Elevation направиха, като поканиха модерни, популярни артисти като 30 Seconds To Mars, които не ми харесват, всъщност е добър фактор. Като цяло не ми харесва накъде вървят нещата.
.: Къде се получи вашият най-добър сет?
Иван: В Испания. Не толкова като звук, но като свирене и енергия беше страшно! Имаше места, където не можех да повярвам какво се случва, защото беше пълно с млади хора, които въпреки че ни чуваха за първи път, бяха супер отдадени на музиката, купонясваха много, изкупиха дисковете, раздадохме им всичките перца, даже нямаше какво да им дадем накрая и аз свалих значките от колана на китарата си... от такова изживяване доста време те държи енергията и емоцията.
.: С коя банда най-много бихте искали да свирите на една сцена?
Иван: Dead Weather, The Raconteurs, сиатълсиките банди...
.: Вие имате афинитет към сиатълския звук. Завръщат ли се сиатълските групи в 21 век?
Иван: По принцип много от по-старите банди след 4-5 албума се изчерпват, имат нужда от почивка, след години се събират с нова енеригя и продължават. Мисля, че това се случва със сиатълските банди.
Но не мисля, че тази музика толкова се завръща, тя никога не е изчезвала, освен по телевизиите и по медиите. Важното е, че хорат я обичат. Стойностните неща остават.
.: Ти участваш в мюзикъла Jesus Christ Superstar на Андрю Лойд Уебър. Разкажи повече за спектакъла.
Иван: В Музикалния театър направиха кастинг миналата пролет. Аз се явих, защото детска мечта мечта ми е да пея в този мюзикъл. Кастингът беше с най-яката ария "Гестименската градина", която е и най-трудна. Не знаех какво да очаквам от екипа, режисьорите и т.н., но нещата там са на високо ниво и впоследствие осъзнах колко е важно, че са ме избрали и че това това се случва.
Първоначално се образуваха три състава с много голям екип - над 100 човека, хор, музиканти, детски хор за финала. Третият състав бяха Коцето-Калки, Наско от БТР, Звезди от Ахат, които трябваше да изпълнят два спектакъла. Оттам поехме ние, имаме доста добър успех, играем по 1-2 в месеца на пълна зала.
.: Кои бяха най-големите предизвикателства, за да влезеш в ролята на Исус?
Иван: Наложи ми се пак да уча ноти, въпреки че съм ходил на солфеж. Диригентът и ръководителите държаха да минем нотния материал, както е написан от Лойд Уебър и да видим накъде поема нашата импровизация, защото на практика винаги се получава нещо различно.
За мен беше много интересна работата с огромен оркестър и диригент, защото аз цял живот съм свирил в рок банда и там се ориентирам по слух, но тук има ритмически фигури, които непрекъснато се променят и трябва да следиш диригента. Силата на музиката ми помогна да вляза в образа, защото творбата е гениална, просто се оставих в ръцете на музиката.
Публиката също е различна, защото в театъра тя идва подготвена, докато в клубовете публиката не винаги отдава това, което един артист заслужава. Не говоря за нас, а по принцип. Ние, за щастие, си имаме нашата публика, която ни обича, ние също я обичаме, защото публиката е това, което ти дава сила да продължаваш!
Ако не беше тази малка общност, която имаме, мисля, че нямаше вече да съм в България. Приятелите и семейството ми са тези, които ме карат да забравя за някои много сериозни проблеми тук. И всъщност съм доста облагодетелстван, че живея в такава среда.
.: Посланието на алтернативната музика в България, лето 2011?
Иван: Не е по-различно от посланието на алтернативната музика по света. Според мен, алтернативната музика показва истинските неща в живота, натуралната красота във физически и духовен смисъл, връщане на хората към ценностите, без размахване на пръст или нещо подобно, за красивите и естествени неща в техните истински форми.
