Жанр: Third Person Action/RPG
Година: 2009
Произв/Изд: UbiSoft
Платформа: PC | PS3 | PSP | X360 | WII | DS
За играта:
Дали играта по земетръсния филмов хит е способна да последва успеха му? Пределно съм наясно, че след като Джеймс Камерън завладя боксофис класациите и промени завинаги представите ни за ефектно кино, всичко с марката Аватар е способно да продава милиони. Въпреки всичко обаче отговорът на горния въпрос е “не”. Avatar: The Game без съмнение е амбициозен проект, но въпреки всичко страда от зловредния синдром “игра по филм” и е далеч както от класата на филмовия си съименник, така и от представите ни за един първокласен съвременен екшън.
Действието в Avatar: The Game се развива пет години преди това във филма, което очевидно те лишава от възможността да се въплътиш в главния герой Джейк Съли и да изживееш отново приключенията му. Вместо това от теб се очаква да си избереш чисто нов герой с мутра и пол според предпочитанията си. Иначе в играта се случва точно това, което си видял и в киносалона (не вярвам да е останал човек, който все още да не е гледал Аватар) – попадаш на фантастично красивата планета Пандора, в чиито недра се крие някакъв безбожно скъп минерал. Хората искат да се доберат до него, но срещат отпора на местните племена, които не желаят нахалните пришълци да копаят в свещената им земя. В резултат са създадени така наречените аватари – човешки съзнания, пренесени в сините извънземни тела, чиято цел е да се инфилтрират сред коренното население, за да могат алчните земляни да намерят начин да се докопат до минерала.
Визия и звук:
Целият каст от филмовия Аватар е на линия (без Сам Уортингтън, по обясними причини), така че коефициентът на звездност е закономерно висок и диалозите са сравнително приятни. Сравнително, защото голямата дупка в цялата схема е собственият ти герой. Независимо дали си избереш мъжкия или женския глас (въпреки богатия набор от лица, между които можеш да дадеш на героя си, озвучителите са само двама) ще станеш свидетел на изключително лоша работа зад микрофоните. Жената поне звучи с една идея по-убедително, така че ти препоръчвам да се спреш на нея. Останалото е епична музика и звуци от стрелба – нищо ново, но и нищо дразнещо.
Визуално нещата също са леко проблемни. Подобно на филмовия си оригинал Avatar: The Game ти дава възможността да видиш всичко в 3D, ако разполагаш със съответната техника. Проблемът е, че ти най-вероятно не разплагаш с нея, а без ефекта на третото измерение играта изглежда изключително стандартна. Геймплейната ти разходка по Пандора не е грозна, просто не е нищо особено и е абсолютно несъпоставима с визуалната феерия, която ще изживееш в киното. Което всъщност е най-големият проблем, защото несъмненото ти желание да видиш отново планетата от филма на Камерън ще бъде попарено. Това тук е стандартната игрална джунгла, из която си се промъквал в поне десетина екшън заглавия до сега. Добави към всичко това лоши анимации за движенията, лоша физика и лош клипинг (става въпрос за момента, в който едни предмети от терена “влизат” в други) и картинката става съвсем неприятна.
Геймплей:
Създателят на хита Gears of War Клиф Блезински беше казал, че бъдещето на екшън игрите е в интегрирането на ролеви елементи в тях. Avatar: The Game видимо следва тази максима и ти предлага точки опит за изпълнението на всяка твоя задача, благодарение на което можеш да отключваш нови оръжия и умения за героя си. Това щеше да бъде чудесно, ако екшън частта всъщност работеше като хората.
Avatar: The Game е далеч от съвременните стандарти с неудобната си система за прицелване, допълнително затруднявана от гъстата растителност, която е навсякъде, принуждаваща те да караш на принципа “пуцай куме, пък каквото стане” и да раздаваш хаотични автоматични откоси във всички посоки, което леко убива тръпката от убиването на каквото и да било. В контекста на гореспоменатия Gears of War – липсва и модерната система за прикриване, придаваща реализъм на екшъна. Специалните умения на героя ти определено създават някаква свежест в геймплея, но покрай целия хаос на престрелките, когато не е много ясно защо и по какво стреляш, въпросната свежест просто се губи.
Единственият наистина сериозен за феновете плюс на Avatar: The Game е възможността за избор дали да застанеш на страната на извънземните, помагайки им да отблъснат наглите земляни (както се случва във филма) или да останеш верен на расата си и да се сражаваш на страната на военните, които искат да смажат местното население и да се доберат до безценните ресурси на Пандора. Без съмнение интересна възможност, даваща ти шанса да видиш нещо различно от това, което се е случило в киното. Но знаеш какво казват хората за едната птичка и пролетта.
Плюсове:
-Възможност да пренапишеш историята на филма.
-Адекватно примесване на класически екшън от трето лице и ролева игра.
-Звездни актьори зад микрофоните на озвучителите.
Минуси:
-Посредствена визия (освен ако не разполагаш с възможността да видиш играта в 3D) и кошмарно озвучаване на главния персонаж. Като цяло – доста технически несъвършенства за игра, базирана на технически съвършен филм.
-Крайно зле реализиран екшън, напълно лишен от адреналин, което в крайна сметка обезсмисля играта.
