Собственикът на музикална компания "Старс рекърдс" Атанас Янкулов е роден на 11 януари 1958 г. в Перущица. През последните 20 години името му е познато в целия български музикален бранш - продуцирал и издавал е десетки артисти, както от по-старата генерация, така и новоизгряващи млади таланти.
Янкулов е завършил Немска езикова гимназия в Пазарджик и Висш институт за народно стопанство във Варна. Той се пали винаги, когато става въпрос за музикален бизнес в България, което е аргументиран повод Avtora.com да се срещне с него, за да разбере защо българите не толерират собствената си музика и артисти.
Елена Георгиева: Наскоро в сайта на Старс Рекърдс публикувахте размисли на тема "Има ли шоубизнес". Без да преразказваме цялата статия - има ли шоубизнес в България?
Атанас Янкулов: Има. Колкото има туризъм, екология, демокрация, производителност на труда, здравеопазване, толкова има и шоубизнес. Но не е важен бизнеса, а това, че на път е още една крепост на българщината - културата, да се срине. Звучи патетично, но е така.
В момента в българския национален медиен ефир българската музика присъства под 1%. Това ще рече, че на ден се падат по 1-2 български парчета на една радиостанция. Така е и с телевизиите. Няма друга такава държава в света. Това може да се случи, само ако някъде има диктатура и някой диктатор е забранил родния език със закон.
В България няма такъв закон, но всеки, който е пътувал, може да потвърди факта, че навсякъде всяко второ или трето парче са на роден език - гръцки, турски, руски, френски, италиански и т.н. Само в България може да се случи да тръгнеш с кола от Видин, например, да стигнеш до Свиленград, ако си забравил нещо, пак да се върнеш до Видин и пак да стигнеш до южната граница, като през това време няма да чуеш нито едно българско парче по радиостанциите. Т.е. един чужденец не може да разбере в коя държава е.
.: Веднага ще цитирам музикален редактор, който точно по този въпрос каза: "Не слагам в моята плейлиста повече от едно българско парче, защото българската музика днес не струва".
Атанас Янкулов: Не знам кой редактор визираш, но ще му отговоря чрез теб: Скъпи, цървуланко, пардон, люлинчанино, т.е. софиянецо, т.е. голямата работа, кой те богопомаза да бъдеш крайна инстанция?
Всеки свободен човек има собствен личен вкус, мнение, виждане и пр., но кой си ти, че да произнасяш присъда? Защото да забраниш излъчването на българска музика си е присъда. Или, както се изразява един много голям съдник: Абе, аланколу, защо не разбереш първо ти кой си и какъв си, в коя държава се намира медията, в която работиш, на какъв език се говори? Погледни през прозореца и виж на какво ниво е архитектурата. Чистотата. Парламента. Сиренето. И твоето лично, драги ми редакторе, битие?
Не си избивай комплексите, че като пускаш само западна музика или ядеш бонбони "Тик-Так" и ти вече си куул. Когато нещо на теб не ти харесва, има и други начини, освен да го убиеш. Щом отсичаш кои са тия Лили Иванова, Мария Илиева и прочие ш**ани българи – я да пусна Мадона и Металика, то трябва и да продължиш с оценките. Ами каква е тая радиостанция, в която работя, защо не е като..........? А каква е тая заплата, която получавам, а какъв е тоя градски транспорт, а?
Я да вземем да убием цялата държава. Ама първо трябва сам да се застреляш, защото твоето ниво е не по-високо от това на българската музика.
Защо реши, че в тази държава, където нищо не е наред, специално и само българската музика трябва да е на извънземно ниво? И реши да я убиеш. Ами ако аз, който не харесвам квартал Дружба - 4, трябва ли да го взривя?! Ако Гошо, който не харесва твоето мнение и лигавене в ефир, реши да те причака в мръсния вход на радиото?!
Снимка: Avtora.com
.: В търговските радиостанции това си е фирмена политика - те са преценили, че в тази пазарна среда, това ще е актуално - не можем да ги виним.
Атанас Янкулов: Разбира се, че са свободни. Те затова са толкова слушани и през година си сменят програми, концепции, имена. Аз съм убеден, че ще дойде време българските медии да започнат да правят програмите си след обективно и професионално проучване.
Тогава за чудовищно учудване на сегашните музикални редактори ще разберат с огромна погнуса, че българите харесват и обичат Сигнал, БТР, Лили Иванова, Тони Димитрова, Остава, Gravity Co. и много, много др. родни изпълнители.
Такава ни е държавата, такива сме ние, такава музика харесваме, защото сме български слушатели и български зрители на българските радиа и български телевизии. С какво гласът на Мария Илиева, кавалът на Теодосий Спасов или парчетата на Остава отстъпват на твоите чуждестранни величия?
Ще ти отговоря – с нищо. Само че те нямат шанса, нямат абсолютно никаква възможност да бъдат чути и видени тук в България, камо ли да поемат по световните сцени.
В момента, ако българският артист, притежаващ най-прекрасния глас, изпълни страхотно музикално произведение и заснеме убийствен клип, то само за това че носи българско име тази песен ще се завърти 50-100-200 пъти и ще умре. Тя няма шанса да получи оценката на българския слушател. Защото някой роден в Перущица българин, живеещ в българския квартал Красно село, е решил, че не е куул да пуска българска музика.
.: Медиите ли са виновни за състоянието на музикалната ни сцена в момента?
Атанас Янкулов: Горчивата истина е, че нещо което не се излъчва, няма абсолютно никакъв шанс. Българските медии в момента абортират българската музика. Не й дават шанс да получи своето голямо, малко или никакво одобрение на публиката.
За да пуснеш премиерно едно парче, а всички песни в началото са премиерни, т.е. неизвестни, т.е. естествено не са хитове и да го въртиш по 10 пъти на ден, се изисква огромна музикална култура, естетика, вкус, познаване на вкуса на публиката и прочие. А българският музикален редактор отсича – като стане хит, тогава може и да го пусна някой път. А как без първоначално излъчване да стане хит?
Добре че българските музикални редактори работят само в България - никога нямаше да завъртят току-що излезлите парчета на Бийтълс, Куин или Джордж Майкъл.
.: Победителите в Music Idol получават почти изведнъж цялата тази известност, за която други артисти се борят с години. Но какво трябва да се случи в най-добрия случай с тях, така че да не свърши кариерата им с издаването на един албум? Да вземем Невена Цонева за пример - еуфорията около нея беше голяма, медиите я обичаха, но никой не знае какво се случва днес с нея. Къде е проблемът?
Атанас Янкулов: Да, участниците получават страшна медийна известност, но авторските им песни не се въртят. Българските медии им режат главите. Онзи редактор, който споменахме по-рано, казва: "Коя е тая бе, ти чувала ли си колко куул е Риана?" и до тук свършва пътят им. Това са съдниците на българската музика. Това е апокалиптичното в момента.
Италия, Франция, Румъния - всички, за които се сетите са на по-голямо изпълнителско ниво, защото там процентът на излъчване на тяхната си музика е над 50 %.
Там никой не сравнява нивото на гръцката или италианската музика с чуждата, т.е. щом едното е по-добро, другото да умре. Съществуват си паралелно, конкурират се, допълват се, но не се забраняват.
Мога да обобщя така – ако сравним в момента българските музикални редактори с винари, то те не ползват тоалетна, а пикаят директно в корените на лозето на своите предци и мачкат младите фиданки. Те са български винари, но не се интересуват от българското производство, не пият българско вино, внасят, хвалят и предлагат само чуждо. И в това няма нищо лошо.
Лошото е в това, че правят всичко възможно в нито един магазин или ресторант да не намериш бутилка българско вино. Т.е. и виното, както и българската музика няма начин да получат своето одобрение или не от българския потребител. Затова ядем френско сирене, гръцки домати и тази политика доведе до внасянето на датска сперма.
С две думи, забраната на българската музика ни докара до това музикални редактори да й разтварят бузите и да наблюдават как русоляви, но западни пишльовци я обладават.
Но слава богу, че такива воайори са винаги временно явление. А българската музика, българската култура и този път ще ги надживее и ще продължи да създава неща родени, разбирани и обичани тук, в България. А като набере сили (и пари, разбира се) тук в родината - едва тогава ще има шанса да излезе и навън.
.: Какво ще кажеш за чалгата?
Атанас Янкулов: 3-4 години след появяването си чалгата бе на път да отиде на естественото си място – кръчмите. Но точно медиите и по-точно една телевизия и няколко радиостанции, въртейки я не по 3-4 пъти, а по 24 часа на ден направиха от нея индустрия. Не, по-различно. Те пак си пеят и си вадят хляба само и единствено от мокрите барове на кръчмите, но не за 200-300, а за 2000 – 3000 лв. на вечер. И в това няма нищо лошо.
Никой, по-никакъв начин не трябва да извършва каквото и да е действие в нейна забрана. Има излъчване, има популярност. Има популярност – има търсене. Има търсене – има предлагане. Това е истинската свобода и демокрация. Независимо от моя личен вкус.
.: Дори и така, от чалгата се появи световноизвестен изпълнител – Азис. Колкото и да не ни се вярва, него го слушат в САЩ, в Латинска Америка – познават го. От където и да го погледнем, факт е, че е световно известен.
Атанас Янкулов: Ще ти отговоря честно, независимо че не харесвам чалга, като българин бих се гордял, че български изпълнител е световна звезда, т.е., че в други държави чужди граждани си купуват негови дискове, чужди радиостанции и телевизии го въртят и чужди граждани си купуват билети за негови концерти.
Ще те разочаровам, но всичко това при Азис и добавям, при който и да е друг български изпълнител (освен някои оперни), не се случва. А гостувания на български звезди на българи зад граница – това е друга бира.
.: Какво трябва да се случи, за да се промени ситуацията?
Атанас Янкулов: В момента сме в ситуацията – няма излъчване на българска музика- няма шанс за популярност – няма бизнес – няма инвестиции – няма стимул – няма състезание – няма ниво и качество – няма излъчване и т.н.
Но аз съм оптимист и съм абсолютно убеден, че прекъснатата в момента връзка между българска музика и българска публика ще се възстанови. Те са като двата полюса на магнит, прекъснати от медиите. Вярвам, че всеки момент ще се появят умни професионалисти, които ще разберат и използват това желание на българската публика да слуша българска музика.
.: Но такава медия има - БГ радио.
Атанас Янкулов: Да, има го и слава богу. И ММ, и други медии пускаха българска музика и имаха рейтинг. Отделен въпрос, освен количеството, е и качеството. Т.е. какво, как и кога излъчваш. Честота, часови пояси, стил и жанр и много др. фактори, в които се състои умението да правиш програма.
Друг проблем е шуробаджанащината. Достатъчно е да вечеряш с някой редактор, да го изчукаш или просто да му полижеш малко задника. И готово. Въртиш по 10 пъти на ден, независимо от нивото, независимо от програмната схема на медията.
Ами платените ротации? За жълти стотинки медиите си плюят на вкуса, на програмата, на естествения подбор.
Това е нещо, което съсипва както рейтинга на медията, така и на изпълнителя, така и на бизнеса като цяло.
.: Не са ли медиите все пак проекция и логично следствие на случващото се в шоубизнеса в България, на музикалната ни сцена? Няма българска музика в ефира, но къде я има изобщо, освен в интернет? В България вече почти не останаха музикални магазини.
Атанас Янкулов: Да, това е поредният проблем и болна тема в България. На фона на поголовното пиратство така и никога не се появиха истински нормални музикални магазини. Основна причина за това е фактът, че с търговия на едро и на дребно се занимават не свободни търговци, а само продуцентски и издателски компании, които се интересуват от лансиране само на собствените си продукти.
Отказват каталози на други компании с глупавия мотив, че така ще ги унищожат, така ще си продават собствената стока по-добре. Клиентите и в България, както и в целия свят, искат да намерят максимално разнообразие и не се интересуват кой е издателят.
И тъй като в момента почти цялата търговия в България се извършва от фирми, които са и издатели на чужда музика, то в 80 % от местата за продаване никой не може да намери 80 % от българската музика. Ако търсите албумите на Богдана Карадочева, ПИФ или на ФСБ, трябва да си вземете отпуск, за да ги намерите.
Да, ама днес няма кой да си губи времето и дори да е имал желание за покупки – хоп в интернет безплатно, разбира се.
Снимка: Avtora.com
.: Продуцентските и издателските компании в България също трябва да променят много от правилата. Ако започнат да работят в една посока и се обединят, това определено ще се отрази и на музикалния ни пазар.
Атанас Янкулов: Това е следващият и може би един от основните проблеми. Българин и обединение са две различни неща. И в музикалния бизнес няма гилдии, няма единност, няма морал, логика. Има само криворазбрани войни – всеки срещу всеки.
Няма разбирането да подредим къщата си както в Америка, Франция, Гърция, Русия и т.н. – всичките те пазят родното със зъби и нокти и не допускат чуждото, правят всичко възможно да го изнесат навън.
С две думи, когато ти е наредена къщата отвътре - остава само състезанието – кой е по-добър? Така се ражда качеството, за което и аз, драги музикален редакторе, мечтая, но без да убивам, а давайки каквото мога. Така че не крия очебийната истина, че и ние в музикалния бранш си имаме трески за дялане и то огромни.
.: А може ли държавата да направи нещо?
Атанас Янкулов: Може. И то страшно много. Страшно бързо, лесно и без да дава пари. Достатъчно е тези, които сме избрали, да свършат едно от най-основните си задължения - а именно да се спазват законите. От 1993 г. има приет и то не лош Закон за авторското право и сродните му права. Но кой ти го спазва?
Почти 10 години радиостанции, телевизии и други ползватели не желаеха да заплащат никакви права. Ползваха музика и печелиха от нея. Присъствал съм на много преговори, където мастити собственици, от позицията на своята ненаказуемост, нагло отговаряха: Кои сте вие, бе? Какви права? Аз свалям и издигам президенти, Вие ще ми говорите за някакви автори, изпълнители и прочие глупости.
И докато медиите си купуваха коли, сгради и дори хеликоптери, българските изпълнители, автори и продуценти лапаха мухите и получаваха стотинки.
И в настоящия момент още има медии, които не спазват закона. Да не говорим за заведения, хотели и прочие, които ползват безплатно музика.
Ще поясня ролята на държавата. Законът казва "никой не може да използва/излъчва музика, без да е получил разрешение за това от собствениците й". И СЕМ, вместо да спази закона, раздава лицензи на радиа и телевизии само срещу договори за 3 – 4 песни.
Държавата много лесно и бързо може да направи така, че законът да се спазва. А именно, всеки ползвател на нещо чуждо е длъжен да получи разрешение от правоносителя.
Например, ако 200 000 магазини, дискотеки, хотели и др. места, където музиката се слуша, заплатят по 50 лв. на месец, то една справедливост, която съществува в закона, ще бъде възстановена и българските автори, продуценти и изпълнители ще получат глътка въздух и то не от благодеяние, а от своята собственост, която други хора харесват и ползват.
.: Само преди 7-8 години нещата не стояха така - имаше много българска музика, класации, силна клубна сцена. Какво се случи, че изведнъж се срина всичко?
Атанас Янкулов: Факт е, че беше така. Скоро попаднах на стар мой отчет колко пъти се въртял мой български клип през 2002 г. – 11245 пъти за един месец. Да, само за един месец. Сега прекрасни парчета на Любо, на Графа, на 032 не се завъртат и по 100-200 пъти. Сещам се и за албума на Мишо Шамара – 70 000 копия.
Сега никой не може да продаде и 1000 бройки. Скромни цифри, но бизнесът го имаше. Имаше ги инвестициите. Имаше ги хитовете, концертите, клубовете, феновете и всичко, както си му е редът.
После собствениците на медиите бяха заменени с голям процент чужденци, които назначиха тези куул музикални редактори, които от раз зачеркнаха от ефир българската музика. Бих ги нарекъл обикновени м****чии, защото със забраната на българската музика извиха ръцете и опряха до стената българските изпълнители, само и само да благоволят да пуснат няколко пъти песента им. Унизително и грозно.
Те дори не знаят, че в държави като Англия това, че имаш пари, няма да те направи звезда. Точно там медиита са комерсиални до болка, но и точно там медиите поемат едноличната отговорност да завъртят по 10 пъти на ден парче, което току що е излязло от студио, защото това може да е бъдещият Елтън Джон.
Уважаеми музикални редактори: Не ритайте бременната в корема. Дайте шанс на българската музика да получи одобрение или забвението на българската публика. Истинската свобода е свободата да избираш. Надявам се, медиите да дадат възможност на своите български слушатели и зрители да имат избор.
Интервю: Елена Георгиева
