Въпреки че са повече от 10 години на музикалната сцена в България, едва сега As soon as possible издават дебютния си албум.
Името на тавата е "Thousand pieces" и малко преди да се появи на пазара бандата ще тръгне на кратко турне из страната, за да я промотира пред феновете си. As soon as possible смело говорят и за втори албум, който твърдят, че ще е готов много по-бързо от първия.
Репетират редовно и сериозно с хъс на нова банда и се надяват целият този труд един ден да бъде оценен не само у нас, но и от феновете и индустрията извън пределите на страната.
.: Напълно противоположно на името на групата, което в превод означава "колкото може по-скоро", издавате първия си албум след цели 10 години. Откъде се появи този порив? Толкова време на сцена без албум изглеждаше почти като търсен имидж?
Роланд Каменски: Така е - с албум всеки може.
Добромир Колев: Важното е да задържаш вниманието на хората – 10 години феновете го чакаха с такова нетърпение албума, че сега го посрещат с истинско вълнение.
.: Вие държите и на това, че албумът е "дебютен"! Разкажете ни повече за тази толкова чакана компилация?
Дамян Борисов: Всъщност в един момент даже искахме да кръстим албума The Best, но... го оставихме за по-нататък.
В албума има парчета, които са още от 1999 година. Има и две съвсем нови, а останалите са ретроспективни – най-доброто от всичко, което сме свирили през годините. И все пак, ако някой си мисли, че вече ги е чувал, то определено не ги е чувал в този им вариант!
Роланд: Преаранжирани са! В един момент се намеси един приятел Десо, който ни помогна много с аранжирането, мастерирането и така се оказа по-лесно да направим избора на точно тези 11 песни, които ще влязат в албума.
Добромир: Във всички тези парчета освен хронология има и участие на хората, които са минали през групата през годините. Някои парчета са мислени с различни басисти, барабанисти. Затова нямаше как да пуснем албума без тях.
Роланд: Събрали сме парчетата, които са развити докрай. Защото имаме и такива, които чакат вече 5-6 години да бъдат довършени...
.: Тоест вече можете да помислите и за втори албум в следващите 10 години?
Дамян: Без майтап – имаме пет нови парчета, които са почти готови, така че нищо чудно скоро да издадем и втори албум. Даже мислихме да издадем два албума едновременно, но пък после решихме, че ще е прекалено като за... "дебют".
.: Както знаем, в България в момента музикална индустрия няма - поне по начина, по който на световната музикална сцена съществува. Каква се надявате да е съдбата на този албум?
Дамян: Албума го издадохме, за да затворим един период от развитието на As soon as possible. Така вече можем спокойно да работим върху новите неща без да се чувстваме гузно, че не сме издали старите.
Освен това се оказа доста трудно да обясняваме какво свирим. Пробвали сме по много начини ("едни тежки вокали, но на куплетите има много лирика, блус едва ли не"), но не ни разбират.
Роланд: Все по-трудно стана да отговаряме на въпроса "В какъв стил свирите?" и затова издадохме албума.
Добромир: А като говорим за тази липсваща музикална индустрия - понякога музикантите дори си мислят, че вината е в тях и че не могат да изкарат достатъчно качествен продукт, за да почнат нещата да се случват като по света. Но не винаги е така – в повечето случаи просто опираш до липса на каквито и да било правила и логично развитие на нещата у нас...
.: Тоест издавате този албум едва ли не с идеална цел? Не че в българския ъндърграунд някой издава албум с комерсиална цел, но все пак...
Роланд: Надежда винаги има, че албумът ще се купува добре. Още повече, че, колкото и смело да звучи, албумът е много различен от това, което се продава на нашия пазар в момента от българска група и в този стил. Така че се надяваме на по-голям интерес.
Дамян: Освен това ако искаме някой да ни обърне внимание и извън границите на страната ни, това няма как да стане без да имаме качествено записан албум. Е, вече го имаме.
.: Не ви ли притеснява музикалното пиратство?
Добромир: Прави много добро впечатление, че в торент сайтовете има много малко качени нови български албуми. А много фенове не ги теглят дори да ги видят там от уважение към бандите.
Роланд: Спомням си като пусна някой албума на Odd Crew в интернет, веднага се появиха много възмутителни коментари на фенове. След това албумът беше изтрит, което е супер. Има все пак някаква толерантност и уважение към труда от страна на феновете, което много ни радва.
.: След толкова години на музикалната сцена у нас как можете да опишете средата за правене на музика днес в България? Промени ли се нещо през тези 10 години?
Добромир: Много щеше да е хубаво да имаше хора, които да инвестират в музика! Но за съжаление няма – сами сме си продуценти, сами правим всичко и това е единственият начин в момента да съществуваме. Общо взето работим, за да можем да свирим.
Дамян: За да вложи някой пари в музика днес в България, логично е да иска да си ги върне по някакъв начин и дори да спечели. Но докато няма музикална индустрия у нас, това няма как да се случва.
.: Тази ситуация не ви ли е карала да мислите, че не ви е мястото в България? Особено ако наистина искате да създавате музика на всяка цена, а всички тези години на сцена доказват това.
Дамян: Ние ги приемаме на майтап нещата, но както се казва... всичко тук се случва "на мускули" – ако имаш сили да изтърпиш ситуацията в България, правиш музика. Ако не – забравяш, че си музикант.
Роланд: Много ми се е искало винаги да се събудя късно, да направя няколко километра крос, да се изкъпя и да отида на репетиции след това. Но уви...
.: Свирите често по клубове в страната – как стоят нещата там с клубната сцена, феновете?
Добромир: Има места, където хората са истински фенове и идват с голям кеф на концерти в страната. Всъщност там винаги е било така. И въпреки че не се печели много от това да каниш групи в клуба си, има хора, които продължават да го правят и така поддържат сцената жива.
Дамян: Освен това има много добри нови групи – Default например са много свежо попълнение. Някои от старите групи също продължават да правят страхотна музика – Fyeld, Odd crew, Automatic Flowers, Collapso.
Добромир: D.S.O.L. от Севлиево са изключително интересна банда. Въобще въпреки трудната среда за създаване на музика има много нови добри банди, които освежават сцената.
.: Видях, че сте организирали и едно малко турне за промотиране на новия албум – къде и кога могат да ви чуят феновете?
Роланд: На 7 май ще свирим в клуб "Soho" в Пловдив, на 8 май сме в Габрово – във "Faces", а на 16 май ще свирим в "The Box" в София. Все още нямаме ясни дати за концерти през лятото, въпреки че се надяваме и тази година да участваме на Spirit of Burgas.
As soon as possible: Станислав, Добромир, Дамян, Чили и Роланд
.: Бяхте казали преди, че подобни фестивали подтикват бандите да мислят много сериозно за музикалните си планове. Току-виж сега започнете да издавате албум след албум...
Дамян: Нищо чудно. Самото преживяване на подобен фестивал е страхотно, а когато се качиш на сцената и станеш част от атмосферата заедно със световноизвестни банди, тогава наистина разбираш, че не напразно си хвърлял труд толкова години.
Роланд: Ние винаги сме работили много сериозно. Имаме си един перфекционист в групата – Станислав Михайлов, който прави така, че нещата да се случват качествено. Eдин приятел – Мартин Николов от Габрово ни направи обложката за албума, Димитър Бончев ни помогна да направим тениските. Въобще – правим всичко с желание и приятели.
Дамян: Освен това искаме да кажем на всички фенове, че си търсим идеолог за видеоклип. Така че, който има идеи, нека се свърже с нас на всяка цена.
За Avtora.com: Елена Георгиева