За книгата
В този свитък се съдържат трудовете на:
Андреа Капелан
Димитър Богданов
Олег Георгиев
Владимир Градев
Теодор Димитров
Гергана Динева
Георги Каприев
Ива Манова
Симеон Младенов
Герасим Петрински
Петър Узунов
Откъс
За понятието ‘циркумстанция’ в Латинското средновековие. Циркумстанция и иновация
Понятието „циркумстанция“ (лат. circumstantia, англ. circumstance) обикновено бива превеждано като „обстоятелство“, но има още значенията на: състояние, положение, разположеност, условие, подробност, факт. Като „поясняващо“ действиe или „специфични обстоятелства“ днес то има широко приложение и се използва още в литературата, етиката, правото, политическата философия, теологията и пр. Според енциклопедиите латинската дума е буквален пренос от гръцкото περίστασις, „стоящ около“, а в архитектурата e обкръжение от колони в центъра на древния храм. Значението ѝ като „обкръжаващо човека пространство“, „обкръжаваща среда“ идва от средата на XIV в. От края на XIII в. e значението „характерен елемент“ или „нещо с малки последици“. От последната четвърт на XVI в. пък идва разбирането за „второстепенно, това, което не е основното“. В едно по-общо значение: циркумстанциите са съпътстващи събитието; те са характеристики на действието. Циркумстанция е нещо, което е около нещата (circumstans).
Защо „циркумстанция“? Категориалният характер на циркумстанциите
Още в самото начало искам да обясня необходимостта от една специфична словоупотреба, която може да озадачи читателя на този текст, а аргументите ми за такова решение ще се опитам да изложа по-долу. Става дума за използването на латинско понятие „циркумстанция“ (circumstantia), вместо споменатите обичайни преводни варианти на тази дума в българския език, така както се прилагат в един по-общ план, т.е. в различните дисциплинарни контексти. Позволявам си подобна „волност“ поради различния смисъл, който ще търся в това понятие, разглеждайки го предимно като специфична реторическа категория, а не като ‘обстоятелство’. По аналогия с Аристотеловите категории циркумстанциите могат да бъдат разглеждани като ‘родове за безкрайните значения’, ако използваме това определение на Стагирит за категориите и следователно са нещо повече от подпомагащ формирането на конкретната реторическата ситуация инструмент. Така, ако си позволим да ги разгледаме в духа на философската категориална систематика, то циркумстанциите се превръщат в независими обозначаващи в отношение към безкрайното количество от конкретни времена, места или действащи субекти, които задават рамката за разглеждане на конкретния „случай“. В този смисъл, циркумстанциите като специфични реторически категории са онзи инструмент, който изяснява субстанцията на субекта на действие чрез определени акциденции, т.е. откъм време, място, качество, претърпяване или въздействие. Още повече, че в „За различията в топосите“ (1214 В) Боеций напомня, че реторическите топоси се основават или върху циркумстанциите или върху акциденциите на циркумстанциите. Следователно, независимо, че можем да разглеждаме това понятие също и като обстоятелство, с чиято помощ се рамкира определена „ситуация“, то не бива да пренебрегваме това, че в основата си самата циркумстанция няма ситуативен характер (като точно това конкретно място или време). Съобразявайки се с такава ситуация, в която циркумстанциите наподобяват категориите, макар и с по-малък обхват, т.е. като подраздели на действителните родове авторите от Марий Викторин (281/291 – след 363 г.) нататък изброяват седем въпроса, които наричат тъкмо „циркумстанции“: кой (в отношение към субекта) и шест поясняващи него или неговото действие такива: какво, къде, с чия помощ, защо, как, кога. Така тези седем обозначаващи не могат да бъдат подведени под значението на нещо друго, по-общо от тях и затова всеки „случай“ може да бъде определен с тяхна помощ. Напомням отново това, защото то е в унисон с желанието ми да разгранича възприемането на „циркумстанция“ от значенията, които е придобило в обичайната си употреба днес като „обстоятелство“ за да се запази поне част от неговия автентичен смисъл.
Книгата "Архив за средновековна философия и култура. Свитък XXVII", можете да закупите с 20% намаление от сайта на Издателство Изток - Запад.
