Преди да започна искам да заявя, че впечатленията са си лично мои, не ангажират никого, не претендирам за представителност и обективност.
Даже напротив: ще приложа до крайност убеждението ми, че в нито един описателен текст не може да бъде абстрахирана субективността на пишещия с цел постигане на обективност. Затова и заявявам без бой: този антипътепис е дълбоко субективен, пристрастен, емоционален, ирационален, повърхностен, частичен, избирателен, глупав и неточен.
Малта е един от онези малки, мръсни и влажни средиземноморски острови, на които човек не би искал да прекара повече от 10 дни. В безпаметно пиянство може и повече. Защо? Трудно ми е да систематизирам мислите си в подточки за нещата, които най-много ненавиждам в Малта.
Да започнем с това, че за няколко години тук нито един път не ми се откъснаха над 100 евро за билет до Сицилия, която е само на 80 км., но транспортът дотам е монополизиран от една компания само и е тотален rip-off (както всичко останало на острова). Същото беше и с авиотранспорта, докато не дадоха лиценз на RyanAir. Просто Малта е остров и ако искаш да излезеш от нея, трябва да си платиш скъпо за липсата на железен и автомобилен път до континента. Пътищата са ужасни, поддържат ги само в северната туристическа част, а в южната, горките, не само път няма, ми и режим на тока има постоянно. Повече за делението север-юг след малко...
Ако дойдете тук и се позаседите, ще забележите, че когато двама непознати малтийци се срещнат, първото нещо, за което се заговарят след като са си стиснали ръцете, е местожителството им. "Къде живееш? А, Слима! Ма близо до църквата Стела Марис ли? От лявата страна? А познаваш ли Джовани, дето леля му живее на вашата улица, но има магазин на улица Х? Да, той е син на етървата на сестрата на втория ми братовчед от бащина линия, който е от Слима, завърши право, но се премести в Мелиха. Добър приятел ми е“ (чети: не мога да го понасям тва гнусно копеленце).
Точно както в повечето български села, в които съм била, малтийците не могат да се осмислят едни други докато не се локализират и закотвят във физическото пространство и в мрежите от социално-роднински контакти. На село, когато видят непознат човек, хората питат "този на Х ли е?“ Е, същият фамилен етос царува и в Малта, където никой не съществува сам/ а за себе си, а единствено като част от колектива на семейството, църквата, селото и партията. Малта е остров, където всички са роднини и където не е важно какво можеш, а кого познаваш.
Малтийците имат неприятния навик да се крият зад бюрократски език. Според мен е признак на нежелание за поемане на лична отговорност и инициатива в контекст на свръхсоциализирането и потъпкването на личността за сметка на колектива. Малтийците обичат авторитетите и сенките им, в които са защитени от лична инициатива, макар че идеологията на "равенството“ е аксиоматична и никой не признава съществуването на социални йерархии (примерно викат на чистачката вкъщи helper).
Например веднъж се случи да поръчам кафе в едно ресторантче, защото на майка ми рязко й падна кръвното, а келнерката каза: "Правилото е да не сервираме само напитки, но ще питам мениджъра дали може да донеса едно кафе на майка ви, горката“ Отговорих й да го пита как да бъде човек и тя се сепна и донесе кафе, без да иска разрешение. Естествено, от една ситуация не може да се извадят генерални заключения, но тази схема на "ще питам мениджъра/ правилото не позволява“ се повтаря почти навсякъде, докато не наложите собствения си авторитет или не демонстрирате връзки с някой. Както казах, на Малта най-важното нещо е кого познаваш.
Малта е дуалистична. Това е единствената страна, в която съм била, където семейната, локалната и партийната идентификации са по-силни от националната. Не че последната я няма - напротив, даже се усилва и придобива кафяви оцветки насред разпалваната параноя от африканските емигранти (за това след малко). Партийната система в Малта е двуполюсна - Националисти и Работническа партия, и тя разделя докато следва динамиките на вече поляризираната Малта. Островът е разделен на северна и южна част, които въпреки загатването, не са географски райони; всички граници са политически.
Северът е националистически, а югът - лейбър. Северът на Малта е с добре уредена инфраструктура, комуникации и пътища; туризмът, бизнесът и услугите са също съсредоточени там. Заслуга има, разбира се, концентрацията на националисти, които от 20+ години насам (с едно кратко изключение) избират националистическата партия на тридневни избори-фиести, където само 0.2% разлика в гласовете решават кой ще управлява държавата. Националистите си го връщат тъпкано на лейбъристите от юга, където освен на дупките по пътищата и режима на ток, туристите и местните се "наслаждават“ на фабрики, затвори за емигранти, електроцентралата, която гори петрол, за да захранва Малта с ток и т. н.
Иначе природата и морето на юга са о’кей - даже по-добре от претъпканите северни курорти. Общо взето Малта може само да мечтае за дългите плажни ивици по Черно море, макар че им съперничи по мръсотия, туристически кич и презастрояване. Малтийците хич не се грижат за природата си: собствените им интереси, конформизмът и клиентелизмът в политиката отслабват опозицията срещу безразборното строителство (не важи за две-три досадни хипи-НПО-та). Все пак, ако трябва да избирам между инвеститорите и еколозите на острова, предпочитам вторите.
Климатът в Малта е ужасен. Заради влажността лятото не можеш да спиш от жега, а зимата умираш от мокър, лепкав студ и вятър дори и при +10 градуса. Няма нищо по-гадно от това сутрин дрехите ти да са студени и влажни. Есента и зимата вали толкова много дъжд, че изпраща малтийската канализация в кома и ниските части на острова буквално потъват във вода. На места дори има аларми по улиците.
Друго нещо, което не понасям, е липсата на добре организирани музеи, театри и галерии. Болезнено усещам и липсата на не-mainstream парти култура. За една година имаше само 2 свестни партита, за които искат по 25 евро вход и минимум 3 евро за напитки. За сметка на това Мадона, Майкъл Болтън, Енрике Иглесиас, Браян Адамс, МТВ попстарс и подобни музикални извращения имат добра почва. Видно е от свръхкомерсиализираната клъбинг култура на острова, съсредоточена в адската дупка на име Пачевил (Paceville), където пияни тийнейджъри се наливат с алкохол под блудкави евроритми, само за да го повърнат след това на улицата.
Малтийската параноя с емигрантите е страшно досадна. Интересно е как във въображението на хората дори физическите параметри на острова придобиват гъвкавост. Например, в Малта "има място,“ когато трябва да се застрои поредното крайбрежие с ужасните им хотели (модерната архитектура на острова е много зле) и статистиките за 2+ милиона туристи винаги са жизнерадостни. В Малта обаче "няма място,“ когато стане въпрос за емигранти, но това е условно.
Заради югославската война в Малта живеят над 6000 сърби (това са само легалните), но малтийците започнаха да възприемат Малта като "малка“ след 2002 г., когато са първите вълни на т. нар. "нелегална“ емиграция от Африка (сега на острова по официални данни живеят към 3 или 4 хиляди бежанци от суб-Сахарна Африка). Същевременно Малта е дом на около няколко хиляди пенсионирани британци и продължава да привлича (богати) пенсионери, рекламирайки се като "идеалното място за пенсиониране.“ Вече споменах, че расизмът няма нищо общо с билогията, а с икономиката. Така тук радостната статистика за милионите туристи на острова контрастира с "черната“ статистика, която манипулативно сравнява Малта с Франция. Тежко и горко ти ако си емигре тук.
Отношението на малтийците към историята и идентичността им е изпълнено с напрежение. Малта е независима държава от 1964 г., а дотогава винаги е била нечие владение. Малтийците обаче изтъкват "европейската“ история на техния остров (основно в лицето на кръстоносния орден на хоспиталиерите и на 160-те години британски колониализъм), докато 200-годишното арабско владичество е потулвано старателно както в учебниците, така и в туристическите брошури. Можете да усетите това напрежение и дори национален срам, когато запитате някой случаен гражданин какъв е малтийският език. Малтийският е смесица от някакъв арабски диалект, сициалиански и английски и ако не чуете неохотното имънкване "еми… семитски е малко“, ще чуете "латинско/ романски език е, а не семитски. И не, Малта не е била ислямизирана!!!!“
Фактът за последното е голям срам за малтийците, които са толкова ревностни католици, че чак са забранили абортите и разводите. За сметка на това пък, повечето псувни са религиозни, което в началото ме скандалираше. За разлика от малтийците обаче, българските атеисти по-скоро имаме бутафорен респект към църквата и религията, докато в Малта дори когато псуват Исус на майка, хората приемат и потвърждават невероятната важност, които църквата и католицизмът имат в живота им.
Интересно е как възприятието за родния език е често пъти вградено в социалната класа. Например северняците или говорят на английски, или на малтийски с много повече сицилиански и английски думи и акцент, докато речта на южняците е по-бедна на английски думи. Някои хора на юг дори и не говорят английски, макар че е втори официален език. Не е ли странно как глобалното геополитическо разделение на развит север срещу изостанал юг е възпроизведено дори и в миниатюрна Малта?
Храната в Малта е голям проблем. Като започнем от т. нар. традиционна малтийска кухня и стигнем до еднообразното меню в ресторантите (клонирани пица, паста, салати, грил навсякъде), храненето в Малта е скъпо, скучно и безвкусно. Барселона е най-вкусният град, в който съм била. Толкова вкусен, че след Барса не можех да ям почти нищо на острова. Малтийската кухня, като всяка кухня, е смесица на различни влияния.
Примерно тук италианската кухня е на почит, но малтийците предлагат и собствени интерпретации като пица Малтия с местните наденички и пелмени с рикота, които нямат никакъв вкус. Ядат също печени зайци, охлюви и всякакви морски извращения. Иронично е, че Малта е морска държава, а рибата е скъп деликатес и се яде рядко (обясняват го и с факта, че до идването на британците морето е гъмжало от пирати и хората не са живеели по крайбрежията). Най-ужасни са пайовете с месо и зеленчуци и сладкишите им, в които прекаляват с бадемите и маргарина.
Фестивалите на "средиземноморската кухня/ вино/ и т. н.“, с които малтийците проектират имидж на средиземноморски народ, са супер скучни. Диетоложката мистификация на т. нар. средиземноморска кухня е прекалено елитарна и италоцентрична и кара обикновените хора да се чувстват задължени да пазаруват скъпи зехтини и сирена (понеже тук почти не правят), ако искат да са истински "средиземноморци.“ Например, преди фабрикуването на средиземноморската идентичност и тра-ла-ла хората са готвили със свинска мас, но от 20 години насам образованите елити и управляващи класи монополизират дефинирането на "истинските малтийски традиции“ и налагат разни "средиземноморски“ идентичности, а също и елитаризирани диетични новости. Все пак срамота е Малта да е в центъра на Средиземно море, а жителите й да не консумират годишно по 300 литра зехтин на човек...
Едно от най-досадните нещо на Малта за сама жена са постоянните подвиквания от страна на малтийските гларуси. "Aw, gisem!“ (Ей, тяло!) или "Aw, sex!“ ме изкарват извън релси. Обикновено отговарям с "Aw, hamallu“ (Ay, селяк!) и млъкват. Досега не се е случвало да ме набият, но аз по принцип бягам бързо. Затова не препоръчвам тази тактика на бавни туристки. Въобще проблемът с досадниците в Малта е огромен. Досега не съм била на нито едно парти или плаж, където да не се е домъквал някой клиширан досадник да ме пита откъде съм и къде съм научила английски. Малтийските мъже обичат да те патронизират и хвалят. Лепки са и ако не ги отсвириш моментално, ще ти бъде по-трудно да се отървеш.
Религиозните фестивали могат да са изнервящи също. Тук всяко лято селата и градчетата на Малта празнуват фестивал на патронните си светци (festa) по особено шумен и милитаризиран начин. Например, няколко дена преди фестата военни кораби гърмят във въздуха с екот, достатъчено силен, за да извади от кома някой умиращ. Вечерта цялото село празнува с духови оркестри, заря, изкарват статуята на светеца от църквата на шествие, хората припадат в транс, абе, с една дума забавно е стига да не сте ветерани от война, защото целият гърмеж извиква тежки спомени. Това са ми го казвали познати бежанци от Босна, които са умирали от стрес през първите им години в Малта. Освен че е милитаризирана, фестата е също така "маскулинизирана“: въпреки че повечето хора, ходещи редовно на църква, са жени, които също така изнасят на раменете си голяма част от организационната работа по време на празниците, на последните само мъжете изпълняват представителни и лидерски функции.
Църквата е доста влиятелна и малко неща стават без нейната благословия. Миналата пролет университетът реши да инсталира машина за кондоми в кампуса, за да направи ползването им по-популярно и по-удобно. Казвам удобно, защото никой в Малта не купува презервативи от собственото си село, понеже всички се познават и ги е срам аптекарите да не кажат на родителите им. Хората ходят до другия край на острова за кондоми, което си е тегаво. Църквата и религиозните организации обаче попречиха на инициативата за "кондоматите“ и понеже църковната пропаганда срещу секса преди брака е неуспешна, Малта продължава да бъде една от водещите държави в Европа по тийнейджърска бременност.
Църквата също така води жестока идеологическа война с правителството, което се опитва да следва директивите на ЕС за промотиране на джендър равенство и увеличаване на заетостта сред жените. Засега правителството губи - Малта е държавата в ЕС с най-много жени, завършили университет, които избират да не работят след завършването си.
Сигурна съм, че мога да измисля още 2×15 неща, за да очерня Малта. Все пак има още един остров, Гозо, за чиито кусури не съм споменавала. Ще се радвам, ако съм успяла да те разубедя да емигрираш или пътуваш в острова. Ако си упорито копеле и все пак решиш да дойдеш, можеш да ми драснеш един и-мейл за още несъвети за анти-екскурзията ти.
Автор: ЕпистемикМурк
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
